Никола Герасимов (революционер)

Никола Николов Герасимов е български учител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.^[1]

Тази статия е за българския революционер от Охрид. За българския лекар от Тетово вижте Никола Герасимов (лекар).

---

Никола Герасимов
български просветен деец и революционер
Роден	17 юли 1868 г. Охрид, Османска империя
Починал	2 декември 1927 г. (59 г.) София, Царство България
Учил в	Софийски университет
Никола Герасимов в Общомедия

Биография

Никола Герасимов

Герасимов е роден в 1868 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[2] В 1893 година завършва история във Висшето училище в София.^[1] Работи като учител в гимназията в Пазарджик (1893 - 1903).^[1]

Активен деец е на Македоно-одринската организация. Делегат е от Татарпазарджишкото македонско дружество на Осмия^[3] (4 - 7 април 1901) и Деветия македоно-одрински конгрес (29 юли – 5 август 1901).^[4]

През пролетта на 1903 година влиза в охридско-кичевската чета на Върховния комитет, като секретар на войводата ѝ Александър Протогеров.^[1][5] С нея участва в сражението при село Селище на 14 - 15 април и в Илинденско-Преображенското въстание.

След въстанието от 1904 година отново става учител, този път в Ески Джумая, където работи до 1912 година, като от 1907 година е директор на гимназията в града.^[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година Герасимов оглавява партизанска чета № 43 на Македоно-одринското опълчение,^[7] с численост 19 четници. Заедно с четите на Дончо Златков, Лазар Делев и Тане Николов напредва по долината на река Струма.^[8] Сражава при селата Осеново, Сърбиново и Сенокос.

Чета на №43 МОО с командир Никола Герасимов
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Андрей Дионисиев	22	Ениджевардарско	Енидже Вардар[9]
	Анто Колев	45 (47)	Софийско	Драгалевци	орден „За храброст“ IV степен[10]
	Божин (Божил) Спасов	35	Охридско	Мраморец[11]
	Дешо Андонов	50	Софийско	Симеоново[12]
	Иван Битраков	35	Охридско	Охрид[13]
	Кольо Сапунджиев	25	Костурско	Осничани[14]
	Панайот Бобарев	23	Софийско	София[15]
	Петър Бъндев	39	Охридско	Охрид[16]
	Стоян Андреев	21	Охридско	Мраморец[17]
	Христо Анитукиев	50	Стружко	Струга[18]

След Междусъюзническата война в 1913 година се връща в Ески Джумая, където е учител до 1915 година. При освобождението на Вардарска Македония през Първата световна война в 1916 година става учител в Гевгели, където остава до 1918 година.

След злополучния за България край на войната се връща в Ески Джумая. От 1923 година при разделянето на гимназията и прогимназията в града Герасимов става директор на гимназията.^[19][1] През 1924 година е избран за председател на Ескиджумайското македонско благотворително братство.^[20] От септември 1927 година е директор и учител в гимназията в Орхание, но умира няколко месеца по-късно.^{[21][5][22][1]}

Носител е на кръст „За храброст“ III степен.^[23]