Корчанска, Поградецка, Колонийска, Деволска и Москополска епархия

Корчанската, Поградецка, Колонийска, Деволска и Москополска епархия (на албански: Mitropolia e Shenjtë e Korçës, Pogradecit, Kolonjës, Devollit dhe Voskopojës; на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Κορυτσάς) е епархия с ранг митрополия на Албанската православна църква с център южноалбанския град Корча.

Корчанска епархия
Катедралата „Възкресение Христово“ в Корча
Местно име	Mitropolia e Shenjtë e Korçës
Църква	Охридска архиепископия, Вселенска патриаршия, Албанска православна църква
Страна	Византийска империя, Османска империя, Албания
Център	Корча
Катедрална църква	„Възкресение Христово“
Предстоятел	Йоан
Сан	митрополит

Икона на Събор на Безплътните сили от село Синица, Корчанско, началото на XVII век

История

Според кондиката на Корчанската митрополия, създадена при митрополит Партений (1670 - 1676), град Корча е построен в 1490 година при султан Баязид на мястото на старо село. Датата на основаването на епархията е неизвестна. Според грамотите на Василий II Българоубиец от XI век за създаване на Охридската архиепископия районът попада в диоцеза на Костурската митрополия. От 1030 до 1490 г. е в Колонийската и Деволска епископия.^[1]

До 1670 година Корчанската епископия е подчинена на Охридската архиепископия. В тази година архиепископ Партений II Охридски, родом от Корча, и наместник на епископския престол, повишава епархията в митрополия. Новата митрополия наречена Корчанска и Селасфорска (Κορυτσάς και Σελασφόρου) има и една епископия – Деволската и Колонийска (Δεβόλης και Κολωνίας).^[1]

След закриването на Охридската архиепископия в 1767 година, Корчанската и Селасфорска митрополия минават под управлението на Вселенската патриаршия и митрополит Генадий (1766 - 1779) заема 75-о място в списъка на митрополитите на Константинополската катедра. Наследникът на митрополит Генадий Йоаким (1779 - 1790) въвежда титлата Корчанска и Москополска митрополия (Κορυτσάς και Μοσχοπόλεως) по името на процъфтяващия влашки град в епархията Москополе. Името Корчанска и Москополска се пази и при родения в Москополе митрополит Йоасаф II (1798 - 1816). В 1816 година при митрополит Мелетий (1816 - 1828) титлата е Корчанска, Селасфорска и Москополска (Κορυτσάς, Σελασφόρου και Μοσχοπόλεως). От март 1828 до май 1834 година Корчанската митрополия е слята с Погонианската архиепископия с втори център в манастира „Света Богородица Моливдоскепастис“. Съединението става при корчанския митрополит Висарион, който получава титлата Корчански и Погониански. В 1835 година митрополит Кирил получава титлата Корчански и Пърметски (Κορυτσάς και Πρεμετής). В 1875 година при митрополит Доротей към титлата се прибавя и ипертим и екзарх на Горна Македония (υπέρτιμος και έξαρχος Άνω Μακεδονίας), запазена до 1916 година. В 1885 година титлата на митрополит Филотей става Корчански, Пърметски и Москополски (Κορυτσάς, Πρεμετής και Μοσχοπόλεως). През януари 1902 година Корчанската митрополия е на 34 място в йерархията на Вселенската патриаршия.^[1]

След създаването на автономна Албанска православна църква в 1929 година катедрата е под управлението на непризнатите примати на Албанската църква Висарион и Христофор. На 3 април 1937 година след признаването на новата църква от Вселенската патриаршия митрополит става Евлогий.^[1]

Предстоятели

Епископи на Охридската архиепископия

Име	Име	Управление	Забележка	Години
Нимфонт	Νίμφων	споменат в 1389/1390	в надпис в църквата „Иисус Христос Животворец“ в Борие, северозападно от Корча
Харитон	Χαρίτων	споменат в 1503	в старата кондика на бобощичкия манастир „Свети Николай“[2]
Йосиф	Ιωσήφ	споменат в 1532[2]
Гавриил	Γαβριήλ	в 1550	възможно да е същият, който при архиепископ Никанор е отлъчен от архиерейски събор и при архиепископ Софроний е смущавал Охридската църква заедно с Мацуки и незаконния костурски митрополит Максим[2]
Тимотей	Τιμόθεος	? - юли 1566	в италийски м.[2]
Гавриил	Γαβριήλ	1572 – 1580
Даниил	Δανιήλ	в 1579/1580	като Селасфорски и Корчански (Σελασφόρου καί Κοριτζας)[3]
Атанасий	Αθανάσιος	около 1590
Зосима	1600	наместник на катедрата като охридски а.
Неофит	Νεόφυτος	през септември 1624, 1628	подписал писмо на Порфирий Охридски до папа Урбан VIII, в 1628 пътувал в Русия
Митрофан	Μητροφάνης	в 1631	споменат в синодната грамота на архиепископ Аврамий[2]
Константий	Κωνστάντιος	около 1663	в кондиката на бобощичкия манастир „Свети Николай“ е отбелязано, че при Константий някой си Иван Капа Маре от Москополе построил кула 160 години след построяването на манастирската църква въ Бобощица – в 1503[2]
Игнатий	Ιγνάτιος	споменат в 1668[4]

