Карлъково

Карлъ̀ково, още Карлѝково или Карлу̀ково (на гръцки: Μικρόπολη, Микрополи, катаревуса: Μικρόπολις, Микрополис, в превод малко градче, до 1927 година: Καρλίκοβα, Карликова^[1]), е село в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия, Гърция.

Вижте пояснителната страница за други значения на Карлуково.

---

Карлъково Μικρόπολη
— село —
Изглед от Карлъково, Горната махала
Карлъково 41.191944, 23.82 Карлъково Карлъково
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Просечен
Географска област	Зъхна
Надм. височина	330 m
Население	618 души (2021 г.)
Карлъково в Общомедия

Разположение

Разположено е в подножието на планината Сминица (Меникио), на 330 метра надморска височина, в западната част на дема.^[2] Отстои на 29 km от град Драма и на 50 km от българската граница. В съседство се намират селата Калапот (Панорама) и Росилово (Харитомени).

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името вероятно произхожда от турското kırlık, „степ, пусто място“, тъй като Сминица е гола, пустинна планина, и турското -ova, равнина. Жителското име е карлъ̀ковя̀нин, карлъ̀ковя̀нка, карлъ̀ковя̀не.^[3]

История

В Османската империя

Гръцкото братство „Прония“ в Карлъково, 1909 г.

Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, според която цялото население било избито от турците, което обяснява и името му. В края на османското владичество Карлъково е смесено българо-турско село в каза Зъхна, като двете общности живеят разделено в Българската и Турската махала, отделени от дълбок дол. Според Йордан Иванов, съдейки по силното тюркско субстратно влияние в говора християните карлъковци, старото население на селото е било гагаузко и се е обългарило, като към началото на XX век старите хора в Карлъково са двуезични, а младите говорят само български. Така Карлъково е изключение сред околните гагаузки села, които не са асимилирани.^[4]

Църквата „Свети Георги“ е построена на гробищата в 1841 година.^[5] Гръцка статистика от 1866 година показва Карликова като село с 1250 българи и 750 турци.^[6][7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Карлъкова (Karlëkova) е посочено като село с 231 домакинства с 340 жители българи, 280 мюсюлмани и 16 власи.^[8] Според гръцки данни в 1885 година в селото има 50 гърци, 750 турци и 1200 славофони патриаршиски и екзархисти.^[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Карлъково като село със 104 български и 206 турски къщи.^[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

„

Карлуково, на ЮЗ от Калапот 2 часа. Разположено в подножието на Шминица. Първо място от произведенията захваща тютюнът; грозде излиза тъй също. Гръцка църква и училище с 35 ученика. В Карлуково стои и чаушин, за да пази тишината и съобщенията. 400 къщи; 750 души турци с 1250 българе.[10]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кърлуково живеят 1500 българи, 660 турци и 30 власи.^[11] Всички българи християни в селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карлуково (Karloukovo) има 1440 българи патриаршисти и 60 власи.^[12]

През октомври 1902 година митрополит Хрисостом Драмски посещава селото и установява, че „Свети Георги“ вече е малка за нуждите на 185-те православни семейства, и че има нужда от изграждането на нова църква. На 5 октомври митрополит Хрисостом изпраща молба до Вселенската патриаршия да се действа пред властите за разрешение за нов храм. В молбата си Хрисостом изтъква, че мнозинството от населението са славяноговорещи, за които трябва да се положат усилия за задържането им в лоното на Патриаршията.^[7]

В средата на 1905 година голяма част от населението на Карлъково, предвождано от свещеник Иван Икономов, приема върховенството на Българската екзархия. Заради това през февруари 1906 година свещеникът е отведен от турските власти в Драма, където гръцкият митрополит Хрисостом Драмски му обръсва брадата и главата, чрез което действие цели оскверняването му.^[7][13]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Карлъково изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„

Селото ни, което се състои от 150 къщи български и 45 къщи гъркомански, има едно училище и една черква. Гърците, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и си присвоиха черквата и училището. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено с 6 селски печата.[14]

“

Според гръцки данни в 1910 година в селото има 900 гърци и 1000 мюсюлмани.^[7] Според приетия през 1910 година Закон за спорните черкви и училища в селище една църква, при спорещи религиозни общини тя остава на този, който я е построил, освен ако другата община не е повече от 2/3 и затова на 1 януари 1911 година църквата е затворена, докато не се установи дали екзархистите са 2/3.^[5][7]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Карлъково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[15]

