Ресенчани
Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Ресенчани (единствено число ресенчанец, на македонска литературна норма: Ресенчани) са жителите на град Ресен, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Ресен

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А
Александър Попевтимов, български духовник, архиерейски наместник в Дойран и в родния си град
Анастас Башев (1855 – 1944), български просветен деец
Андрей Анастасов (около 1826 – 1909), български книжар
Андрей Башев (1858 – 1927), български политик
Андрей Ляпчев (1866 – 1933), български политик, министър-председател на България
Андрея Атанасов, търговец в Цариград, спомоществувател на българското учебно дело през Възраждането, включително на Македонската дружина.[1]
Ариф Джелал от Преспа, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал добитък и задигнал други предмети, когато християнското население от село Щърково по време на бунта избягало в планините“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[2]
Асен Татарчев (1893 – ?), български революционер
Атанас Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата[3]
Атанас Симов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
Ахмед Ниязи бей (1873 – 1913), османски военен, младотурчин
Б
Бети Рабаджиевска-Наумовска (р. 1973), северномакедонска лекарка и политик
Божидар Татарчев (1870 – 1940), български революционер, лекар и общественик
Борис Мильовски (1921 – 1991), югославски политик
Борис Велев (1901 – 1944), деец на ВМРО
Борис Стрезов (1879 – 1947), български военен, полковник и революционер, деец на ВМОК
В
Вельо (Велю) Милошев Младенов (около 1800 – 1893), български общественик, председател на градинарския еснаф в Цариград, член на Привременния смесен екзархийски съвет
Владимир Радев, български просветен деец, македоно-одрински опълченец
Г
Георги Илиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина[5]
Георги Филипов, български общественик и журналист
Д

Давуд бег син на Абедин бег от Преспа,[6] арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал добитък и задигнал други предмети, когато християнското население от село Щърково по време на бунта избягало в планините“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[2]
Даниела Илиевска (р. 1983), северномакедонска скулпторка
Димитър Владов (1873 – 1917), български революционер, член на Върховния македоно-одрински комитет
Димитър Джуров (1879 – след 1943), български революционер от ВМОРО
Димитър Николов, български аптекар, член на Илинденската организация
Димитър Попевтимов, български революционер, комунист
Димитър Райчанов (1865 – след 1943), български революционер от ВМОРО
Димитър Трайчев, български революционер от ВМОРО, четник на Славейко Арсов[7]
Димитър Тасев Тауков (1869 – 1914), български търговец, основател на Софийската популярна банка[8]
Добрила Кацарска (р. 1957), северномакедонска съдийка
Драган Петков (1879 – ?), български просветен деец и революционер
Драги Тозия (1919 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ
Е
Евтим Воденичаров (1885 – ?), български юрист и общественик
Евтим Ляпчев, български общественик
Ефтим Филипович, български революционер
З
Захари Велев, български лекар[9]
Захарина (Захария) Димитрова (1873 – 1940), българска лекарка
И
Иван Ан. Доревски (1880 – ?), завършил зъболекарство в Женевския университет в 1910 година[10]
Иван Лазаров Стрезов (17 януари 1917 – ?), завършил в 1941 година право в Софийския университет[11]
Иван Михайлов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[12]
Илия Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на Зисо Попов[13]
Илия Наумов, интербригадист[14]
Илия Шентев, български просветен деец и общественик
Й
Йован Проевски (1932 – 2003), съдия от Република Македония
К
Калчо Стоянов (около 1842 – преди 1908), български печатар
Кемал Комина (р. 1950), северномакедонски писател
Кирил Мильовски (1912 – 1983), югославски политик и академик
Кирил П. Шулинчев, български лекар, емигрантски деец в Синсинати, САЩ[15]
Климент Кочовски (? – 1905), български революционер от ВМОРО
Коста Николов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[5]
Коста Николов (1872 – 1957), български просветен деец
Кръстю Стрезов, завършил медицина в Одеса 1908 година[16]