Митрополити на Охридската архиепископия

Име	Име	Управление	Забележка	Години
Партений	Παρθένιος	1670 - 1676	наместник на катедрата като охридски а.
Макарий	Μακάριος	на 9 август 1691 и 13 август 1693[4]
Атанасий	Αθανάσιος	умрял преди 14 януари 1694[4]
Даниил	Δανιήλ	24 януари 1694 - 1709	по-рано драчки м.[4]
Йоасаф	Ιωάσαφ	1709 - 1719 и наместник 1719 - 1745 като охридски а. †		1660 – 1745
Никифор	Νικηφόρος	споменат в 1746, 1748 и 1750[4]
Макарий	Μακάριος	на 15 август 1752, 1 март 1753 и 4 август 1756[4]
Даниил	Δανιήλ	на 6 март 1759[4]
Дионисий	Διονύσιος	1765 - 1766	по-рано охридски а.

Митрополити на Вселенската патриаршия

Име	Име	Управление	Забележка	Години
Генадий	Γεννάδιος	6 октомври 1766 – 1779
Йоаким I	Ιωακείμ	1779 – 1790
Константин	Κωνσταντίνος	1790 – 1798
Йоасаф	Ιωάσαφ	1798 - 1816	роден в Москополе, по-рано хариуполски т.е.
Мелетий	Μελέτιος	1816 - ноември 1827	от клавдиуполски, във воденски м.
Висарион	Βησσαρίων	ноември 1827 - януари 1835	в мраморноостровен м.	? – 1847
Кирил	Κύριλλος	януари 1835 – декември 1845	по-рано воденски м., в ганоски м.	? – 1847
Неофит	Νεόφυτος	декември 1845 - 1874 †	бивш дринополски м.	? – 1874
Доротей I	Δωρόθεος Ευελπίδης	18 април 1874 – 8 май 1875 †		1825 – 1875
Доротей II	Δωρόθεος Χρηστίδης	7 юни 1875 - 26 август 1885	в иконийски м.	1841 – 1924
Филотей	Φιλόθεος Κωνσταντινίδης	26 август 1885 - 1 юни 1893	от ксантийски м., в димотишки м.	1844 – 1904
Григорий	Γρηγόριος Προδρόμου	1 юни 1893 – 15 юни 1893	от родоски м., по-късно сервийски м.	1841 – 1902
Антим	Άνθιμος Τσάτσος	15 юли 1893 - 21 юли 1894	по-рано еноски м., в лероски м.	1827 – 1913
Хрисант	Χρύσανθος	21 юли 1894 - 1895	от лероски м.
Гервасий I	Γερβάσιος Ωρολογάς	30 април 1895 - 14 май 1902	в кесарийски м.	1864 – 1916
Фотий	Φώτιος Καλπίδης	19 май 1902 – 9 септември 1906 †		1865 – 1906
Гервасий II	Γερβάσιος Σαρασίτης	9 септември 1906 - 1 април 1910	от родополски м., в анкарски м.	1867 – 1934
Герман	Γερμανός Αναστασιάδης	8 юни 1910 - 1916	от струмишки м., по-късно сисанийски м.
Яков Драчки	Ιάκωβος Νικολάου	1919 - 1921	драчки м., патриаршески екзарх	? – 1958
Йеротей Милитуполски	Ιερόθεος Γιαχοτόπουλος	1921	милитуполски е., патриаршески екзарх
Йоаким II	Ιωακείμ Στρουμπής	24 февруари 1922 - 7 октомври 1924	от ардамерски е., в кардамилски м.	1880 – 1950

Епископи на Албанската православна църква

Име	Име	Управление	Забележка	Години
Висарион Тирански и Албански	Visarion Xhuvani	управляващ, 1929 – 27 май 1936		1890 – 1965
Христофор Синадски	Kristofor Kisi, Χριστόφορος Κίσσης	управляващ, 1936 – 1937		1881 – 1948
Евлогий	Ευλόγιος Κουρίλας	1937 – 1945		1880 – 1961
Агатангел	Agathangjel Çamçe	1945 - януари 1946 †	от бивш белградски е.	1877 – 1946
Паисий	Paisi Vodica	18 април 1948 - 25 август 1949	в тирански и албански а.	1882 – 1966
Софроний Борова	Sofron Borova	свещеник, управляващ, 1949 – 1952		? – 1965
Филотей	Filothei Duni	септември 1952 – 1963 †		? – 1963
Дамян Аргирокастренски	Damian Kokoneshi	управляващ, 1963 – 1966		1886 – 1973
Кирил	Qirill Naslazi	1966 - 1968 †	от белградски е.	? – 1968

Митрополити на Албанската православна църква

Име	Име	Управление	Забележка	Години
Христодул	Χριστόδουλος Μουστάκης	28 юли 1996 – 18 юли 1998		1951 –
Йоан	Joan Pelushi	20 юли 1998 –		1956 –