Паничери
село в община Хисаря, обл. Пловдив From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Паничèри е село в Южна България, община Хисаря, област Пловдив.
Remove ads
География
Село Паничери се намира на около 37 km север-северозападно от областния център град Пловдив, около 6 km югозападно от общинския център град Хисаря и около 36 km изток-югоизточно от град Панагюрище. Разположено е в южното подножие на Същинска Средна гора, на границата с Горнотракийската низина.[2] Надморската височина в центъра на селото е около 322 m. През селото тече река Пикла (Тикла), десен приток на река Стряма. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са преобладаващо алувиални и нискодолинни (мощнохумусни), силно излужени до слабо оподзолени.[2]
През Паничери минава третокласният републикански път III-6061, водещ на северозапад през село Старосел към село Красново, а на югоизток към село Черничево с отбивка на юг към селата Ново Железаре, Житница и Калояново.
Землището на село Паничери граничи със землищата на: село Мътеница на север; град Хисаря на север и североизток; село Старо Железаре на изток и югоизток; село Церетелево на юг; село Любен на юг; село Беловица на югозапад; село Старосел на запад.[3]
В землището на село Паничери има 6 микроязовира[4]: „Кавака“, „Под ракиджийницата“, „Дъбрава 1“, „Таревско дере“, „Груйново дере“ и „Белесис“.[5]
Числеността на населението на село Паничери по данните от преброяванията[6] от 1934 г. насам се променя както следва:[7]
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[8]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 1002 | 100 |
| Българи | 917 | 91,52 |
| Турци | 4 | 0,40 |
| Цигани | 46 | 4,59 |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 34 | 3,40 |
В Паничери има хълм наречен „Мараша“. Там се намира водоемът на селото.
Remove ads
История
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Паничере. Името е уточнено на Паничери през 1966 г.[9]
На около 0,5 km западно от селото до Голямата могила е разкрито праисторическо селище.[2]
С името Чомлек селото е отбелязано в турски документи от 1576 г.[2]
Църквата „Свети Николай“, построена през 1845 г., е запазена.[2]
Училище в селото е открито към църквата през 1845 г.[2] Начално училището е открито през 1882 г. През 1921 г. е открита и прогимназия и училището става основно. Първоначалната сграда е малка и неподходяща за занятия. Съборена е от земетресението през 1928 г. и през 1929 г. се открива нова училищна сграда. През 1962 г. е построена съвременна сграда и през същата година се откриват и VIII клас, две занимални[10] и полуинтернат[11].[12][13]
Читалище в село Паничери е основано през януари 1919 г. под името „Пробуда“. След 1944 г. то е преименувано на „Соколов“. Помещава се в обществени сгради до 1950 г., когато е завършен започналият през 1948 г. строеж на читалищен дом. Читалището развива художествената самодейност, увеличава книжния си фонд.[14] През 2009 г. на законово основание[15] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Соколов – 1919 г. - с. Паничери“.
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в селото се провежда митинг, на който са „осъдени“ на смърт и убити няколко души.[16]
Remove ads
Религии
Населението на селото изповядва предимно православно християнство.
Обществени институции
Село Паничери към 2024 г. е център на кметство Паничери.[17]
В село Паничери към 2024 г. има:
- действащо читалище „Соколов - 1919 г. - с. Паничери“;[18][19]
- действащо общинско основно училище „Христо Ботев“;[20]
- православна църква „Свети Николай“;[21]
- Целодневна детска градина „Слънце“;[22]
- пощенска станция.[23]
Природни и културни забележителности
В землището на Паничери се намира защитената местност „Герена“ с площ 1,08 ha.[24][25]
Часовниковата кула в село Паничери е построена през 1981 г. с лични средства от набор[26] 1921 г. Часовникът е реставриран и възстановен през месец май 2021 г.[27]
Редовни събития
Всяка година в Паничери се празнува Тодоровден. Също така се празнува и съборът на селото.
Други
С името на село Паничери е наименувана седловина в Антарктида – Паничерска седловина.[28]
Личности
В Паничери е роден героят граничар Дончо Котов Ганев, загинал в близост до село Бръщен, при Римския мост на Доспат дере на 1 юли 1953 г.[29]
Паметник на априлци
Антифашистки паметник
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads