Малайска мечка

Малайска мечка^[2] (Helarctos malayanus) е бозайник от семейство Мечкови (Ursidae), срещащ се в Азия.^[3] Известна е и като бируанг^[4] (на малайски език и индонезийски език - beruang madu - със значение на медена мечка, понеже яде мед от пчелни пити).^[5]

Малайска мечка

♀ Малайска мечка

Природозащитен статут

Уязвим[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) клон: Pan-Carnivora клон: Carnivoramorpha клон: Carnivoraformes разред: Хищници (Carnivora) семейство: Мечкови (Ursidae) род: Малайски мечки (Helarctos) вид: Малайска мечка (H. malayanus)

Научно наименование

Helarctos Horsf., 1825 Helarctos malayanus (Raffles, 1821)

Разпространение

Малайска мечка в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение

Ареалът на малайската мечка е свързан със Североизточна Индия на север и се простира от юг и на югоизток през Бангладеш, Камбоджа, Мианмар, Лаос, Тайланд и Виетнам в континентална Азия до Бруней, Индонезия и Малайзия на юг. Името на вида произхожда от това на архипелага Малая.

Научното наименование Ursus malayanus е предложено от Стамфорд Рафълс през 1821 г.; той пръв описва слънчева мечка от Суматра.^[6]  През 1825 г. Томас Хорсфийлд поставя вида в свой собствен род , Helarctos , когато описва слънчева мечка от Борнео.^[7] Малайската мечка е открита и в провинция Юннан в Китай, през 1972 г., и отново - през 2017 г.^[8]

Описание

Това е най-дребният вид мечка, висока близо 70 сантиметра до рамото и достигаща тегло между 25 и 65 килограма. Морфологията ѝ е отличителна с обърнатите навътре мощни предни крака с големи лапи и силно извити дълги нокти, предполагащи адаптация за катерене. Тялото ѝ е набито, има сплескан гръден кош и характерно обикновено оранжево до кремаво (но и с разнообразни други разновидности или липсващо)^[9] петно ​​на гърдите, от което идва името й „слънчева мечка“.^[10] Останалата част от козината ѝ обикновено е смолисточерна, но може да варира от сива до червена. Муцуната ѝ е къса, а ушите – малки и заоблени. Друга отличителна особеност е дългият й език, приспособен към начина й на хранене.^[11]

Начин на живот

Малайската мечка прекарва най-много време по дърветата от всички видове мечки, отличен катерач е и прави слънчеви бани или спи на дървета от 2 до 7 метра над земята. Малайската мечка е активна предимно през деня, но нощем може би е по-често срещана в райони, посещавани от хора. Малайските мечки са склонни да остават сами, но понякога се срещат по двойки (като майка и нейното малко).

Животното е всеядно, с разнообразна диета, включваща мравки, пчели, бръмбари, мед, термити и растителен материал като семена и няколко вида плодове, а понякога и някои гръбначни животни, като птици и елени. Тези мечки изглежда не спят зимен сън, вероятно защото хранителните ресурси са налични през цялата година в целия ареал.

Размножаване

Размножават се през цялата година; индивидите стават полово зрели на 2 до 4 години. Котилата се състоят от 1 или 2 малки, които остават с майка си около 3 години.

Екология

Според IUCN видът е уязвим. Смята се, че световната популация е намаляла с 35% между 90-те години на 20. век и 20-те на 21. век. Малайските мечки са застрашени от тежкото обезлесяване и незаконния лов за храна и търговия с диви животни; понякога биват наранени при конфликти с хора, когато навлизат в земеделски земи, плантации и овощни градини.^[12]