В Гърция

По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. По време на Първата световна война в него влиза българска войска. Според гръцката статистика, през 1913 година в Карлъково (Καρλίκοβο) живеят 1632 души.^[16] Към 1918 година в Карлъково има 150 български екзархистки семейства, 50 гъркомански и 200 турски. В същата година с изтеглянето на българските войски от региона част от българите се изселват в България. Нови изселване последва в 1925 година. Основните селища, в които се заселват бежанците са Неврокоп, Станимака, Пещера, Пловдив.^[17] Общо в България се изселват 150 семейства.^[2]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Ортакьой, България и Източна Тракия, Понт и Мала Азия, Турция.^[18]

В 1926 година Карлъково е прекръстено на Микрополис.^[19] Според преброяването от 1928 одина Карлъково е смесено местно-бежанско село с 267 бежански семейства с 1117 души.^[2][20]

В 1945 - 1946 година още българи са принудени да бягат в България. Селото пострадва и в Гражданската война (1946 - 1949).^[2] Днес потомци на жителите на Карлъково са разпръснати в Пловдив, Варна, Пещера, Гоце Делчев и Щип, Северна Македония.

Характерно за селото е делението на 2 махали – Горна махала и Долна махала (Πάν Μαχαλάς и Κάτ Μαχαλάς), всяка от тях с отделна църква, училище, площад и футболен отбор. Горната махала е с българско население, а долната до 20-те години с турско, а след изселването на турците малахата е гръцка. Разделението продължава доста дълго, като местните отказват да приобщят новодошлите, но с течение на времето и вследствие на браковете между местни жители и понтийските гърци, то се заличава.

Основен поминък на населението е животновъдство и отглеждане на тютюн и житни култури.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Карлъково на 13 януари 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Цабуки[21]	Τσαμπούκι	Елатодасос	Ἐλατόδασος[22]	местност СЗ от Карлъково[21]
Долно Орманджик[21]	Κάτω Ορμαντζίκ	Дасаки	Δασάκι[22]	връх СЗ от Карлъково[21]
Чарнази Тарлар[21]	Τσαρναζὶ Ταρλάρ	Мегало Хорафи	Μεγάλο Χωράφι[22]	връх С от Карлъково[21]
Котка[21]	Κότκα	Корифи	Κορυφή[22]	връх (607 m) С от Карлъково[21]
Беш Таш[21]	Μπὲς Τάς	Пендапетрон	Πεντάπετρον[22]	връх (1819,7 m) З от Карлъково[21]
Буюк куле[21]	Μπουγιούκ Κουλέ	Кастрон	Κάστρον[22]	връх СЗ от Карлъково[21]
Боздаг[21]	Μπόζ Ντάγ	Дисватон	Δύσβατον[22]	връх З от Карлъково[21]
Кючук куле[21]	Κιουτσούκ Κουλὲ	Кастраки	Καστράκι[22]	връх СЗ от Карлъково[21]
Богаз[23]	Ππογάζι	Аникторема	᾿Ανοικτόρρεμα[22]	името на река Куру чай[21] (Куслук) в горното ѝ течение[23]
Фундуклуки[21]	Φουντουκλούκι	Лептокарна	Λεπτοκαρυά[22]	местност СЗ от Карлъково[21]
Кислас[21]	Κισλὰς	Химадио	Χειμαδιὸ[22]	местност СИ от Карлъково[21]
Юрук Кири[21]	Γιουρούκ Κιρὼ	Склавотопи	Σκλαβοτόπι[22]	местност СИ от Карлъково[21]
Батак[21]	Μπατάκι	Вуркотопи	Βουρκοτόπι[22]	местност И от Карлъково[21]
Аргач[21]	῎Αργατς	Ксефанто	Ξέφαντο[22]	връх (1455 m) З от Карлъково[21]
Сушица[21]	Σούτσικα	Рема Идрагогиу	Ρέμα Υδραγωγείου[22]	река Ю от Кърлъково[21]
Куру чай[21]	Κουροῦ Τσάϊ	Химарос	Χείμαρρος[22]	река С от Кърлъково[21]
Виливища[21]	Βιλιβίστα	Рема Архангелу	Ρέμα ᾿Αρχαγγέλου[22]	река образувана от Сушица и Куру чай[21]
Йени баир[21]	Γενῆ Μπάϊρ	Катарактис	Καταρράκτης[22]	името на горното течение на Узун Улук[21]
Клисе баир[21]	Κλίσε Μπάϊρ	Плагия	Πλαγιά[22]	връх ЮЗ от Карлъково[21]
Дименица[21]	Ντιμένιτσα	Воскотопос	Βοσκότοπος[22]	връх Ю от Карлъково[21]
Чаирлък[21]	Τσαγιρλίκι	Ливадотопос	Λιβαδότοπος[22]	местност И от Карлъково[21]
Клисе Ери[21]	Κλισὲ Γερῆ	Пиги	Πηγή[22]	местност И от Карлъково при слива на Сушица и Куру чай[21]
Добро поле[21]	Ντόμπρο Πόλιε	Клаиполис	Καλλίπολις[22]	местност Ю от Карлъково и Ю от връх Добропол[21]
Узун Улук[21]	Οὐζοὺν Οὐλούκ	Макрилакос	Μακρύλακκος[22]	името на горното течение на река Драница[21]
Мадем[21]	Μαντέμ	Металион	Μεταλλεῖον[22]	името на река Дравуща в горното ѝ течение[21]
Добропол[21]	Ντομπροπόλ	Корифи Калиполеос	Κορυφὴ Καλλιπόλεως[22]	връх (1203 m) Ю от Карлъково[21]
Уш бунар[21]	Οὔσα Μπουνὰρ	Потистра	Ποτίστρα[22]	местност Ю от Карлъково[21]
Пилаф тепе[21]	Πιλάφ Τεπέ	Стронгиловуни	Στρογγυλοβούνι[22]	връх (1189 m) Ю от Карлъково[21]
Синделик[21]	Σίντελικ	Тамнотопи	Θαμνοτόπι[22]	връх (1951,9 m) З от Карлъково[21]
Горно Орманджик[21]	Ανω Ορμαντζίκ	Ано Дасилиу	῎Ανω Δασύλιον[22]	местност З от Карлъково[21]
Долно Орманджик[21]	Κάτω Ὀρμαντζίκ	Като Дасилион	Κάτω Δασύλιον[22]	местност СЗ от Карлъково в подножието на едноименния връх[21]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1632[2]	1662[2]	2176[2]	3169[2]	2116[2]	2228[2]	1423[2]	1139[2]	1112[2]	1102	845	618

Личности

Родени в Карлъково

Поп Димитър Узунов (Димитриос Узунис) от Карлъково^[24]

• А. Агатопулос (Α. Αγαθόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Ангел Петков (1885 или 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 2 рота на 14 воденска дружина^[25]
• Атанас Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 11 юли 1913 година^[26]
• Атанас Войводов, български общественик, имигрант в Асеновград
• Атанас Даскалов (Αθανάσιος Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Атанас Малушев (Αθανάσιος Μαλούσης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Ванел Галаганов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, касапин, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина^[27]
• Васил Стоянов (Βασίλης Στοίδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Георги Буюклиев (Γεώργιος Βουγιουκλής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Георги Попангелов (Γεώργιος Παπαγγελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Димитър Илиев (Δημήτριος Ηλιάδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Димитър Попхристодулов (Δημήτριος Παπαχριστοδούλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Димитър Николов Узунов (Δημήτριος Νικολαίδης Ουζούνης, 1877 – ?), гръцки свещеник и революционер
• Димитър Цимелов (Δημήτριος Τσιμελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• И. Лалов (Ι. Λάλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Илия Маринов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен^[27]
• Иван Аврамов (Ιωάννης Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Иван Баньов (Ιωάννης Μπάνιου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Иван Вангелов (Ιωάννης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски капитан^[28]
• Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκαλόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Иван Капитанов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал при Гюреджик^[29]
• Иван Силов (Ιωάννης Σιλλός, Σόλλας), гръцки андартски деец, четник^[28]
• Иван Узунов (Ιωάννης Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Коста Узунов (Κώστας Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Костадин Аврамов (Κωνσταντίνος Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Костадин Аргиров (Κωνσταντίνος Αργυρίου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Костадин Делиолан, български хайдутин
• Костадин Икономов, български свещеник, установил се след Междусъюзническата война в Ляски, поел на 4 септември 1917 година отново енорията си в Карлъково по време на българското управление в годините на Първата световна война^[30]
• Костадин Карлъковалията (Κωνσταντίνος Καρλικόβαλης, Константинос Карликовалис), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[7][28]
• Мамалянгас (Μαμαλιάνγκας), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Михал Даскалов (Μιχάλης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Никола Божиев – български просветен деец, учител в Карликьой в края на ХІХ век^[31]
• Христо Терзиев (Χρήστος Τερζής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[7]
• Христос Тенциос (Христо Тенчов, Χρήστος Τέντσιος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, и политик^[7]