Клепушна

Клепу̀шна (на гръцки: Αγριανή, Агряни, до 1927 Κλεπούσνα, Клепусна^[1]) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония.

Клепушна Αγριανή
Клепушна 41.08955, 23.82838 Клепушна Клепушна
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Зиляхово
Географска област	Зъхна
Надм. височина	565 m
Население	448 души (2001)
Демоним	клепушнени

География

Селото е в историко-географската област Зъхна, в южните склонове на планината Сминица (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 6 километра в северна посока. Селото е на хълм между два сухи дола.^[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от клепу̀ш и по модела си на образуване е много старинно. Сравними са Лопушна и Лопушня. Жителското име е клепу̀шненин, клепу̀шненка, клепу̀шнене.^[2]

В Османската империя

На север и североизток от Клепушна под Бел връх личат следи от стари, запуснати рудници, в които през средновековието е добивано сребро, злато и мед. Рудниците са експлоатирани от генуезци и венецианци, а по-късно и от други романски народи, съдейки по местните имена като Шля̀книке, Ста̀фор, Фра̀нга, Бертру̀д и други.^[3]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Клепушна наброява 124 джизие ханета (домакинства).^[4]

В XIX век Клепушна е българско село в каза Зъхна на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век, която изгаря в 2004 година.^[5]

На истиляма (допитването), проведен през 1872 година, за включване в диоцеза на Българската екзархия 112 къщи гласуват за Езархията, 18 - за Цариградската патриаршия.^[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Клепушна (Klépouchna) е посочено като село със 140 домакинства и 470 жители българи.^[7]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Клепушна като село със 142 български къщи.^[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

„

Клепоушна, село на С от Зиляхово, неподалеч от 1 час. Лежи в подножията на Боздаг. Голо и каменисто място; нивята им са в Зиляховско. Църква, в която четат смесено; училище смесено с 40 ученика. Къщи 140 само българе.[9]

“

Учители са Стоица Стоянова и Тодор Чопов.^[10]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Кепушна брои 1100 българи-християни.^[11]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Клепушна (Klepouchna) има 880 българи екзархисти и 320 патриаршисти като в селото функционира българско училище.^[12]

На 26 януари 1906 година в Клепушна е убита гъркоманката Мария Антонова.^[13] На 18 юли 1907 година българската чета на войводата Камбанов влиза в Клепушна и убива гъркоманина Георги Лазов.^[14]

В Гърция

Към 1913 година по данни на Йордан Н. Иванов в селото има 1500 – 1600 души българи – над 300 семейства, от които 130 гъркомански. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Още през лятото на същата година 170-те екзархийски семейства бягат в България.^[3]

През 1916-1918 година по време на Първата световна война областта е под българско управление и част от бежанците се връщат.^[3] Данни от март 1918 година сочат 748 жители и 148 къщи в Клепушна.^[15]

След войната екзархистите отново напускат Клепушна в 1918 година. Клепушнени живеят в Неврокоп и Неврокопско, Перущица и Велинград. По-късно голяма част от останалите в Клепушна гъркомани се заселват в разрастнатала се гара Порна.^[3]

В 1926 година името на селото е променено на Агряни, но официално промяната влиза в регистрите от следващата 1927 година.

Прекръстени с официален указ местности в община Клепушна на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Пилаф тепе[16][17]	Πιλάφ Τεπέ	Стронгилон	Στρογγυλόν[18]	връх в Сминица на С от Клепушна (1023 m)[16]
Ялъм[16]	Γιαλούμι	Флога	Φλόγα[18]	връх в Сминица на С от Клепушна (1312 m)[16]
Дулия[16]	Ντούλια	Кидониес	Κυδωνιές[18]	връх в Сминица на СИ от Клепушна (1238 m)[16]
Ярец	Γιάρετς	Кацикаки	Κατσικάκι[18]	връх в Сминица на С от Клепушна[16]
Хаир	Χαΐρι	Прокопи	Προκοπή[18]
Батак[16]	Μπατάκ	Ласподес	Λασπώδες[18]	местност на ЮИ от Клепушна[16]

Личности

Родени в Клепушна

• Атанас Паскалев Манганарев (1877 – след 1943), български революционер
• Вангел Филипов (Евангелос Филипидис), гръцки свещеник и агент (втори клас) на гръцка андартска чета в Македония^[19]
• Божик Кариофилов (Бозикис Кариофилис), гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония^[19]
• Петър Капиков (Петрос Капикис), гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония^[19]
• Поп Петър Филипов (Παπαπέτρος Φιλιππίδης), деец на гръцката пропаганда от началото на ΧΧ век^[20]
• Христо Манолов (1873 – ?), български революционер^[21]