Сминица

Сминица, Смилица, Смила, Змийница, Серски Боздаг или Малък Боздаг (на гръцки: Μενοίκιο, Меникио, катаревуса: Μενίκιον, Меникион, стари форми: Μποζ Όρος, Μενοίκιον Όρος, както и Μπουζ Νταγ и Μπόζ Ντάγ за северния дял) е планина в северната част на Гърция. Планината е разположена в Егейска Македония и по нея минава границата между демите Сяр и Просечен.^[1][2][3]

Сминица Μενοίκιο
Поглед към планината от Алиботуш. Отзад вляво в далечината – масивът на Кушница планина
Местоположение на картата на Сярско 41.152222, 23.744167
Общи данни
Местоположение	Гърция
Най-висок връх	Карагьоз гьол
Надм. височина	1963 m
Сминица в Общомедия

Имена

Високите части на Сминица в района на връх Карагьоз гьол

Според Йордан Н. Иванов името Сминица произхожда от името на растението смин, (Helichrysum arenarium) и топонимична наставка. Формата Смила според него не е известна в местните говори.^[4] Петър Коледаров нарича връзка на името със смолените,^[5] но според Иванов това е неоснователно.^[4] Обликът Змийница се среща във Веркович,^[6] Кънчов и във всички карти и изследвания. Той е продукт на народна етимология и се свързва със змия.^[4]

Най-високият ѝ връх е Карагьоз гьол - 1963 m.^[1] Традиционното, старо име на върха е Карагьоз гьол по името на едноименната местност под върха. Произлиза от Karagöz, черноок, вид риба и göl, блато, езеро.^[7] Гръцкото име на върха Мавромата (Μαυρομμάτα) е превод на турското - черни очи. По време на българското управление в Сярско през 40-те години на XX век, върхът е преименуван на Варовитец. Името произхожда от прилагателното варовит от вар, както в околните села наричат камъка бигор и топонимична наставка -ец.^[8]

Според гръцки сведения името Меникио е средновековно - Όρος Μενοικεύς или Όρος του Μενοικέως.^[1]

Географска характеристика

Положение, граници, големина

Планинският комплекс е разположен в източната част на Сярско, североизточно от едноименния град Сяр (Серес), на границата с Драмско. Разпростира се на югоизток от планината Шарлия (Врондос, Ляля), от която е разделена от проход на 1000 m, откъдето започват противоположните потоци Карвунорема и Дяволската река (Дяволо рема).^[1] Според Йордан Н. Иванов границата между Шарлия (Черна гора) и Сминица е на седловината Узунджата (Узунджето) на юг от Бабина гора, откъдето на североизток тръгва Узундере, на югозапад притокът на Бродската река Углис.^[9] Отделен е от планинския масив Щудер (Агиос Павлос) от Калапотския проход (860 m) и долината на река Панега (Ангитис). Състои се от три основни дяла: северен Карагьоз гьол или Боздаг, централен Копаница (Поликорфос) и южен Сминица, който дава името на цялата планина.^[1]

Геоложки строеж

Почти цялата планина е изградена от шисти^[1] и мрамори.^[10][1] В ниските части има песъчливи терциерни наслаги и наносни конуси. ^[10] Характерни за планината са множеството долини и оврази, които съществуват на голяма надморска височина в централния му дял.

Флора и фауна

Планината над 1200-1400 m надморска височина е обезлесена, гола и представлява една от най-пустинните планини на Балканския полуостров. Планината с обширната си дъбова гора е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (1260004) и е определена като орнитологично важно място (019). Също така и долината на Дяволската река, в която е Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е част от Натура 2000 (1260009).^[1]

