Летище „Васил Левски“ – София
Международно Летище в София From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Летище „Васил Левски“ (SOF/LBSF), известно още като Аерогара/Летище София (на английски: Sofia Airport), е най-голямото и натоварено международно летище в България.
Разположено е на около 10 km източно от центъра на столицата. От 2020 година е отдадено на 35-годишна концесия на „Соф Кънект“ АД.[3] Летището е възел за националния авиопревозвач – България Ер. Летище София беше база и за единствената българска авиокомпания, която изпълняваше полети на дълги разстояния – Гъливеър.
Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации. През 2024 г. е регистриран рекорден в историята на летището пътникопоток от 7,92 милиона пасажери.[2] От 17 февруари 2025 г. летището носи сегашното си име Летище „Васил Левски“ – София[4].
Remove ads
История
Преди Втората световна война
Най-старото авионачинание тук е лятна тревна писта във Враждебна, направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери, която трябва да служи за резервна писта на летището в Божурище. В 1937 г. с указ[5] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило, образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети, образуващ централната част на корпуса ѝ, и източно крило за вътрешните полети; има две писти, пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад.
В периода 1944 – 1989 г.
На 27 декември 1946 г. Министерският съвет издава Постановление № 8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. Георги Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.
Терминалът функционира без съществени изменения, докато обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации, извършвани периодично до последните през 2001 г. През 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангара източно от първата база влизат в експлоатация за техническо обслужване. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободният достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена.
След 1989 година
През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 г., международният сектор за пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи е променена изцяло в съответствие със световните стандарти. През 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „Международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.
Развитието на летището продължава. След пет години на около 2 km от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден новият „Терминал 2“ по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 184 000 000 € с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“, дълга 3,6 km и широка 45 m, прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006 г.
На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.
На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев, арх. Владимир Копралев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафтен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафтна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2000 m, която обслужва посетителите, за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд и национално съфинансиране от държавния бюджет.
На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.
На 24 август 2011 г. правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.
На 6 декември 2012 г. е открита новата Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.
На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв. без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж.
Смяна на името
Името на летището е официално сменено на Летище „Васил Левски“ – София с указ на президента на 17 февруари 2025 г. по случай 152-рата годишнина от смъртта на Апостола на свободата Васил Левски.[6]
Remove ads
Терминали и съоръжения
Терминал 1
През 90-те години на XX век е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.
Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.
Терминал 2
На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56 500 m², с допълнителна галерия, дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Терминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Терминал 2 е 2,6 милиона пътници.
Терминал 3
През 2022 г. от „СОФ Кънект“ представиха план за строителството на Терминал 3 на Летище София. Изграждането му ще започне в края на 2026 г. или в началото на 2027 г. и е планирано да влезе в експлоатация през 2030 г. Този терминал няма да има ръкави за извеждане на пътници към самолетите, защото ще се ползва предимно от нискотарифните авиокомпании. Той ще се намира на няколко километра от Терминал 2 в посока изток-югоизток. Терминал 3 ще е свързан с Терминал 2 посредством наземен влак за удобство на пътниците при свързващи полети. Когато Терминал 3 бъде изграден и влезе в експлоатация, ще бъде затворен Терминал 1.
База на Lufthansa Technik на Летище София
„Луфтханза Техник София“ е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между немската компания Lufthansa Technik (80%) и българската „Авиейшън Груп“ (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети, които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Шанън, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 на Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София.[7]
Нова контролна кула
На 19 август 2011 г., в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София.[8] Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и е завършен за по-малко от 10 месеца.[9] Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.
Контролната кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 m, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².
Remove ads
Транспорт
Метростанция Летище София-Терминал 2
Строителството на връзката до центъра на София на метро започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г. Изходът ѝ е пред Терминал 2. Във времето от 5:00 до 23:00 има безплатни трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.
Метростанция „Летище София“ се обслужва от Линия М4 на Софийското метро.
Автобуси
Летището се обслужва от автобусна линия 84, която свързва двата терминала със Софийския университет и центъра на града.
Такси
Таксиметровата компания „Йелоу 333“ АД, която работи под брада Yellow! е официално избрана за официален и лицензиран превозвач за срок от 5 години от юни 2023 г. нататък,[10] с възможност за удължаване с още 3 години в зависимост от представянето на компанията. Изборът става след търг с други големи таксиметрови компании.
Авиокомпании и дестинации
Летището е възел за националния авиопревозвач – България Ер, както и за нискотарифните авиокомпании Райънеър и Уиз Еър. Летище София беше база и за единствената българска авиокомпания, която изпълняваше полети на дълги разстояния – Гъливеър. Аеропортът отбелязва значително нарастване на пътникопотока през последните години, след като нискотарифните авиокомпании започват да оперират полети от и до летището. Вследствие, през 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници.[11] Тенденцията на повишение на обслужените пасажери е силно повлияна от коронавирусната пандемия от COVID-19 през 2020 – 2021 година, която негативно рефлектира върху пътникопотока отчетен на летището (и в световен мащаб).[12] През 2021 година е регистриран пътникопоток от 3.4 милиона пасажери, което е 52.7% понижение спрямо 2019 година.[13]
Летището е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации. В 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.
Летището обслужва чартърни полети до Турция, Италия и Близкия Изток; сезонни полети до Египет, Тунис и Мароко и има директна връзка с почти всички европейски столици. От 2024 г. летище „София“ директна връзка с Осло (Норвегия), Хелзинки (Финландия) и Рига (Латвия).[14]
Remove ads
Статистика
.jpg)
През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.
През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база.[39]
Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2974 тона за януари – февруари 2016 г.
За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г.
За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано).[40]
Данни за годишен трафик
Най-натоварени маршрути по брой седмични излитания
Изчисленията са направени на базата на информацията в сайта на летище София.[56] В таблицата са включени единствено дестинациите с брой на седмични полети над 7.
Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинация
Remove ads
Галерия
2001 г. Терминал 1
2011 г. Терминал 1
2005 г. Терминал 1
2001 г. интериор на Терминал 1
Терминал 2
Терминал 2
Терминал 2
Терминал 2, май 2006
Чек-ин на Терминал 2
2009 г. Ландшафтен парк на Терминал 2
2012 г. Новата контролна кула с Терминал 2 на Летище София
Диаграма на летище София
Външни препратки
Вижте също
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads