Метростанция „Мусагеница“

Метростанция „Мусагеница“ е станция на Софийското метро. Станцията се обслужва от линии М1 и М4 и е въведена в експлоатация на 8 май 2009 г.

„Мусагеница“
Местоположение в София 42.658611, 23.364444
Линия	М1 М4
Предишна гара	Г. М. Димитров
Следваща гара	Младост 1
Обслужва	ж.к. „Младост 1“ ж.к. „Дървеница“
Брой на пътници	280 000 (2020 г.)
Полезна дължина	105 m
Брой коловози	2
Брой перони	2 (странични)
Откриване	8 май 2009 г.
Архитект	Елена Пактиавал Фарид Пактиавал Румяна Костадинова
Кодове	3023, 3024
„Мусагеница“ в Общомедия

М1
Легенда
Сливница Люлин Западен парк Вардар Константин Величков Опълченска Сердика СУ „Св. Климент Охридски“ Стадион „Васил Левски“ Фредерик Жолио-Кюри Г. М. Димитров Мусагеница Младост 1 Александър Малинов Акад. Ал. Теодоров - Балан Бизнес парк София
Тази кутия: преглед беседа редактиране

М4
Легенда
Сливница Люлин Западен парк Вардар Константин Величков Опълченска Сердика СУ „Св. Климент Охридски“ Стадион „Васил Левски“ Фредерик Жолио-Кюри Г. М. Димитров Мусагеница Младост 1 Младост 3 ИЕЦ – Цариградско шосе Дружба Искърско шосе Софийска Света гора Летище София
Тази кутия: преглед беседа редактиране

Местоположение

Станция „Мусагеница“ е разположена на бул. „Проф. Марко Семов“ на метромоста към бул. „Андрей Сахаров“. Тя е с един вестибюл, чийто подход е от улицата под моста и един вход/изход, разположен на ул. „Въртопо“. От тротоара под метростанцията са осигурени два подлеза, извеждащи на моста.

№	Име на вход/изход	Достъпност
1	ул. Въртопо	наземен

Архитектурно оформление

Архитекти на станцията са Елена Пактиавал, Фарид Пактиавал и инж. арх. Румяна Костадинова. Тя е изцяло надземна с дължина на перона 105 m, с един вестибюл, чийто подход е от улицата под моста. Станцията е с предварително фиксирани функционални схеми и размери, които са обусловени от вече изградения мост. Станцията представлява компактен по форма цилиндър с елипсовидно сечение, плавно издут в централната уширена зона на комуникациите.

Изпълнена в нетрадиционен за метростанции стил, чийто овални обеми, ажурна конструкция, свежи цветове и материали, създават ефект на лекота. Динамичното редуване на плътни и прозрачни полета подчертава движението, а комбинацията от прозрачно синьо и жълто в интериора символизират небе и слънце, въздух и светлина.

Отвън фасадата представлява прозрачен синьозелен тубус, обхванат от плътни сребристи пръстени. Покрита е с поликарбонат с ултравиолетова защита и различна степен на прозрачност, двустранна алуминиева обшивка от еталбонд с изолация, осветителни тела с фасетирани рефлектори, за да предпази пътниците от летните жеги и парниковия ефект.

Станцията е отличена с Голямата награда в раздел „Строителен проект с изключителна обществена значимост“ в конкурса за най-красива сграда на 2009 г. на в. „Строителство Градът“.^[1]

Фотогалерия

• 
• 
• 
• 
•