Кюстендилци

Това е списък на известни личности, свързани с град Кюстендил.

Родени в Кюстендил

• Агапий Войнов (1838 – 1902), просветен и църковен деец.
• Александър Икономов (1883 – 1903), революционер от ВМОРО.
• Александър Давидов (1878 – 1925), военен деец, генерал-майор.
• Александър Костадинов  (1988), борец.
• Александър Стойчев (Стоичков), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов^[1].
• Александър Янков (Арнаутски), български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков^[2].
• Алекса Тачов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев^[3].
• Алексо Бъчваров (1854 – 1933), опълченец.
• Анани Константинов (1943 – 2017), юрист, председател на сдружение „Св. св. Кирил и Методи“ – Кюстендил, педседател на ОбС – Кюстендил (2001 – 2005).
• Ананий Шарков (1846 – неизв.), опълченец
• Ангел Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана^[4].
• Андон Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Ной Димитров^[4].
• Антон Илиев (неизв.), опълченец.
• Антон Кърпачев (1848 – 1929), учител и политик, кмет на Кюстендил (1883 – 1884) и нар.представител в IV ОНС (1884 – 1885).
• Антон Лазаров (неизв.), опълченец
• Антон Михайлов (неизв. – 1883), опълченец
• Апостол Илиев (неизв.), опълченец
• Асен Василиев (1900 – 1981), изкуствовед и живописец.
• Асен Суичмезов (1899 – 1978), търговец, участник в акцията по спасяването на бълг.евреи през 1943 г.
• Атанас Димитриев (неизв.), опълченец.
• Атанас Хранов (1853 – неизв.), учител, народен представител в Учредителното събрание, кмет на Кюстендил (1879) и на София (1908).
• Ашко Димитриев (неизв), опълченец.
• Богомир Лазов (1906 – 1969), художник.
• Богомил Андреев (1891 – 1939), артист, режисьор и театрален организатор.
• Борис Велчев, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров^[5]
• Борис Тиков (1898 – 1972), революционер, войвода на ВМРО.
• Борислав Сапунджиев (Урсула), известен транссексуален хомосексуалист.
• Боян Захариев (1909 –  неизв.), заслужил лесовъд, професор, преподавател във ВЛТИ.
• Боян Урумов (1892 – 1960), военен, генерал-майор.
• Валентина Топузова (1918 – 2008), преводач.
• Васил Антов Мечкуевски (10.10.1890 –  неизв.), български революционер, околийски боен инструктор на ВМРО (Иван Михайлов)^[6].
• Васил Илиев (1965 – 1995), борец
• Васил Димитриев Поборник (1854 – 1919), опълчец и книгоиздател.
• Васил Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов^[7].
• Васил Евтимов (1900 – 1986), художник.
• Васил Ив. Умленски, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля^[8].
• Васил Петров (неизв.), опълченец.
• Васил Лекарски (1845 – 1877), възрожденски аптекар и лекар.
• Васил Петров (1885 –  неизв.), български революционер от ВМОРО.
• Васил Спасов (1868 –  неизв.), български военен.
• Васил Стойчев  (1935), актьор.
• Васил Стоилов Стоянов (1854 – 1931), опълченец.
• Веса Паспалеева (1900 – 1980), детска поетеса.
• Велчо Христов (неизв.), опълченец.
• Владимир Григоров (1894 – 1985), художник и учител.
• Владимир Заимов (1888 – 1942), военен деец, генерал-майор.
• Владимир Караманов (1875 – 1969), учител и общественик
• Владимир Чомаков, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Георгиев Топчията^[9] и на Петър Ангелов^[10]

Снимка на Ганчо Суичмезов от Кюстендил, „Илюстрация Илинден“ книга 3 (43), януари 1933

