Крапешино

селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia

Крапешино
Remove ads

Крапèшино или Крапèшина (срещат се и формите Крапèщино, Крапèщина, Кърпèшина, на гръцки: Ατραπός, Атрапос, до 1926 година Κραπέστινα, Крапестина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Бързи факти Страна, Област ...
Remove ads

География

Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина, на 12 km южно от демовия център Лерин (Флорина) и на 9 km югозападно от Кучковени (Перасма).

История

В Османската империя

Според Тодор Симовски селото е основано от преселници от Бабчор, които закупили землището от Крапо Влах, на когото е кръстено и селото.[2]

В началото на XX век Крапешино е село в Леринска каза в Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крепешино живеят 320 българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крапещина е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от аскер и башибозук.[5][6] След въстанието цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Krapechino) има 416 българи екзархисти.[8] В българското училище в Крапешино от 1908 до 1910 година преподава пътелеецът свещеник Атанас Шишков.[9]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 150 пушки от селото.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крепешино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция

През войната в селото влизат гръцки части и в резултат на Междусъюзническата война Крапешино остава в Гърция. В 1913 година гръцките власти отбелязват в Крапешино 225 българи и 175 гърци, като цялото село е „българофонско“.[12] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крапещина (Крапештина) има 70 къщи славяни християни.[13] В 1926 година селото е преименувано на Атрапос, в превод пътека.[14] Населението на селото е 450 жители в 1912 година и 550 в 1928 година.

В 1934 година Стефос Григориу пише, че селото е българско, като само едно семейство е гръцко – това на местния свещеник, чийто елинизъм е от степен С. В 1935 година Крапешино има 92 семейства, от които 66 са със „славянско съзнание“, а останалите 26 са „чуждогласни с гръцко съзнание“.[12] Мнозинството от населението е определено като антигръцко или с неясни убеждения. В 1949 година по време на Гражданската война селото не пострадва, но около 150 жители (или 20 семейства[15]) бягат в Югославия и в други страни от Източна Европа.[16]

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Крапешино са заклевани да не говорят вече български език.[17][18][19]

Според изследване от 1993 година Крапешино е чисто „славофонско“ село, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[20]

В селото има църкви „Свети Георги“ и „Успение Богородично“. Празникът на селото е на 5 – 6 август, патронен празник на църквата „Преображение Господне“.[21]

Повече информация Име, Ново име ...
Повече информация Име, Ново име ...

Преброявания

  • 1913 – 430 души
  • 1920 – 502 души
  • 1928 – 543 души
  • 1940 – 598 души
  • 1951 – 461 души
  • 1961 – 318 души
  • 1971 – 219 души
  • 1981 – 160 души
  • 2001 – 174 души
  • 2011 – 150 души
Remove ads

Личности

Thumb
Реклама на Петре Ристев от Крапешино в Българо-американския алманах, 1920 година
Thumb
Реклама на „Интернешънъл Бейкинг Къмпани“ в Масилион, Охайо, на Лазар Тодоров от Долно Оризари, Битолско, Стефо Лазаров от Буково, Битолско, Димитри Петрев от Жерве, Воденско, Вас. Я Марковски от Карпешини, Леринско и Вангел Милев от Ращани, Битолско
Родени в Крепешино
  • Ангеле Лазар, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „разбунтуване, включвайки се в българския бунтовнически комитет“, осъден от Наказателния апелативен съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[27]
  • Атина Атанасова Нотева (1923 – ?), членка на ЕПОН от 1942 г. и на АФЖ от 1943 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Югославия, в 1955 г. – в Унгария, а в 1957 г. се заселва в България, оставя спомени[28]
  • Иван Филев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[29]
  • поп Тома Попиванов (Παπα Θωμάς Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от четвърти клас[30]
  • Сотир (1929 – 1946), гръцки комунист; войник на ДАГ, заловен, осъден на смърт и екзекутиран в леринския затвор[31]
  • Сотир Вельов (Σωτήριος Βέλιος), гръцки андартски деец от втори клас, организира отмъщения срещу българи за убитите патриаршисти, бяга в Индиана, САЩ, където продължава борбата с екзархистите[30]
  • София Поптомова (Σοφία Παπαθωμά), гръцка андартска деятелка от втори ред[30]
Починали в Крапешино

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads