Кичиница

Кичиница или Киченица (на македонска литературна норма: Кичиница; на албански: Kiçinica) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Киченица.

---

Кичиница Кичиница
— село —
Манойловата кула в Кичиница
Кичиница 41.6928, 20.7236
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Маврово и Ростуше
Географска област	Горна Река
Надм. височина	1358 m
Население	0 души (1971 г.)
Пощенски код	1256
Телефонен код	042
Кичиница в Общомедия

География

Селото е разположено в областта Горна Река високо в северните поли на планината Чаушица над пролома на Мавровската река между Чаушица и Ничпурската планина.

История

В XIX век Кичиница е православно албанско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Киченица (Kitchinitza) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 86 албанци православни.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Киченица има 120 жители арнаути християни.^[2] Цялото население на селото говори добре и български, но домашният език е арнаутски.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кичиница е чисто албанско православно село в Реканската каза на Дебърския санджак с 21 къщи.^[4]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Киченица има 21 сръбски къщи.^[5] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кичиница има 18 албански патриаршистки къщи.^[6]

Според Георги Трайчев, през първата половина на ХХ век в Кичиница, както и в Сенце и Волковия, все още е имало възрастни християни, които са помнели и говорели български език.

По време на Втората световна война около тринадесет души от Кичиница, тогава анексирана от Албания, пресичат тогавашната демаркационна линия и бягат в части от Македония под българска администрация, предимно в Скопие.

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.^[7]

Личности

Родени в Кичиница

• Арсен Яневски (р. 1949), северномакедонски юрист
• Бранко Манойловски (р. 1941), северномакедонски политик
• Методия Манойловски (р. 1947), северномакедонски историк
• Тодор Томов Иванов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен; обущар; III отделение; 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 1.Х.1912 г. – неизвестно^[8]