Никола Карев

Никола Янакиев Карев с псевдоним Николай Яначков^[1] е български революционер, тесен социалист, деец на македоно-одринското националноосвободително движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание и ръководител на Крушевската република.^[2]

Никола Карев
български революционер
Роден	23 ноември 1877 г. Крушево, Османска империя
Починал	27 април 1905 г. (27 г.) Райчани, Османска империя
Религия	православие
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Партия	Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) Вътрешна македоно-одринска революционна организация Българска работническа социалдемократическа партия
Семейство
Братя/сестри	Георги Карев Петър Карев
Никола Карев в Общомедия

Биография

Домът на Карев в Крушево.

Роден е в град Крушево, тогава в Османската империя, като четвърто дете в бедно въглищарско семейство. Един от братята му - Георги Карев, по-късно е за кратко кмет на града.^[3] Има и друг известен брат - Петър, който също е деец на ВМОРО. Още 16-годишен, Никола Карев е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 година идва в София, където постъпва на работа като зидар, а впоследствие и като столар. През 1896 година става член на БРСДП и се присъединява към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група.

Випуск 1900 - 1901 г. на Битолската българска гимназия, сред младежите е и Никола Карев

В Крушево се връща през 1899 година и се заема да довърши образованието си. През 1900 година завършва българската класическа гимназия в Битоля и се включва в редовете на Българските македоно-одрински революционни комитети, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 година учителства в българските училища в село Горно Дивяци и в родното си Крушево. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес през май 1903 година, на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е делегат от Крушевския революционен район и е сред малцинството делегати, настояващи за отлагане на въстанието, поради липса на достатъчно оръжие.^[4] Конгресът го поставя за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстанието оглавява Крушевската република, а години по-късно Никола Киров приписва на своя литературен герой Никола Карев авторството на Крушевския манифест. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към Свободна България и работи известно време в социалистическото движение.

Крушевският ръководен щаб. Отпред: Тодор Павлов, Антиноген Хаджов, Тодор Христов – Офицерчето, Тома Никлев, Никола Карев^[5]

Никола Карев.

Чета на Никола Карев, март 1905[6][7]
Име	Родно място	Бележка
1. Никола Карев	Крушево	на 28 години, неженен
2. Марко Христов	Сопотница	на 28 години, неженен
3. Тримо Груйов	Брегово, Битолско	на 30 години, женен с едно дете
4. Йован Силянов	Радово	на 32 години, женен с пет деца
5. Стоян Димов	Зашле	на 22 години, женен с едно дете
6. Силян Костадинов	Цер	на 19 години
5. Иван Димов	Цер	на 22 години
6. Мито Гиоргиев	Крушево	на 27 години

На 16 март 1905 година четите на Никола Карев и Петър Ацев преминават през Кюстендилския пункт на ВМОРО, като са придружени от трима влашки терористи.^[8] Скоро след това четата на Карев е открита от турски аскер и в последвалото сражение край кратовското село Райчани, войводата пада убит.^[9][10][11]

За него се пее народната песен:

„

Много ми е мерак, мамо, железар да бидам, железар да бидам Битолското поле, Битолското поле от горната страна, от горната страна, от Мариовската. Язе да ги гледам моми мариовки, от другата страна момци македонци. Командир им беше Кольо Крушевчанец, Кольо Крушевчанец, той Никола Карев.[12]

“

Наследство

Паметник на Никола Карев в Кочани.

В България и Северна Македония Никола Карев е една от най-популярните фигури на националноосвободителното движение на българите в Македония. Днес костите му лежат в паметника Македониум над град Крушево, Северна Македония, издигнат в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание за свободата на родния край борци. Там те са пренесени на 11 април 1990 г. Преди това, през 1953 г., по случай 50-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание костите на Никола Карев са пренесени в родния му град Крушево.

Днес в България и Северна Македония името на Никола Карев носят редица училища, улици и други. Негови паметници са издигнати в различни градове в двете страни.

• 
  Молба от Тома Никлев и Никола Карев до български вътрешен министър, 22 април 1904 г.
• 
  Молба от Тома Никлев и Никола Карев до български вътрешен министър, 22 април 1904 г.
• 
  Молба от Тома Никлев и Никола Карев до османското правителство, 17 юни 1904 г.

Родословие

Славе Карев

Милош Карев

Мицко Карев

Христо Карев (? – 1903)

Наки Карев

Тирчо Карев (? – 1902)

Ташко Карев (1882 – ?)

Никола Карев (1877 – 1905)

Петър Карев (1879 – 1962)

Георги Карев (1881 – 1950)

Външни препратки

• „Никола Карев - по случай 24 години от неговата смърт“, статия от Наум Томалевски, София, 1929 г.
• "Каревци (Личен архив)", София, 1959 година