Върхове

Име	Име	Височина	Местоположение и бележки
Карагьоз гьол, Боздаг	Μαυρομάτα, Καραγκιόζ Γκιολ, Μποζ Νταγ	1963 m[1]	в централната част
Скордим	Απότομο, Σκόρδιμ, Σκόρδιουμ	1762 m[1]
Аргач	Αργάτς	1381 m[1]	гола чука С от Клепушна[11]
Юрта	Αυγό, Γούρτα, Γιούρτα	1064 m[1]
Желяно	Γαρούφα, Ζελιάνο	1212 m[1]
	Γερακοβούνι	1740 m[1]
Долен Орманджик	Δασάκι, Κάτω Ορμαντζίκ	1500 m - 1400 m[1]
	Διαβατό	1080 m[1]
Дорт Бургас или Беш Таш	Δύσβατο, Ντορτ Μπουργκάς	1840 m[1]
Синделик	Θαμνοτόπι, Συντελίκ, Σίντελικ	1952 m[1]
Сойка	Θολή Κορυφή, Σόϊκα [1]	1068 m[12]
Камбер	Καμπέρα, Καμπέρ	1400 m - 1300 m[12]
Стефан	Κόκκινη Πέτρα, Στεφάνι	1371 m[12]
Бунаник	Κοκολίτσι, Μπουνάνικ	1067 m[12]
	Κοριτσάμπελι	1210 m[12]
Добро поле[13]	Κορυφή Καλλιπόλεως, Ντοπροπόλ	1203 m[12]	връх ЮЗ от Карлъково и С от пасището Добро поле[13]
Кула	Κούλα, Καλούν Παπρά	1678 m[12]
	Κούσκουρας	1624 m[12]
Керезгери	Κρανιά, Κερέζγερη	1100 m[12]
Голомбар, Голумбар, Гулумбар[14]	Κρατητήριο, Γκολαμπάρο, Γκόλα Μπάρο	1097 m[12]	името е с архиаичен произход, производно от голъѫбъ, гълъб и късна наставка -арь; народна етимология свързва името с голо бърдо, но хребетът не е бърдо, а планинска верига, чиято най-висока част е била обрасла с вековна букова гора[14]
Кривидол	Κρίβιδο	1107 m[12]
Тулумбар	Κυδωνιές, Τουλουμπάρι	1238 m[12]
Суджа	Λόφος, Σουτζά Λόφος	1129 m[12]
	Μαγγάνι	1300 m - 1200 m[12]
	Μαντήλι, Κάρπα	1903 m[12]
Карамандра	Μαύρη Στάνη, Καραμάνδρα	1607 m[12]
Курусу	Μαυροκέφαλος, Κουρουσού	1045 m[12]
Буланък Бара[15]	Μαυροκορφή, Μπουλανίκ Μπάρα, Μπάρα	1128 m[12]	мочурлива местност и връх ЮЗ от Мъклен;[15] името идва от турското bulanık, мътен[16]
Черна поляна	Μαυροπουλιάνα	1280 m - 1100 m[12]
Бабина гора	Μεγάλη Κορυφή, Μπαμπίνα, Γκόρα Μπάμπινα, Μπάμπινα Γκόρα	1299 m[12]	дълъг хребет Ю от Горно Броди[17]
	Μενοίκιο	1454 m[12]
Ортабаир	Μεσοκορφή, Ορτά Μπαΐρ	1000 m[12]	името е от турското orta, среден,[18] гръцкото име има същото значение
Аргатлар	Ξέφαντο, Αργατλάρ	1455 m[12]
	Οξυά, Άγιος Δημήτριος	1342 m[12]
Аяз	Παπά Σωληνάρι, Αγιάζ Λόφος	1225 m[12]
Беш Таш	Πεντάπετρο, Μπες Τας	1820 m[12]
	Πλατύκορφο	1146 m[12]
Копаница	Πολύκορφο, Μούχλιανη, Κοπάνιτσα	1256 m[12]
Торбица, Турбица,[12] Торбища[3]	Ποτίστρα, Τορπίτσα/Τουρπίτσα	1200 m[12]	З от Ресилово (Харитомени) и ЮЗ от Карлъково (Микрополи)[3]
Каин бунар	Πουρνάρια, Καΐν Μπουνάρ	1080 m - 1000 m[12]
Каин	Προφήτης Ηλίας, Καΐν Λόφος	1261 m[12]	З от Ресилово (Харитомени) и ЮЗ от Карлъково (Микрополи)[3]
Сиври	Σιβρί Λόφος	1100 m[12]
Славополяна	Σλαβοπουλάκια	1010 m[12]
