Осми македоно-одрински конгрес
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Осмият конгрес на Македоно-одринската организация заседава в София, България от 4 до 7 април 1901 година.
Предистория
За да предотврати очертаващата се атака от страна на българското правителство срещу МОО през ноември 1900 година ръководството ѝ, начело с Борис Сарафов решава да замине за Македония и Одринско и да отстъпи управлението на други дейци, като за председателското място на Върховния комитет Сарафов посочва кандидатурата на Иван Цончев. На среща между Цончев и Върховния комитет в София е уговорено това да стане на извънреден конгрес на организацията. Изненадващо обаче, под въздействието на Симеон Радев, Сарафов се отмята от уговорката и между него и Цончев се стига до скандал и разрив. Цончев се уволнява от армията и задно с привържениците си започва агитация в страната, за да повлияе на избора на делегати за насрочения за 4 април конгрес. През нощта на 23 срещу 24 март изненадващо столичната полиция арестува Сарафов и другите членове на Върховния комитет. Така конгресът започва работа в изключително напрегната обстановка.[1]
Remove ads
Делегати
На конгреса, заседаващ в салона на братя Прошек, присъстват 123 делегати,[2] разделени на три групировки – цончевисти, сарафисти и привърженици на ВМОРО.
От общо 134 делегати отсъстват 6, между които и починалият в София балбунарски делегат д-р Кушев. Останалите избират за председател на конгреса Стоян Михайловски (80 гласа), за подпредседатели Димитър Владов (91) и Никола Габровски (52), а за секретари Лазар Вишин (50), Димитър Евстатиев (39), Върбан Хаджигенчев (40) и Иван Йосифчев (44).
Касиран е изборът на Георги Господинов от Крушовенското дружество, тъй като се доказва, че такова не съществува. Председателстващият Георги Минков прочита отчета и се избира комисия по проверка на сметките в състав Шумков, Кепов, Негенцов, Лучев и Кърбларов.
Remove ads
Разисквания
Основният въпрос който разделя делегатите е революция или еволюция, като революционната стратегия е защитавана от малцинството привърженици на стария комитет и от Цончев, а еволюционизмът е защитаван от разнообразни групи като старите дейци Андрей Ляпчев и Димитър Ризов, социалистите Никола Габровски и Владимир Димитров, интелектуалци като Антон Страшимиров и Стоян Михайловски и дейците на ВМОРО Гоце Делчев и Михаил Герджиков. Така например Ризов изтъква, че трябва да се избягва предварителното вдигане на въстание и за това е порицан от Цончев, а Габровски изтъква, че ВМОРО трябва да подготви въстанието, а ВМОК да я подпомогне материално и морално.[2]
Разискванията протичат в конструктивен дух, като няма лични обиди и скандали. Макар почти всички делегати да критикуват стария състав на комитета, по предложение на Михайловски е избрана тричленна делегация в състав Стоян Михайловски, Димитър Владов и Иван Цончев, която посещава Борис Сарафов и другарите му в затвора, и им изказва благодарност за дейността им в комитета.[8]
Решения
На конгреса се избира нов състав на ВМОК. Предложени са 13 кандидатури, от които първите шестима формират новия ВМОК. Гласуват 122 делегати. Получените гласове са:
|
Избрани
|
Неизбрани
|
Михайловски става председател, Димитров – подпредседател, Кепов секретар, а Владов, Минков и Петров – членове съветници на Комитета.[9] Михайловски и Владов са привърженици на крилото на Цончев, Кепов и Димитров на ВМОРО, а Минков и Петров са сарафисти.[10]
За редактор на вестник „Реформи“ е избран Никола Харлаков.
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads