Корница
село в община Гоце Делчев, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Ко̀рница е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.
Remove ads
География
Село Корница се намира в планински район – в подножието на Пирин планина. Отличава се с красивата си природа.
Най-близкият град в околността е Гоце Делчев, на около 12 километра.
История
От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Корница са живели 99 немюсюлмански домакинства и 4 вдовици.[2] Селото се споменава и в османски регистър за доганджиите в Румелия от 1482 година. От Корница (Корниче) са регистрирани 2 домакинства с доход 260 акчета.[3] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Корница (Корниче) е посочено като село, в което живеят 13 немюсюлмански семейства.[4]
В XIX век Корница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Корница (Cornitsa) е посочено като село с 90 домакинства и 210 жители помаци.[5] Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) към края на XIX век Корница има мюсюлманско мъжко население 312 души, което живее в 90 къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Корница, на СЗ от Неврокоп, до един приток от Места. Овчари, козари и дърводелци. Наоколо гора.[7] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Корница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 680 българи-мохамедани[8] в 90 къщи.[9]
Към 1 декември 1912 година жителите на селото, в което има 250 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ.[10]
В 1930 година в селото българите християни бежанци от Егейска Македония, заселени в Корница, построяват църквата „Свети Димитър“.[11]
След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско, незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница, обособени на десния бряг на Места. Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи до този момент само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.[12]
Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов, като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди.[12]
Remove ads
Население
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]
| Численост | |
| Общо | 1666 |
| Българи | 202 |
| Турци | 1234 |
| Цигани | 23 |
| Други | 8 |
| Не се самоопределят | 63 |
| Неотговорили | 136 |
Редовни събития
- Всяка година на 28 март се провежда събор в памет на убитите по време на Възродителния процес в началото на 1973 г. В тяхна чест в центъра на Корница е издигнат и паметник.
Личности
- Зейнеп Ибрахимова Келеш (Зейнеп Зафер)
- Байрям Гетов
- Аруш Хаджи – народен представител в VII велико народно събрание от листата на ДПС;[14]
- Убити по време на Възродителния процес през март 1973 година:
- Хюсеин Караалилов
- Мохарем Барганов
- Салих Амидеин
- Тефик Хаджиев
- Исмаил Кальоров
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads