Радово (община Демир Хисар)

Радово (на македонска литературна норма: Радово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Радово.

---

Радово Радово
— село —
Радово 41.3222, 21.1686
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Демир Хисар
Географска област	Демир Хисар
Надм. височина	916 m
Население	13 души (2002)
Пощенски код	7240
МПС код	BT
Радово в Общомедия

География

Радово е разположено в Долен Демир Хисар, в Любен планина, в североизточната част на община Демир Хисар, над река Жаба. Землището на Радово е 4,9 km², от които горите заемат площ от 175 ha, пасищата са 174 ha, а обработваемите семи 122 ha.^[1]

История

В XIX век Радово е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Гробищната църква в селото „Свети Архангел Михаил“ е от 1856 година.^[1][2] Според Васил Кънчов в 90-те години Радово има 27 къщи.^[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радево има 250 жители, всички българи християни.^[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.^[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радово има 216 българи екзархисти.^[6]

През 1961 година Радово има 179 жители, които през 1994 година намаляват на 28,^[7] а според преброяването от 2002 година селото има 13 жители.^[8]

Националност	Всичко
македонци	13
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Алексо Наумов

Реклама на Ангел Кузманов от Радово и Ристе Стоянов от Света Петка, емигранти във Фаръл, окръг Мърсър, Пенсилвания, в Българо-американския алманах, 1920 г.

Родени в Радово

• Алексо Наумов (1867 – ?), български революционер от ВМОРО
• Алексо Стефанов (1869 – 1935), български революционер, демирхисарски войвода на ВМОРО
• Гроздан Кузман, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „помагане чрез събиране на оръжие за българския бунтовнически комитет“, осъден от Наказателния апелативен съд на 10 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[9]
• Йован Силянов (1873 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев^[10]
• Наумче Стойков Велев, български революционер от ВМОРО^[11]
• Христо Илиов (1878 – ?), български революционер, демирхисарски войвода на ВМОРО