Морарци

Морарци или Моравци, Моравца, Морафча (на гръцки: Αντιγόνεια, Антигония, до 1927 година Μοράφτσα, Морафца^[1]) е село в Република Гърция, разположено в дем Кукуш, oбласт Централна Македония. Селото има 122 жители (2001).^[2]

Морарци Αντιγόνεια
— село —
Морарци 41.128889, 22.876667 Морарци Морарци
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Надм. височина	342 m
Население	89 души (2021 г.)
Морарци в Общомедия

География

Селото е разположено на 11 километра северно от град Кукуш (Килкис).

История

В Османската империя

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Морафча е представлявано от Дельо, син на Стойо, Георги, син на Неделко, Калояни, син на Петко, и Стойко, син на Стоян.^[3]

В XIX век Морарци е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Морарци (Morartzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 140 домакинства, като жителите му са 640 българи.^[4] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Морарци.^[5] В 1901 година българският учител в Морарци Никола Дупков от Кукуш е заточен след Солунската афера в Бодрум кале.^[6]

През ноември 1880 година морарци се опакват в Екзархията, че владиката и гъркоманите в Кукуш с помощта на власите им отнели църквите. Селяните искат от Екзархията да им се изпрати поне един учител. По-късно отново се оплакват от гръцкия владика заедно с околните села Шемница и Деречифлик.^[7]

Към 80-те години на ХІХ век местните жители успяват да откупят цялата си земя от чифликчиите.^[8]

Стерео картичка на Морарци

Константин Станишев пише за Морарци:

„

Това бе една паланка с повече от 400 къщи и с над 2000 будно и предприемчиво население. Тук нямаше не само нито един турчин или циганин, но и никакъв представител на властта. Поради това често пъти в селото се спираше някоя подгонена или нуждаеща се от почивка чета. За Чернопеев, който постоянно търсеше схватки с турския аскер, Морарци бе това, що сярското село Скрижево е било за Гоце, когато е обикалял окръга. Още в далечното минало от морарските стари гробища са били пренасяни нощно време камъни до брега на Солунския залив, близо до устието на река Галик. Тук, натоварени на нарочно спрял в близост параход, се откарват в матушка Русия, да им четат надписите... До 1894 - 1895 година все още живееха в селото люде, кои са взимали живо участие в тяхното пренасяне. В черковно-училищната борба Морарци също е взимало живо участие. След откриването на Солунската гимназия много младежи са завършили нейния пълен курс, някои от които след това са следвали висши науки както в София, така и в странство, на Запад. Занаятчии-дюканджии, както и търговци с прями връзки със Солун не липсваха. Главният поминък на цялото население тук, поради изобилието на черничеви листа в близката околност на селото, бе бубарството. Морарцалиите всяка година изнасяха на пазара най-многото и най-ценните пашкули.[9]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Морарци има 1200 жители българи християни.^[10]

Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Морарци (Morartzi) има 1600 българи екзархисти и в селото работи българско училище,^[11] в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.^[12]

В Морарци служат униатските свещеници Иван (Дели)Стоянов (1875 – 1910), поп Анагнош, синът му Алекси Анагношев (1906 – 1919), Мико Наков (служил в Морарци и Лельово, 1904 – 1919), Атанас Иванов (служил в и в Мирово и Алексово, 1918 – 1921), Христо Иванов (1912 – 1916).^[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 54 души от Морарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[14] По време на войната в селото влизат българските чети на Гоце Междуречки и Михаил Думбалаков. Думбалаков пише за Морарци:

„

Сгушено в недрата на Круша планина, селото се отличава със своя угледен външен вид. Богато и голямо село с чисто български колорит, Мурарци ни посрещна като скъпи гости.[15]

“

По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война.^[16]

В Гърция

Локомотив „Дековил-Лок“ на теснолинейната железопътна линия Саръгьол – Шемница в Морарци през Първата световна война

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва главно в град Струмица и района, тогава в пределите на Царство България, и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Антигония.^[17] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 96 семейства и 366 жители бежанци.^[18]

След 1919 година, когато Струмишко остава в Кралството на сърби, хървати и словенци, морарчани се местят в Мелнишко. Униатските жители на Морарци се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.^[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Морарци на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Градища[19]	Γκραδίτσα	Халази	Χαλάζι[20]	възвишение на Ю над Морарци[19]
Чалика[19]	Τσαλίκα	Склиро	Σκληρό[20]	местност на Ю от Морарци[19]
Палук[19] или Ялук	Γιαλούκ	Ялос	Γυαλός[20]	река на ЮИ от Алексово[19]
Торчели[19]	Τορτσελή	Палати	Παλάτι[20]	възвишение на СИ от Морарци (473,1 m)[19]
Пизими[19]	Πιζίμι	Рематаки	Ρεματάκι[20]	река на С от Морарци[19]
Алашли[19]	Άλασλή	Корфи	Κορφή[20]	възвишение на СЗ от Рамна (570,7 m)[19]

Личности

Иван Ташев

Надгробен камък на София Георгиева Ичева от Алексово в град Сандански, България

Заявление от Гоце Атанасов Калабаков за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 23 декември 1934 г.

Заявление от Христо Андонов Стоянов за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 29 юли 1934 г.

Родени в Морарци

• Георги Попхристов (1889 – 1959), български журналист
• Иван Ташев (1876 – 1924), български революционер, войвода на ВМОРО
• Мито Морарцалиев, кукушки войвода на ВМОРО през 1912 година^[21]
• Петър Бояджиев (1888 – 1971), български фармацевт
• Султана Нурджиева (1850 – 1907), съпруга на Никола Делчев и майка на Гоце Делчев
• Трайко Мечев (Морарцалията), български революционер

Македоно-одрински опълченци

• Вангел Г. Ковачев, 27-годишен, железар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 13 кукушкка дружина, убит при Царево село на 30 юни 1913 година^[22]
• Гоце Ангелов, 35-годишен, зидар, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при Говедарник на 8 юли 1913 година^[23]
• Гоце Анд. Алишанов (Алековали), 32 (35)-годишен, земеделец, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина^[24]
• Гоце Калабаков, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 19 юни 1913 година, кръст „За храброст“ IV степен^[25]
• Димитър (Мито) Хр. Алишанов (Алиманов), 25 (26)-годишен, зидар, неграмотен, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина^[26]
• Иван Мицев Ицин Янев (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи във 2-ра рота на 14-а воденска дружина; на 27 март 1943 година като жител на Струмица подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България^[27]
• Иван Ташев (1876 – 1924), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на Кукушката чета
• Илия (Ильо) Ат. Бакалов, 27-годишен, земеделец, IV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при Царево село, Пехчевско^[28]
• Любен (Любе) Наков Чоков, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, зидар, IV отделение, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина.^[29] Загинал през Първата световна война.^[30]
• Мито Андонов, 3 рота на 15 щипска дружина^[31]
• Мито К. Ангов, 19 (20)-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 11 сярска дружина, 15 щипска дружина^[32]
• Туше Ан. Бабалов, 33-годишен, земеделец, ІІІ отделение, Кукушка чета на Иван Ташев, 15 щипска дружина^[33]
• Христо Андонов, 3 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен^[34]

Други

• Петър Бояджиев (р. 1938), български лекар, по произход от Морарци