Македоно-одринска социалдемократическа група

Македоно-одринската социалдемократическа група известна още като Македонски революционен социалдемократически съюз е регионална фракция на членове на Българската работническа социалдемократическа партия.

Македоно-одринска социалдемократическа група
Социалистическа организация в Солун, 1910 г. Източник Държавна агенция „Архиви“
Основана	1896 година
Разформирована	1912 година
Член на	Българска работническа социалдемократическа партия
Идеология	социализъм

1894 – 1908 г.

„Възвание към македонския работен народ“, издание на Македонската революционна социалистическа група от 1898 година

През 1894 година по указание на Димитър Благоев Васил Главинов основава във Велес първата социалистическа група в Македония. През 1896 година Главинов основава и самата Македоно-одринска социалдемократическа група.^[1] В нея членуват още Велко Марков, Никола Русински, Никола Карев, Иван Дренски от Крушево, Димитър Мирасчиев, Андон Шулев, Атанас Раздолов, Стойно Стойнов, Гиго Драндаров, Лазар Главинов, Димо Хаджидимов и други. Издигайки лозунги от типа „Македония за македонците“, „Освобождението на Македония е работа на македонците“ и други подобни, те успяват да създадат социалистически дружинки и кръжоци в някои градове на Македония и Одринско. Издават вестник „Политическа свобода“ (1898 - 1899). Приемат идеята за въоръжено освобождение на Македония, но критикуват ВМОРО за „прекомерната централизация и недостатъчната идейна еластичност“. Групата набира сила в Битоля и Крушево, като създава своя група в Битолската българска класическа гимназия, чийто печат е с надпис „Социална революция“.^[2] Фракцията създава контакти с ВМОРО и участва на първата социалистическа конференция на 3 юли 1900 година, проведена в Крушево. Неспособни да достигнат желаната от тях масовост, социалистите вземат решение за вливане във ВМОРО, но при определени условия: автономност в рамките на Организацията; свобода на социалистическата агитация; участие по право на един техен представител във всеки окръжен комитет на ВМОРО. Тези условия приема само Битолският окръжен комитет, а социалистът Никола Карев става крушевски районен войвода и взема дейно участие в Илинденското въстание.

След провала на въстанието настава раздор както във ВМОРО, така и в самата БРСДП, като и двете организации се разделят на умерена и левичарска фракции.

1908 – 1912 г.

Български печатарски синдикат в Солун, 1910 г.
Първи ред седнали от ляво надясно: Наке Манолев, Никола Деведжиев, Димитър Гочев, Илия Джурков, Владо Илиев, Никола Хаджиянев и Никола Годев.
Втори ред седнали от ляво надясно: Кочо Димитров, Лазар Гюров, Дионис Лалов, Никола Димитров, Лазар Белопитов, Коста Янев, Михаил Комнинос (грък от Сирос).
Трети ред прави от ляво надясно: Симеон Мишев, Петър Архондов, Мино Щерев (влах), Вениамин Ардити (евреин), Стоян Янев, Иван Денков, Георги Стоянов, Никола Русев.
Четвърти ред прави от ляво надясно: Кирил Антонов Думндаров, Трайчо Деведжиев. Източник Държавна агенция „Архиви“

След Младотурската революция в 1908 година БРСДП (т.с.) възстановява Македоно-одринската работническа социалиалдемократическа група в София. Групата е организационно свързана с партията – изпраща на нейните годишни конгреси представител, който дава отчет за дейността в Османската империя.^[3]

На събрание на групата на 10 август 1908 година, на което изнасят доклади Димитър Благоев и Георги Кирков, е обсъдена и приета програма на групата, в кояо влизат искане за самоопределение на народностите в империята, общо, пряко, равно и тайно избирателно право, премахване на Сената, въвеждане на прогресивноподоходен данък, заместване на постоянната армия с народна милиция, работническо законодателство, коалиционно право за работниците и други, които са част от минималната програма на БРСДП (т. с.).^[4]

При създадените условия за легално действие, фракцията симпатизира на Народната федеративна партия (българска секция) и създава в Македония и Одринска Тракия социалдемократически групи и работнически синдикати.^[5] В края на юли 1908 година Васил Главинов заминава за Османската империя и обикаля Одрин, Дедеагач, Сяр, Гюмюрджина, Ксанти, Драма и се установява в Солун, където вече е образувана социалдемократическа група и работнически синдикат от членовете на БРСДП (т. с.) Никола Русев, Д. Тошев, Н. Касабов. В Солун са и анархолибералите Павел Делирадев, Никола Харлаков и Аврам Бенароя, които с Христо Чернопеев издават вестник „Единство“ и също образуват социалдемократически групи.^[4]

На 2 октомври 1908 година на общо събрание двете групи решават да се обединят и от декември издават вестник „Работник“. В края на февруари 1910 година обаче групата се разцепва – анархолибералите и групата на еврейските работници на Бенароя се обединяват в Социалистическа работническа федерация, която започва да издава „Работнически вестник“ на български, турски и ладински.^[6]

МОРСДГ развива дейност във Велес, Битоля, Скопие, Ресен, Крушево с помощта на Главинов, Александър Мартулков и Никола Русински. В Солун и Битоля от 1 януари 1909 година започва издаването на вестник „Работническа искра“. В Солун е открита Интернационална социалдемократическа книжарница, която разпространява социалдемократическа литература. Групата и вестникът ѝ воюват с влиянието на „буржоазните партии“ сред работниците, както и с реформистките идеи сред работническото движение. МОРСДГ издава брошурата „Революцията в Турция и социалдемокрацията“ (София, 1908), в която се казва, че младотурският преврат е спрял на половината път и цели да възроди Османската империя.^[6] Брошурата поставя като задача пред социалдемокрацията в Македония и Одринско да работи за организирането на работническата класа в синдикални и политически организации и да работи за класовото ѝ съзнание. Минималните искания на работниците според брошурата са: право на свободно самоопределение на националностите в империята, федериране на балканските държави в Балканска демократична република, общо, пряко, равно и тайно избирателно право, унищожаване на Сената, местно самоуправление, свободно коалиционно право на работниците, свобода на словото, печата, убежденията и събранията, работническо законодателство, светско образование и прогресивноподоходен данък.^[7]

Солунската, Скопската и Битолската социалдемократически група са особено активни и в културнопросветната дейност, като се организират вечерни училища за работници. От септември 1909 година „Работническа искра“ започва да издава „Библиотека Работническа искра“, като първи номер е брошурата „Работнически катехизис“ на български и турски. Разпространяват се и „Работнически вестник“ и „Ново време“. На първи май 1909 година са организирани улични демонстрации и събрания, а „Работническа искра“ излиза със специален брой.^[7]

В края на 1910 година в Солун се състои конференция с цел основаване на Османска социалистическа партия, но опитите завършват с неуспех.

След започването на Балканската война членовете на фракцията се установяват в София.^[8]