Мраморец

Мраморец (на македонска литературна норма: Мраморец) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Мраморец Мраморец
Панорама на Мраморец
Мраморец 41.3811, 20.8753
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Дебърца
Географска област	Дебърца
Надм. височина	1250 m
Население	8 души (2002)
Пощенски код	6346
Мраморец в Общомедия

География

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в Илинската планина.

История

В XIX век Мраморец е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мраморец (Mramoretz) е посочено като село с 50 домакинства със 135 жители българи.^[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Мраморец има 45 къщи.^[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мраморец е населявано от 500 жители, всички българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мраморец е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 65 къщи.^[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мраморец има 536 българи екзархисти и функционира българско училище.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Мраморец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.^[7]

Националност	Всичко
македонци	8
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

В селото има три църкви, посветени на Свети Никола – новата голяма гробищна от 1886 година, старата гробищна, разположена на два метра зад новата и изградената в 1982 година църквичка, разположена на 1 km западно от селото в местност със стари гробове, за която местните легенди казват, че е местоположението на старото село Белче.^[8]

• 
  Старата гробищна църква „Свети Никола“
• 
  Новата гробищна църква „Свети Никола“, 1886
• 
  Църквата „Свети Никола“ в местността Белче, 1982

Личности

Илинденски възпоменателен медал № 052 на Ристо Г. Ристоски от Мраморец

Родени в Мраморец

• Андон Здравев Христев, български революционер от ВМОРО^[9]
• Войдин Саве, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[10]
• Гроздан Апостолов Иванов, български революционер от ВМОРО^[11]
• Димко Савев, български революционер, четник на Стефан Алабаков в 1915 година^[12]
• Йове Йован, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[10]
• Максим Стрезов (? – 1930), български революционер, войвода на ВМРО
• Каранфил Траян, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[10]
• Мишко Дамян, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[13]
• Силян Алексо, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[10]
• Силян Петров Николев, български революционер от ВМОРО^[14]
• Симян Алексов Илиов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
• Спасе Божинов, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[13]
• Стоян Андреев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен чета на Никола Герасимов, 1 рота на 2 скопска дружина^[15]
• Тоде Илиевски (р. 1952), северномакедонски писател
• Стоян Христов Димов (1875 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров,Христо Узунов, Смиле Войданов, Методи Патчев, участвал в Издеглавската афера, Ърбиновската битка, Битката на Голяк и други^[16]
• Христо (Ристо) Гаврилов Христев (Ристоски), български революционер от ВМОРО^[9]