Куманичево (дем Костур)

Куманѝчево или Команѝчево (на гръцки: Λιθιά, Лития, до 1928 година Κομανίτσοβο, Команицово, катаревуса: Κομανίτσοβον, Команицовон^[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Куманичево.

---

Куманичево Λιθιά
— село —
Изглед към Куманичево
Куманичево 40.52072, 21.41002 Куманичево Куманичево
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Костур
Географска област	Пополе
Надм. височина	960 m
Население	263 души (2021 г.)
Пощенски код	520 52
Телефонен код	2467
Куманичево в Общомедия

География

Селото е разположено в географската област Пополе, на 960 m височина в западното подножие на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е Горенци (Корисос). Селото традиционно се дели на две махали – Горно и Долно Куманичево.^[2]

История

В Османската империя

В XV век в Куманиче са отбелязани поименно 10 глави на домакинства.^[3]

Църквата в селото „Свети Димитър“ в южната част на селото (Горно Куманичево) датира от XVIII век.^[4] Централната църква в Долно Куманичево е „Успение Богородично“, а гробищната е „Свети Николай“.

В средата на XVIII век в Куманичево се заселват и част от жителите на саракинското село Язия.^[5]

В 1791 година някои от жителите на Куманичево, заедно с Омотско и съседните Слимница и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.^[6] От Долно Куманичево произлизат брациговските родове Стоицови, Керини и Божкови.^[7]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Команичово (Komanitzovon) живеят 1800 гърци.^[8] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Куманичево (Koumanitchévo) има 120 домакинства с 350 жители българи.^[9]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Куманичево:

„

На половин час северно от Чирилово със същото разположение и в подножието на същата планина е разположено село Киманичово с 43 мохамедански къщи и 78 нуфузи; християнските къщи в него са 25, семейните двойки 32, и нуфузите - 45. Данъкът на мохамеданите е 6500 пиастри, на християните 1900, а инание-аскерие - 1350 пиастри. В селото живеят и няколко цигански семейства.[10]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Куманичево има 1020 жители българи и 150 турци.^[11]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Куманичево е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 60 къщи,^[12] а Долно Куманичево е смесено българо-влашко-турско село със 160 къщи.^[13]

В началото на XX век според гръцки данни от 900 жители 110 – 120 семейства са патриаршистки, а 64 – екзархистки. По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски части и на 21 юли е убит Пено Стреков. От селото 62 души участват във въстанието, от тях загиват петима – Коле Чолак, Гого п. Христов, Диме Т. п. Христов, Коле Д. п. Христов и Коле Петрушев.^[14]

След потушаването на въстанието цялото село става екзархийско.^[15][16] Същата година турските власти не допускат учителите Димитър Янакев от Шестеово и Ана Николова от Костур да отворят българско училище в селото^[17] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Команичево има 480 българи екзархисти и работи българско училище, а в Долно Команичево 880 българи екзархисти.^[18]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените от 1904 година и представя селото като смесено гръцко-българско с 600 жители гърци и 300 българи.^[19] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.^[20] В 1909 година в Долно Куманичево има 75 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.^[21]

Според Георги Константинов Бистрицки преди Балканската война Горно Куманичево има 70 български, а Долно Куманичево – 80 български и 40 турски къщи.^[22]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Куманичево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[23]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горно и Долно Куманичево са обозначени като български селища.^[24]

В Гърция

Изглед към селото отдалече

Селото остава екзархийско чак до 1913 година, когато вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Команичево има 70 къщи славяни християни, а Долно Команичево има 150 къщи славяни християни и 30 къщи турци.^[25] Значителна част от жителите на селото емигрират в България и частично отвъд океана.^[2]

Селото е богато и традиционно произвежда живо и различни овошки.^[26]

В 1926 година е прекръстено на Лития, в превод каменна ограда. В селото има 5 политически убийства.^[27] В 20-те година в Куманичево са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година те са 20 семейства с 59 души^[2][27] или според други данни 21 семейства със 76 души.^[28]

По време на Втората световна война в Горно Куманичево е установена българска общинска администрация.^[29] Членовете на Българския клуб в селото пострадват от италианските окупационни власти. Селото е нападнато от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.^[30]

В Гръцката гражданска война Куманичево пострадва силно – 10 семейства и около 50 жителите му го напускат предимно към Югославия и частично към другите социалистически страни.^[2] 67 деца от селото са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.^[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Куманичево на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Карагаци[31]	Καραγάτσι	Фтелия	Φτελιά[32]	местност З от Куманичево[31]
Голини[31]	Γκαλίνες	Калорахи	Καλοράχη[32]	връх в Мурик (1297 m), ЮИ над Куманичево[31]
Яза[31]	Γιάζα	Рахулес	Ραχοῦλες[32]	местност в Мурик (1297 m), ЮИ над Куманичево[31] (вижте Язия и Порос)

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1297[2]	755[2]	642[2]	821[2]	427[26]	424[26]	348[26]	393[26]	372[26]	388	311	263

Личности

 Основна статия: Куманичевци

Костадин Николов

Куманичевци са българският музиковед и композитор Петър Динев (1889 – 1980),^[33] българският политик Дамян Перелингов (1860/1861 – ?), кмет на Варна,^[34] предприемачът Дамян Георгиев (1879 – 1943),^[35] както и учителят и общественик Константин Пандов (1875 – 1956).^[36][37]

От Куманичево са дейците на българската революционна организация в Македония Георги Антонов (1863 – след 1943),^[38][39] Петре Костурчето,^[40] Костадин Николов (1868 – 1924),^[41] Никола Тунджев (1854 – след 1943),^[42] учителят Никола Цицов (1871 - ?),^[43] както и селският войвода на ВМОРО Христо Бабаеленов (1870 – след 1943).^[44][45][46]

В годините на Втората световна война Димитър Гочев е деец на българския комитет Охрана.^[47]

Литература

• Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия) в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, стр. 46 – 57.