• Ганчо Суичмезов, български революционер, четник в Кочанската чета на ВМОРО (1902 – 1903) година
• Георги Ангелов (1915 – 1998), кмет на Кюстендил (1955 – 1966).
• Георги Богданцалиев (1894 – 1969), кмет на Кюстендил (1932 – 1934).
• Георги Горанов (1882 – 1905), композитор, автор на „Дружна песен“ („Песен на труда“).
• Георги Друмохарски (1843 – 1912), културен деец, общественик, писател, народен представител, кмет на гр. Кюстендил.
• Георги Емануилов (1891 – неизв.), кмет на Кюстендил 3 мандата (1926 – 1929, 1929 – 1931 и 1940 – 1942).
• Георги Ефремов (1893 – 1964), лекар, публицист, преводач, кмет на Кюстендил (1942 – 1944).
• Георги Ефтимов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля^[8]
• Георги Илиев (1966 – 2005), български борец
• Георги Колушки (1864 – 1944), химик.
• Георги Иванов Попов (1882 – 1964), артист.
• Георги Икономов – (1923 – 2015), създател на българската Нептунова поща и рекордьор на Гинес.
• Георги Кръстев Менков (1888 –  неизв.), български революционер от ВМОРО
• Георги К. Чесновски, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев^[11]
• Георги Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчинов^[7]
• Георги Савов Серафимов (1894 – 1923), роден на 16 март 1894 г., изселен в Горна Джумая, шивач с комунистически убеждения, участник в Септемврийското въстание с Горноджумайския отряд, след разбиването на отряда край река Ковачица в Рила на 25 септември е ранен, пленен и същата вечер убит в Бачиново^[12]
• Георги Спасов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля^[8]
• Георги Стоичков (неизв.), опълченец.
• Георги Цариградски (1845 – 1915), лекар, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
• Григор Белокапов (1883 – 1907), български революционер от ВМОРО
• Григор Караманов (1848 – 1881), нар.представител в Учредителното и I велико народно събрание; първият кмет на Кюстендил (1878).
• Григор Китанов (1886 – неизв.), кмет на Кюстендил (1931 – 32)
• Давидко Манов (1829 – 1889), кмет на Кюстендил (1881 – 1883)
• Даниел Младенов (1987), футболист.
• Дим. Грозданов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов^[10]
• Димитър Манчев (1870 – 1918), кмет на Кюстендил (1912 – 1916).
• Димитър Друмохарски (1838 – 1889), възрожденски общественик, учител, съдия, кмет на Кюстендил.
• Димитър Белокапов (1889 – 1925), деец на ВМОРО
• Димитър Б. Караджов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов^[13]
• Димитър Пешев (1894 – 1973), политик, спомогнал спасението на българските евреи
• Димитър Любенов (1835 – 1879), учител, възрожденец.
• Димитър Павлов (неизв.), опълченец.
• Димитър Самоковлийски (1884 – неизв.), кмет на Кюстендил (1935 – 1937).
• Димитър Светогорски (1895 – 1918), морски офицер.
• Димитър Табаков (1887 – 1953), учител, кмет на Кюстендил (септември/октомври 1944).
• Драган Лозенски (1906 – 1996), български скулптор и художник.
• Евтим Бояджиев (1885 – 1950), български революционер от ВМОРО
• Екатерина Йосифова (1941), поетеса.
• Елена Балджиева (1938 -1996), оперна певица, сопран
• Ефрем Каранфилов (1915 – 1998), литературен критик, публицист, професор
• Захари Митов (неизв.), опълченец.
• Захари Струмски (1820 – 1869), лекар, родолюбец, борец за църковна независимост.
• Здравко Митков(1952), режисьор и театрален педагог
• Здравко Сугарев (1909 – 1993), професор, математик, статистик, икономист и демограф.
• Иван Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков^[14]
• Иван Банскалийски, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Самарджиев^[15]
• Иван Жабински (1862 – 1926), български офицер, полковник, кмет на Кюстендил (1923 – 1925).
• Иван Куюмджиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов^[13]
• Иван Кюркчиев (1860 – 1895), български учител.
• Иван Лекарски (1812 – 1878), възрожденски аптекар и лекар.
• Иван Мировски (1891 – 1959), поет, юрист, кмет на Кюстендил (1937 – 1939).
• Иван Наков (1891 – 1977), нар.представител в VI ВНС, кмет на Кюстендил (1949 – 1950).
• Иван Строгов (1878 – 1955), адвокат, публицист, дипломат, обществен и политически деец.
• Иван Умленски (1917 – 1992), учител, краевед, литературен историк.
• Иванка Везенкова (1904 – 1992) първият детски лекар в гр. Кюстендил, завършила медицина в Неапол, Италия.
• Илиана Илиева (1966), национална състезателка по художествена гимнастика.
• Илия Златанов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов^[16] и на Ной Димитров^[4]
• Йорданка Попмилачкова Трифонова (1954 – 2021), актриса.
• Йордан Иванов (1872 – 1947), учен, академик.
• Йордан Николов (1910-1992), хореограф.
• Йордан Мечкаров (1891 – 1954), журналист, директор на БТА.
• Йордан Митрев (1866 – 1938), лесовъд, създател на лесопарк „Хисарлъка“.
• Йордан Ковачев (1875 – 1934), астроном, математик, геодезист, професор.
• Йосиф Ангелов (1857 – 1913), български офицер, участник в Сръбско-българската война (1885).
• Кирил Гогов (1944), художник.
• Кирил Николов – Странджата (неизв. – 1945), милиционер.
• Кирил Цонев (1869 – 1961), художник, професор.
• Кирил Кьортошев (1922 – 2003), актьор от Република Македония.
• Кирил Светогорски (неизв.), морски офицер, началник на Машинното морско училище във Варна (1915 – 1919).
• Кирил Станчев (1895 – 1968), офицер, генерел-лейтенант.
• Коце Минков (1838 – 1912), поборник, опълченец.
• Константин Лекарски (1853 – 1935), агроном, нотариус и общественик.
• Константин Неновски (неизв.), опълченец.