Л
М
Милка Пантелеева Татарчева-Чолакова, завършила гимназия в София и медицина в Грацкия университет[19]
Митко Котовевски (р. 1956), северномакедонски учен
Михаил Димитров, учил в Робърт колеж от 1919/1920 до 1925/1926 година, когато завършва[20]
Михаил Макашов (1884 – ?), български революционер
Михаил Татарчев (1864 – 1917), български революционер
Н
Наум Башев, български лекар
Наум Тюфекчиев (1864 – 1916), български терорист
Никола Костадинов, български революционер
Никола Лабаков, български търговец
Никола Ляпчев (1860 – 1903), български революционер
Никола Михайловски, български революционер
Никола Тюфекчиев (1873 – ?), завършил инженерство в Лиежкия университет в 1898 година, електроинженерство в Нанси в 1904 година[21]
О
Огнян Никола, помощник на учителя в Герман, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[22]
П
Пантелей Башев (1877 – ?), български просветен деец
Петър Николов Ставрев, български инженер[23][24]
Петър Стрезов (1870 – ?), български революционер
Пимен Европейски (Сотир Илиевски) (1971 – ), европейски митрополит на Македонската православна църква
Преслав Ляпчев (1886 – 1916), български военен деец, флотски офицер
Р
Рагип Шахвар от Преспа, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал добитък и задигнал други предмети, когато християнското население от село Щърково по време на бунта избягало в планините“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[2]
Радослав Петковски (1916 – 1955), писател от НР Македония
Ристо Никовски (р. 1942), северномакедонски дипломат
Рифат Нуман, арестуван преди април 1904 година,[25] обвинен, че е „дръзнал да убива и да граби по време на битките, които се случили в ресенските села по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[26]
С
Сабит Кранли (р. 1945), северномакедонски юрист
Светлана Христова–Йоцич (1941 – 2012), северномакедонска писателка и поетеса
Симеон Радев (1879 – 1967), български писател и дипломат, автор на „Строителите на съвременна България“
Симеон Ив. Стрезов, висш чиновник в Министерството на Земеделието през Първата световна война[27]
Славейко Стрезов (? – 1915), български военен
Сотир Тренчев, български юрист и общественик
Спас Велев, български съдия[28]
Стефан А. Бакладжиев, български дипломат, консул в Одрин в 1935 – 1939 година
Стрезо Стрезовски (р. 1925), северномакедонски юрист
Т
Таня Царовска (р. 1980), северномакедонска певица
Тодор Чукалев (1908 – 1991), български общественик, деец на МПО
Трайче Тенев, български революционер от ВМОРО, четник на Славейко Арсов[29]
Ф
Флора Димитрова, българска учителка и революционерка
Х
Христина Стефанова (1880 – след 1943), българска учителка и революционерка
Христо Райчинов, български адвокат и общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Ресенското благотворително братство
Христо Татарчев (1869 – 1952), български общественик, един от основателите на ВМОРО
Хюсеин Ибрахим, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „дръзнал да пали къщи и да граби по време на битките, които се случили в ресенските села по време на бунта“, осъден от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[25]
Ц
Цвятко Трайков (? – 1903), български революционер
Ш
Шемсудин Кязим, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „по време на сблъсъка с българските разбойници откраднал 13 глави добитък от имота на християните“, осъден на 1 година от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[30]
Remove ads
Починали в Ресен
А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
Б
Боян Панайотов (1883 – 1906), български революционер
К
Кръсте Трайков (1875 – 1943), български революционер
Други
Андрей Башев (1900 – 1929), български лекар, по произход от Ресен
Венцеслав Евтимов (1932 – 1919), български йога
Геласий (1933 – 2004), висш български духовник митрополит, по произход от Ресен
Иван Кленовски, родом от Дупница, български учител в Ресен между декември 1876 – февруари 1879 година[31]
Иван Попвасилев, български учител в Ресен между 1875 – 1876 година, родом от Охрид[32]
Петър Шулинчевски (1938 – 2015), футболист, по произход от Ресен
Спиро Симеонов (1881 – ?), български революционер
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads
