Полчище
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Полчище или Полчища (на македонска литературна норма: Полчиште) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
Remove ads
География
Селото е разположено в планината Козяк, в областта Мариово, южно от общинския център Прилеп, на надморска височина от 910 метра. Има огромно землище от 83 km2 – пасища 3646 ха, гори 3069 ха и обработваеми земи 1336 ха.[1] На връх Панделе край Полчище е разположен манастирът „Свети Пантелеймон“.[2]
История
В Османската империя
В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година селото е отбелязано като Палчище с 62 ханета (домакинства).[3] В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година в Палчище са отбелязани 55 ханета.[4]
В XIX век Полчище е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Полчища (Poltchischta) е посочено като село с 80 домакинства и 317 жители българи и 5 цигани.[5] Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е от втората половина на XIX век.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Полчища има 696 жители, от които 680 българи християни и 16 цигани.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плачища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 96 къщи.[8]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Плочица има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[9] За това училище учебната 1907 – 1908 година завършва предсрочно, на 4 май, без изпит поради заплахи на гръцки андарти да нападнат селото.[10] Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Пълчища е Петко Степанов.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
Според Георги Трайчев Полчища има 90 къщи с 696 жители българи.[13]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
- Преброявания в Югославия и Северна Македония[1]
Remove ads
Личности
- Родени в Полчище
Илия, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[14]
Ристе Стаале, българин, православен,[15] арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на въоръжено нападение против държавния конак в нахията Витолище и против казармата, упортеба на оръжие срещу султанската войска, при която е ранен жандармеристът Абас“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]- Спиро Гьорев (? – 1908), ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит в родното си село от турци[17]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads