Сливово (община Дебърца)

Сливово (на македонска литературна норма: Сливово) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Сливово.

---

Сливово Сливово
Сливово 41.4056, 20.845
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Дебърца
Географска област	Дебърца
Надм. височина	1084 m
Население	16 души (2002)
Пощенски код	6346

География

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История

В XX век Сливово е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Слихово (Slihovo) е посочено като село с 80 домакинства с 218 жители българи.^[1]

Според Васил Кънчов в 90-те години Сливово има 60 къщи.^[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сливово е населявано от 400 жители, всички българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сливово е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 52 къщи.^[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сливово има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Сливово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 16 жители македонци.^[7]

Националност	Всичко
македонци	16
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Починали в Сливово

• Алексо Трайков, български революционер от ВМОРО^[8]
• Божин Андрев, български революционер от ВМОРО^[9]
• Гаврил Филипов Димов, български революционер от ВМОРО^[10]
• Димче Димчев, български революционер от ВМОРО^[10]
• Йон Милошов Белчев, български революционер от ВМОРО.^[9]
• Менка Димкова Милошева, българска революционерка от ВМОРО^[11]
• Мино Димитров (1872 – 1936), български революционер
• Михаил Георги, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[12]
• Мицко Якимов Гурков, български революционер от ВМОРО^[13]
• Мице Янкуловски (р. 1954), северномакедонски художник
• Наум Иловски (? – 1903), войвода на четата от Глобочица през Илинденско-Преображенското въстание, загинал на 4 август 1903 година заедно с петима четници в местността Горица край Сливово^[14]
• Никола Трайче, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[12]
• Ноле Петко, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[12]
• Онуфрий Петков Димов, български революционер от ВМОРО^[10]
• Силян Йованов Стойков, български революционер от ВМОРО^[8]
• Софко Стойков Гюрков, български революционер от ВМОРО^[10]
• Ставре Софиов Иванов, български революционер от ВМОРО^[13]
• Стоян Коста, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[15]
• Сърбин Янкула, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[12]
• Трайче Георгиев, български революционер от ВМОРО^[10]
• Трайче Христов Налков, български революционер от ВМОРО^[11]
• Христо Попов, български революционер, участник в Демирхисарския заговор^[16]
• Цветан Стрезо, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[17]

Свързани със Сливово

• Трайко Веляноски (р. 1962), северномакедонски политик