Пласница
селище в Република Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Пласница (на македонска литературна норма: Пласница), е село в Северна Македония, център на община Пласница.
Remove ads
География
Селото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в северното подножие на Баба Сач.
История
Църквата „Свети Никола“ в Пласница е от 1484 година.[1][2]
Според „Кичево в миналото си и сега“ Пласница е българско село, потурчено след XVI век.[3]
В XIX век Пласница е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пласница (Plasnitza) е посочено като село със 16 домакинства със 73 жители българи.[4]
През 1868 година хлебарят (фурунджия) от Плазница Георгие Дамянов е спомоществувател за изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Пласница живеят 200 българи-християни, 650 българи мохамедани и 80 цигани.[6] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Пласница има 150 помашки къщи.[7] На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пласница е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 200 къщи.[8]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пласница има 128 българи екзархисти.[9]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Пласница:[10]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Пласница е част от Ижишка община в Бродска околия на Тетовски окръг и има 1202 жители.[11]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Пласница като смесено българо-циганско село.[12]
Според преброяването от 2002 година селото има 2288 жители.[13]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 2 |
| албанци | 7 |
| турци | 2250 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 29 |
Турците в Пласница са торбеши с турско национално съзнание.[14]
Remove ads
Личности
- Родени в Пласница
Алия Ибраим (Алия Абраимов), български революционер, деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[15]- Урош Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[16]
- Мейдан Асанов Насуфов († 15 март 1918 г., местна военна болница, Пловдив; погребан в Пловдив), български военен, редник в 5-и тежък артилерийски полк[17]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads