Стамат Стаматов (офицер)

български общественик From Wikipedia, the free encyclopedia

Стамат Стаматов (офицер)
Remove ads

Стамат Щерьов Стаматов е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стамат Стаматов.

Бързи факти Роден, Починал ...
Thumb
Писмо на Дебърското братство до министър-председателя Богдан Филов, 10 октомври 1940 г. с подписа на Стамат Стаматов
Thumb
„Дебърската епископия“, 1941
Remove ads

Биография

Стамат Стаматов е роден в дебърското село Дренок, тогава в Османската империя. Първоначално учи в родното си село при поп Станко, който е сръбски учител, но е изгонен от местните жители.[1] Завършва Солунската българска мъжка гимназия. На годишния тържествен акт при завършването на пети (втори) гимназиален клас Стаматов получава, заедно с Христо Тенчов и Гоце Делчев, лично от солунския валия съчиненията на Пушкин като награда за отличен успех.[2] По инициатива на Делчев съучениците му Стаматов, Гоце Имов и прилепчанинът Илия Кондурджиев постъпват във Военното училище в София.[3] Във Военното училище заедно с юнкерите Константин Кондов, Софроний Стоянов, Петър Кушев, Йордан Венедиков, Борис Дрангов, Ефтим Китанчев, Боголюб Марков от Скребатно, Димитър Мициев от Горна Джумая и братя Владимир и Владислав Ковачев създава революционен кръжок през февруари 1892 г.[4]

След завършването си командва отделение в Първи планински артилерийски полк. За отличия и заслуги през войната е награден с ордени „Свети Александър[5] и „За храброст“, IV степен.[6]

През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.[7]

Участва като делегат от Врачанското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[8]

Председателства Дебърското благотворително братство. Подпомага създаването на Дружество „Св. Йоан Кръстител“ през 1929 година.[9]

Издава списание „Дебърски глас (1935 - 1943)“.[10] В 1935 година издава книгата „Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов“,[11] в 1938 г. - „Град Дебър и неговото основаване“,[12] а в 1941 година - книгата „Дебърската епископия“.[13]

Към 1941 година е съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[14]

Remove ads

Външни препратки

Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads