Сарафови

Сарафови
Страна	Османска империя България
Националност	българи

Първите известни представители на рода живеят в неврокопското село Гайтаниново (тогава в Османската империя, днес в България) през XVIII век. Според семейната история предците им са се преселили там от село Осеново поради помохамеданчванията около 1690 – 1700 година. Носели са фамилията Дамянови, но в Гайтаниново започват да ги наричат и Шопови, както казвали на заселниците от вътрешността на българските земи.^[1] През май 1858 година Вълчо Сарафов завел тримата си сина Коста, Петър и Никола на поклонение в Рилския манастир и по пътя ги качил на Попова глава, посочил Осеново и казал: „Преди повече от 100 години, когато целият Доспат е бил потурчен, прадядото на дядо ви Коста като по-събуден и корав християнин плюнал на мохамеданството и заедно със своите братя се преселил в Гайтаниново“.^[2]

Синът на Вълчо Дамянов (роден около 1725 година) – Коста В. Дамянов/Шопов, бива наречен Сарафа, оттам тръгва и фамилното име Сарафови. Той е виден български търговец и възрожденски деец,^[3]^[1] един от водачите на българските църковни и просветни борби в Източна Македония. Кмет е на Гайтаниново, а също и околийски кмет в Неврокоп. Защитава интересите на българското население в Неврокопско, преследван е и от османските власти, и от гръцките църковни власти и е отровен.^[3]^[1]

Коста Сарафов има 4 деца: Петър, поп Стоян, Вълчо и Иванка. Чрез Иванка родът Сарафови се сродява с рода Жостови, неин син е Антон Жостов, а внуци са генерал Константин Жостов, генерал Димитър Жостов и полковник Спас Жостов, загинал при атентата в църквата „Света Неделя“.^[4]

Най-малкият син на Коста – Вълчо Сарафов, както и баща си дейно участва в Българското възраждане в Източна Македония. Неговите синове Коста Сарафов и Петър Сарафов продължават пътя на предците си като просветители и революционери, а сред техните потомци, всички получили високо образовани, са видните революционери Вълчо К. Сарафов и Борис Сарафов, лекарите Ангел Сарафов и Злата Сарафова, инженерите Петко Сарафов и Никола Сарафов, учителката Кипра Сарафова и големият български артист Кръстьо Сарафов. Жертва на комунистическия режим в България е д-р Радан Сарафов.

Чрез дъщерята на Вълчо Сарафов – Мария, родът се сродява със Стойкови от Гайтаниново. Мъжът ѝ загива като опълченец на Шипка; техни потомци, отгледани от Петър Сарафов, са Георги Стойков (съдия), генерал Иван Стойков и дееца на ВМОРО полк. Димитър Стойков.

Чрез другата дъщеря на Вълчо Сарафов – Янинка, родът се сродява с Мавродиеви от Гайтаниново. Сред потомците им са видни български общественици: Кочо Мавродиев, Петър Мавродиев, Димитър Мавродиев и други.