Коман
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Коман (на гръцки: Κόμανος, Команос, на турски: Komana, Комана) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.
Тази статия е за селото. За водноелектрическата каскада вижте Коман (водноелектрическа каскада).
Remove ads
География
Селото е разположено на 660 m надморска височина, на 9 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида).[1]
История
Античност
Край Коман е открита Команската антична сграда със запазен мозаечен под от V век.[2]
В Османската империя
В края на XIX век Коман е смесено българо-турско село. Църквата „Свети Николай“ е от 1858 година.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Комано (Komano), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Коман (Koman) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 320 жители българи и 100 мюсюлмани.[5]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Коман:
| „ | На същота разстояние [1 час] на север оттук [Бошовци] се намира смесеното село Коман, разположено на хълм, с 23 мохамедански къщи и 55 нуфузи. Християнските [български] къщи са 18, семейните двойки 26, а нуфузите 41. Общият им данък е 4890 пиастри, а инание-аскерие на християните – 1230 пиастри. В селото има много вода, мелници и плодни градини. Занятието на жителите е земеделие и овощарство, отчасти скотовъдство. В селото има една църква.[6] | “ |
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Коман като българско село.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в 1900 Коман има 360 жители българи.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коман е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 40 къщи.[9]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Команос (Κόμανος), Кайлярска каза, живеят 200 гърци елинофони християни.[10]
В началото на XX век цялото християнско население на Коман е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коман има 320 българи патриаршисти гъркомани.[11]
В Гърция
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Коман попада в Гърция. Турското население на Коман се изселва в Турция още по време на войната. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Коман има 60 къщи славяни християни.[12] През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 39 семейства и 145 души бежанци.[13]
Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито и със скотовъдство.[14]
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има повече от 2/3 потомци на местно население.[14]
Селото е закрито в 2013 година. От старото село са запазени единствено гробищната възрожденска църква „Свети Николай“ и „Свети Йоан Златоуст“.
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads