Скрижово

Скрѝжово или Скрѝжево (на гръцки: Σκοπιά, Скопия, до 1927 година Σκρίτζοβα, Скризова^[1]) е село в Гърция, в дем Зиляхово, област Централна Македония.

Скрижово Σκοπιά
— село —
Скрижово 41.091667, 23.895556 Скрижово Скрижово
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Зиляхово
Географска област	Зъхна
Надм. височина	413 m
Население	82 души (2021 г.)

География

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в югоизточната част на планината Сминица (Меникио), на 7 километра северозападно от Алистрат (Алистрати), на 15 километра североизточно от демовия център Зиляхово (Неа Зихни) и на 45 километра източно от Сяр (Серес). Селото е разположено в падина, заобиколена от всички страни от хълмовете Либѐхово, Градище, Света Елена, Корията, Голак, които са осеяни с развалини от стари селища.^[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името вероятно е по прякор Скрѝжо (сравним е прякорът Стрижо < стрижа), озвучено от Скришо (сравнимо е родовото име Скришовски в Пловдив) с корен в скривам, старобългарски скрывати. Жителското име е скрѝжовя̀нин, скрѝжовя̀нка, скрѝжовя̀не.^[3]

Средновековие

На хълма Градище на 1,5 km западно от Скрижово има останки от средновековна етапна крепост, развалини има и на изток в Либехово и на юг в Ло̀втища. В местностите Рупите и Магушова рупа има стари, отдавна запуснати рудници.^[2]

Според преданието селото е построено около VII век от Свети Герман Кушнички (Козинитски), който основал манастира „Света Богородица Икосифиниса“ в планината Кушница.^[2]

В Османската империя

През Възраждането Скрижово е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Зъхненската каза на Серския санджак с чисто българско население. Местните българи водят непрекъснати борби с гърцизма, поради което гръцките длъжностни и духовни лица до 1912 година наричат селото „акропол на схизмата“ и „главна крепост на българизма“.^[2]

Aктивисти на ВМОРО до големия дъб пред старата черква в Скрижово, 1909 г. Сред тях и Георги Скрижовски

Гръцка статистика от 1866 година показва Скрижово като чисто българско село с 1500 жители православни българи.^[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Серижево (Serijévo) е посочено като село с 240 домакинства с 810 жители българи.^[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скриживо като село с 200 български къщи.^[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

„

Скрижово, голямо село заобиколено отвсякъде с хълмове. От Зиляхово 2 часа на СИ. Околност камениста; нивята се намират на 1 час; в едно долище до Грачан. Тук се ражда и грозде, най-добро по цяло Зъхненско. Една българска църква „Св. Богородица“ (Успение). 220 къщи само българе.[7]

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Скрижово брои 1680 българи-християни.^[8] Според данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото се състои от 2488 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 66 ученици.^[9]

При избухването на Балканската война през 1912 година петдесет и осем души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10]

В Гърция

В 1913 година селото има 320 семейства с около 2000 души.^[2] През юли 1913 година по време на Междусъюзническата война Скрижово е разорено и опожарено от гърците,^[11] а голяма част от местните българи се спасяват в България.^[12] В селото остават само няколко гръкомански семейства, част от които през 1944 година също се преселват в България. Най-много наследници на бежанци от Скрижово днес живеят в Гоце Делчев и района, Сандански и по-малко в Пловдив, Асеновград и други.^[13]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Скрижово е изцяло бежанско село със 120 бежански семейства с 505 души.^[14] В 1927 година селото е прекръстено на Скопия.^[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Скрижово на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Камбок[16]	Καμποκ	Трикорфу	Τρίκορφου[17]	връх в Сминица на С от Скрижово[16]
Пурналък[16]	Πούρναλικ	Дендротопос	Δενδρότοπος[17]	местност в Сминица на С от Скрижово[16]
Раздуле[16][18]	Ρασντουλέ	Епимикес	Έπίμηκες[17]	в Сминица на З от Скрижово;[16] от раздол, „долина“, което е от раз- и дол, подобно на раз-лог[18]
Градище[16]	Γκραντίσκος	Ктисменон	Κτισμένον[17]	връх в Сминица на З от Скрижово (929 m)[16]
Либахово[16]	Λιμπάχοβον	Ситотопос	Σιτότοπος[17]	в Сминица на И от Скрижово[16]
Ловтища, Ловчища, Ловища[19] или Лохтища[16]	Λοχτίστα	Крини	Κρήνη[17]	възвишение с развалини от крепост в Сминица[19] на 500 m на ЮЗ от Скрижово;[16] от Ло̀веч, Ло̀вча (вьсь, гора поляна), от старобългарското , и наставка -ища; възможно е и патронимично име от изчезналото лично име Ло̀вче[19]
Кемер[16]	Κεμέρι	Гефира	Γέφυρα[17]	река в Сминица на ЮИ от Скрижово[16]
Чалък[16]	Τσαλίκ	Петротон	Πετρωτόν[17]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население										163	108	82

Личности

Стойо Костов

Родени в Скрижово

• Андрея Атанасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[20]
• Божик Атанасов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.^[21]
• Вангел Пасков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.^[21]
• Вангел Петрин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.^[21]
• Владимир Благоев, български революционер
• Георги Василев – Шилето, български революционер, деец на ВМРО, убит от комунистите след 1944 година^[22]
• Георги Костадинов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[20]
• Георги Скрижовски (1882 – 1925), български просветен деец и революционер
• Димитър Тръмбурата, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.^[21]
• Димитър Цирков, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.^[21]
• Елена Мотова (1910 – 2005), българска комунистическа деятелка^[23]
• Илия Мотов (1906 – 1992), български комунист
• Иван Ангелов – Балкански, деец на ВМОРО^[24][25][26]
• Илия Домузов, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.^[21]
• Илия Щъркалев (1909 – 1985), български лекар
• Коста Христов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[20]
• Кочо Аврамов, български просветен деец
• Крум Благов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.^[27]
• Никола Антонов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.^[21]
• Никола Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[28]
• Никола Хасан кехая (? – 1905), български революционер от ВМОРО, помощник-войвода в Сярско^[29]
• Паско Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.^[21]
• Паско Попиванов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО
• Стойо Костов (Стойо войвода, Стойо Скрижовски, 1846 или 1855 – 1895), български хайдутин и революционер
• Тодор Божиков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец и фотограф
• Тодор Димитров – Абаза, български революционер, деец на ВМОРО, умрял в затвора преди 1918 г.^[21]
• Тодор Кръстанов, български духовник, свещеник в София, баща на Кръстан Поптодоров, активист на Драмското благотворително братство^[30]
• Тодор Милев – Тотката, български революционер от ВМРО,^[31] убит от комунистите след 1944 година^[22]

Македоно-одрински опълченци от Скрижово

• Аврам Димитров Баймаков, четата на Илия Титимов^[32] Загинал през Първата световна война^[33]
• Вангел Андонов, 30-годишен, земеделец, ІІІ клас, Продоволствен транспорт на МОО, 1 рота на 13 кукушка дружина^[34]
• Георги Николов Ангелов, 36-годишен, земеделец, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина^[35]
• Крум Благоев, четата на Илия Титимов^[36]
• Кръсто Аврамов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен^[37]
• Кръсто Ангелов, 32-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 29 юни 1913 година^[38]
• Никола Кузманов, четата на Илия Титимов^[39] Загинал през Първата световна война^[40]
• Стоян Ангелов, 20-годишен, овчар, ІІ отделение, Втора отделна партизанска рота^[41]
• Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 13 кукушка дружина^[42] Загинал на 29 юни 1913 годин^[43]

Други

• Асен Аврамов (1900 – 1968), български революционер и деец на МПО
• Кръстан Поптодоров (1894 – 1943), български революционер