• Константин Стоянов (1875 – 1942), машинен инженер, политик и министър на железниците и пощите през 1935 – 1936 г.
• Костадин Димев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев^[11]
• Красимира Василева (1962), национална състезателка по художествена гимнастика.
• Крум Кюлявков (1893 – 1955), писател, худажник, общественик.
• Крум Лекарски (1898 – 1981), военен, политически и спортен деец.
• Крум Мазнев (1897 – неизв.), кмет на Кюстендил (1934 – 1935).
• Лили Шмидт (1925), общественичка.
• Любен Тонев (1908 – 2001), архитект, урбанист, автор на първия градоустройствен план на Кюстендил.
• Любомир Велчев, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров^[5]
• Любомир Цакев (1940), художник.
• Манол Друмохарски (1835 – 1884), възрожденски общественик, занаятчия, търговец.
• Марин Големинов (1908 – 2000), композитор.
• Мария Грубешлиева (1900 – 1970), поетеса, белетристка.
• Мая Георгиева (1962), национална състезателка по художествена гимнастика.
• Мая Манолова (1965), политик
• Мориц Бенционов (1898 – 1941), художник.
• Милан Киселички (1885 – 1973), общественик, адвокат, заслужил деятел на БТС,
• Милан Младенов (неизв. – 1878), опълченец
• Милан Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Константин Нунков^[17]
• Михаил Давидов (1861 – 1910), учител и политик, кмет на Кюстендил (1899 – 1908), народен представител в V ОНС (1887 – 1890) и Х ОНС (1899)
• Михаил Михайлов (1921 – 1996), актьор.
• Мустафа Кятиб-Оглу (XIX в.), турски поет-лирик.
• Недялка Ангелова (26 юни 1949), лекоатлетка.
• Никола Атанасов (1886 – 1969), композитор, автор на първата българска симфония
• Никола Въжаров (1877 – 1964), учител, журналист, обществен деец.
• Никола Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Самарджиев^[15]
• Никола Жабински (1888 – 1945), юрист, професор.
• Никола Иванов-Шаната (1897 – 1959), художник.
• Никола Коцев (1872 – 1939), нар.представител в XIV ОНС, кмет на Кюстендил (1925 – 1926).
• Никола Мирчев (1921 – 1972), художник.
• Никола Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Наумов^[18]
• Никола Шопов (1880 – 1938), политик и адвокат, подпредседател на XXIII ОНС (1931 – 34).
• Никола Христов (1885 – 1959), учител, кмет на Кюстендил (1947 – 1949)
• Николай Дюлгеров (1901 – 1982), архитект, художник
• Николай Барулов (1984), журналист, режисьор
• Николай Николаев, български революционер, четник на Кръсто Лазаров в 1914 година^[19]
• Николай Тодорович (неизв.), опълченец.
• Панайот Илиев (неизв. – 1877), опълченец.
• Павлина Пенчева (1887 – неизв.), първата жена – цирков артист
• Пенчо Пенев (1947), юрист и политик.
• Петър Апостолов (1884 – неизв.), български революционер
• Петър Ефтимов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков^[20]
• Петър Илиев (1910 – 1998), военен деец, генерал-лейтенант.
• Петър Михалев (1899 – 1985), юрист, народен представител в XXV ОНС.
• Петър Соколов (1870 – 1901), революционер, анархист, деец на ВМРО.
• Райна Цанева (1886 – 1971), общественичка, участничка в женското движение.
• Румен Биков (1958), политик.
• Румен войвода (ок.1800 – неизв.), хайдутин и революционер.
• Павел Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов^[21]
• Сашо Стоянов  (1919), артист, театрален режисьор, професор
• Симеон Иванов (1885 – 1907), български революционер от ВМОРО.
• Симеон Коилички (1913 – 1998), лекар кардиолог, ревматолог, завършил във Виена, въвел кардиограмите на фотографски принцип.
• Симеон Батов  (1922 – неизв.), инженер, професор.
• Славчо Давидов (1905 – 1981), лекар стоматолог, професор, д-р на мед.науки.
• Стамен Янков (неизв.), опълченец.
• Стефан Пейчев (1905 – 1979), драматичен и кино артист.
• Стефан Сърчаджиев(1913 – 1964), актьор и режисьор.
• Стоил Георгиев  (1946), оперен певец, бас-баритон.
• Стойне Ливадийски (1905 – 1969), ветеринарен лекар, кмет на Кюстендил (1944 – 1945).
• Стойчо Константинович (неизв.), опълченец.
• Стоян Апостолов, български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година^[22]
• Стоян Георгиев (неизв.), опълченец.
• Стоян Д. Кацарски, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков^[17].
• Стоян Илиев (1867 – 1928), политик, кмет на Кюстендил (1908 – 1912).
• Стоян Йовев (1891 – 1967), политик, адвокат, културен деец.
• Стоян Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Самарджиев^[15].
• Стоян Петров (неизв.), опълченец.
• Стоян Топузов (офицер) (1864 – 1913), офицер, командир в Сръбско-българската (1885) и Балканската война (1912 – 1913).
• Теодор Ушев (1968), графичен дизайнер, плакатист и аниматор.
• Тодор Абазов (1926), журналист
• Тодор Ангелов – Божаната (1900 – 1943), антифашист, нац.герой на Белгия
• Тодор Карамански (1932 – ), инженер, професор
• Трендафил Димитриев (неизв.), опълченец
• Хаим Оливер (1918 – 1985), кинодраматург, писател
• Харалампи Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана^[4].
• Харалампи Диров (неизв.), опълченец.
• Харалампи Илиев (неизв.), опълченец.
• Христо Апостолов (1887 – 1950), български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля^[23].
• Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов^[13] и на Йордан Спасов^[18].
• Христо Ковачевски (1860 – 1949), архитект
• Христо Лазов (1885 -  неизв.), български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля^[8].
• Христо Лекарски (1851 – 1907), 4 пъти кмет на Кюстендил, първи мандат (16 октомври 1880 – 25 октомври 1881) и още 3 поредни мандата (29 ноември 1884 – 13 октомври 1893).
• Чудомир Топлодолски (1912 –  неизв.), военен ас, летец.
• Яков Крайков, пръв български издател на печатни произведения.

Македоно-одрински опълченци от Кюстендил

• Йордан Анастасов, Щаб и Нестроева рота на Кюстендилската дружина^[24]
• Йордан Апостолов, 23-годишен, студент, Кюстендилска дружина, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на бронзов медал^[25]
• Курти Аир, 25-годишен, хамалин, 2-ра рота на Кюстендилската дружина^[26]
• Петър Адамов, 7 кумановска дружина, убит на 23 юли 1913 година^[27]
• Тодор Ангелов, 24-годишен, учител, педагогическо образование, четата на Тодор Оровчанов^[28]

Починали в Кюстендил

• Александър Белев (неизв. – 1945), политик и юрист
• Андон Самоковлийски (1953 – 1905), народен представител в IV, VIII и XII ОНС, кмет на Кюстендил (1884)
• Атанас Буовски (1856 – 1941), зограф
• Григор Циклев (неизв. – 1941), деец на ВМОРО и македонската федеративна организация
• Андон Стоянов – Дончо Щипянчето(1867 – 1931), революционер, деец на ВМОРО.
• Биньо Иванов (1939 – 1998), поет
• Васил Янакиев (1878 – 1946), учител, печатар, кмет на Кюстендил (1919 – 1920)
• Велин Алайков (1882 – 1922), български революционер, деец на ВМРО
• Виктор Покровски (1889 – 1922), руски военен, генерал-лейтенант, командващ белогвардейската Кавказка армия
• Даскал Димитри (1824 – 1874), учител възрожденец.
• Димитър Запрянов (1883 – 1909), революционер, деец на ВМРО.
• Илиодор Софрониевич Горонович (5 януари 1856 – 26 януари 1919), окръжен военен началник и управител на Кюстендилски окръг (1881) след Освобождението.
• Емануил Иванов (1857 – 1925), математик.
• Ефрем Каранов (1853 – 1927), фолклорист, академик.
• Жеко Попов (1942 – 2016), български историк
• Иван Бърльо (1876/77 – 1925), революционер, деец на ВМРО.
• Иван Козарев (1849 – 1933), български просветен деец.
• Иларион Ловчански (1800 – 1884), висш духовник, първи български екзарх.
• Ильо войвода (1805 – 1898), хайдутин и революционер.
• Константин Жостов (1867 – 1916), български офицер (генерал-майор), командир на 7-а пехотна дивизия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).
• Константин Кюркчиев (1884 – 1955), български революционер от ВМОРО.
• Лазар Поптомов, български революционер от ВМОРО
• Марко Стоянов Секулички(1848 – 1925), революционер, Задграничен пунктов началник на ВМОРО в гр. Кюстендил (1904 – 1905).
• Мите Хаджимишев (1873 – 1953), български революционер
• Николай Василиевич Савойски (1854 – 1930), генерал.-лейтенант от Руската армия. Участник в освобождението на Кюстендил и пръв комендант на града.
• Синесий Скопски (1836 – 1917), български църковен деец, Охридски и Скопски митрополит.
• Стоян Костов (1832 – 1897), български просветен и църковен деец.
• Тодор Наумов (1883 – 1941), български композитор.
• Трифон Савев (1900 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО.
• Христо Славейков (1862 – 1935), адвокат, политик от Демократическата партия; председател на НС (1908 – 1910) и министър на правосъдието във втория кабинет на Александър Малинов (1910 – 1911).

Свързани с Кюстендил

• Борис Елисеев (1901 – 1978), художник и учител.
• Васил Диамандиев (1840 – 1912), първи председател на Кюстендилския окръжен съд (6.01.-1.06.1879)
• Васил Илиев (1965 – 1995), бос на ВИС
• Владимир Димитров - Майстора (1882 – 1960), художник.
• Димитър Попгеоргиев (1840 – 1907), български революционер.
• Елена Драгаш (1372 – 1450), майка на последните двама византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш.
• Емануил Попдимитров (1885 – 1943), писател и общественик.
• Йордан Захариев (1877 – 1965), фолклорист, академик.
• Кара Георги Кюстендили, руски офицер на служба при Александър Суворов
• Карел Махан (1867 – 1904), чешки композитор, учител в Педагогическото у-ще в Кюстендил (1900 – 1903).
• Константин Деян (1355 – 1395), средновековен владетел на Велбъждкото деспотство.
• Кръстьо Карагьозов (1860 – 1923), областен управител на града в периода 1916 – 1918
• Людмил Янков (1953 – 1988), алпинист.
• Мите Опилски (1887 – 1944), един от ръководителите на акцията на ВМРО по превземането на Кюстендил на 4 – 6 декември 1922 година.
• Нели Садовска (1943 – 2019), българска поетеса и журналистка.
• Никола Жеков (1864 – 1949), български генерал, министър на войната на България (1915), главнокомандващ на действащата армия през Първата световна война (1915 – 1918).
• Панчо Михайлов (1891 – 1925), един от ръководителите на акцията на ВМРО по превземането на Кюстендил на 4 – 6 декември 1922 година.
• Панчо Тошев (1894 – 1942), деец от ВМРО, депутат в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ВМРО за Пиринска Македония.
• Павел Митков (1977), български художник, наполовина кюстендилец.
• Пейо Яворов (1878 – 1914), български поет живял в Кюстендил.
• Райна Афионлиева (1940), треньор по художествена гимнастика.
• Станислава Караиванова (1857 – 1926), просветна деятелка, учителка в Кюстендил след Освобождението.
• Стефан Аврамов (1862 – 1906), калоферец, педагог, учител (1888 – 1893) и директор (1891 – 1893) на Педагогическото училище в Кюстендил, удостоен с орден „За гражданска заслуга“ – V ст.
• Стоян Загорчинов (1889 – 1969), писател.
• Стоян Заимов (1835 – 1932), националреволюционер, общественик и писател.
• Тодор Иванчов (1858 – 1905), директор на Педагогическото училище в Кюстендил (1880 – 1883); политик, министър-председател на България от 13 октомври 1899 г. до 25 януари 1901 г.
• Тодор Пеев (1842 – 1904), български революционер и общественик, основател на кюстендилския революционен комитет през 1872 г.
• Фридрих Грюнангер (1856 – 1929), австрийски архитект, проектира сградата на Педагогическото училище (днес сградата на Община Кюстендил) (1889 – 1894).
• Цветомира Филипова (1969), състезател по художествена гимнастика.
• Якоб Харевейн (1660 – 1727), нидерландски художник и гравьор.

Почетни граждани на Кюстендил

 Основна статия: Почетни граждани на Кюстендил