Спанакли	Σπανακοκορυφή, Σπανακλή	1567 m[12]
	Σταχτιές Πέτρες	1440 m - 1300 m[12]
Пилафтепе	Στρογγυλό, Πιλάφ Τεπέ	1023 m[12]	С от Клепушна[2]
	Στρογγυλοβούνι	1180 m[12]
Таушантепе	Ταουσάν, Ταουσάκ Λόφος/Τεπέ	1340 m[12]	СЗ от Карлъково[19]
Поляна	Τρίκορφο, Πολιάνα	1000 m[12]
Сари Татарак	Φαλακρό, Σαρή Ταταράκ	1080 m[12]
Ялъм[20]	Φλόγα, Τσαλούμι, Γιαλούμι	1313 m[12]	С от Клепушна[2]
Хартовица	Χαρτοβίτσα	1000 m - 900 m[12]
	Χελώνα	680 m[12]
	Αετόβραχος	700 m[12]
Ташлък	Αμπέλια, Τασλίκ	518 m[12]	И над едноименния пролом Ташлък[2]
	Βραχώδες, Κάσσι	980 m[12]
Балбаир	Βυθός, Μπαλ Μπαΐρ	980 m - 900 m[12]
Камила	Γκαμήλα, Γερμανικό	921 m[12]	голо бърдо до Ктиторовата пещера при Лакос[21]
Шейтантепе	Διάβολος, Σαϊτάν Λόφος/Τεπέ, Σατάν Λόφος	773 m[12]
Каратепе	Δρυότοπος, Καρά Λόφος	822 m[12]
	Επίμηκες	740 m - 600 m[12]
Зъхна	Ζίχνα	655 m[12]
Кючюккуле	Καστράκι, Κιουτσούκ Κουλέ	740 m[12]
Бююккуле	Κάστρο, Μπουγιούκ Κουλέ	800 m[12]
Ярец[20]	Κατσικάκι	920 m[12]	С от Клепушна[2]
Корита	Κορίτα	905 m[12]
	Κορυφή	607 m[12]
Кучкари	Κουτσικάρι	851 m[12]
Градище	Κτισμένο, Γκραντίσνος	929 m[12]	на 1,5 km З от Скрижово[2]
Магила	Μαγίλα	900 m[12]
	Μακρύβραχος, Βαρτόλ, Κουμάντσε	m[12]
Въртол, Въртоля, Куманце	Μακρύβραχος, Βαρτόλ, Κουμάντσε	805 m[12]	ниви и извор З от Криводол, на синора с Горенци;[22] името Въртоль, Въртоля, обозначава пропаст и е близко по значение с въртоп;[23] името Куманци насочва към кумани, свързвани с гагаузите в селото[22]
Караорман	Μεγάλο Δάσος, Καρά Ορμάν	848 m[12]
Черешова	Μύτες, Τσερίσοβα	963 m[12]
Липова	Μύτη, Λίποβα	900 m - 800 m[12]
Чаталка	Πέταλο, Τσατάλκα	960 m - 949 m[12]
	Σαμαρούδι	820 m[12]
Гумища	Στρογγυλό, Γκούμιστα	700 m[12]
Тумби	Τούμπες	780 m[12]
Чардак	Τσαρδάκι	680 m[12]
Чукла, Чуклата[24]	Τσούκλα	736 m[12]	чука ЮИ от Клепушна, името прозлиза от чука с епентеза на л[24]
Чукла, Буха	Τσούκλα, Μπούχα	707 m[12]	чука ЮИ от Криводол,[25] името прозлиза от чука с епентеза на л[24]
Чукла	Τσούκλα	483 m[25]	чука З от Грачен,[25] името прозлиза от чука с епентеза на л[24]
Равика	Ύψωμα Αβραμίδη, Ραβίκα	761 m[12]

Туризъм

Изкачването до върха може да стане от селището Карлъково (Микрополи, 300 m), като се мине покрай два заслона (8+8 места за спане) на 820 m, през платото Света Богородица Кастаниотиса на 1070 m, през горската служба в местността Авхенас за около 4-5 часа. Изкачването може да стане и от Серския манастир (300 m) за около 4 часа.^[12]

Външни препратки

• Галерия със снимки от Сминица Архив на оригинала от 2018-01-07 в Wayback Machine.