Стамат Стаматов (офицер)

Стамат Щерьов Стаматов е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стамат Стаматов.

---

Стамат Стаматов
български общественик
Роден	около 1870 г. Дренок, Османска империя
Починал	не по-рано от 1941 г.
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет
Подпис

Писмо на Дебърското братство до министър-председателя Богдан Филов, 10 октомври 1940 г. с подписа на Стамат Стаматов

„Дебърската епископия“, 1941

Биография

Стамат Стаматов е роден в дебърското село Дренок, тогава в Османската империя. Първоначално учи в родното си село при поп Станко, който е сръбски учител, но е изгонен от местните жители.^[1] Завършва Солунската българска мъжка гимназия. На годишния тържествен акт при завършването на пети (втори) гимназиален клас Стаматов получава, заедно с Христо Тенчов и Гоце Делчев, лично от солунския валия съчиненията на Пушкин като награда за отличен успех.^[2] По инициатива на Делчев съучениците му Стаматов, Гоце Имов и прилепчанинът Илия Кондурджиев постъпват във Военното училище в София.^[3] Във Военното училище заедно с юнкерите Константин Кондов, Софроний Стоянов, Петър Кушев, Йордан Венедиков, Борис Дрангов, Ефтим Китанчев, Боголюб Марков от Скребатно, Димитър Мициев от Горна Джумая и братя Владимир и Владислав Ковачев създава революционен кръжок през февруари 1892 г.^[4]

След завършването си командва отделение в Първи планински артилерийски полк. За отличия и заслуги през войната е награден с ордени „Свети Александър“^[5] и „За храброст“, IV степен.^[6]

През есента на 1902 година организира събиране на помощи за бежанците от Горноджумайското въстание.^[7]

Участва като делегат от Врачанското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[8]

Председателства Дебърското благотворително братство. Подпомага създаването на Дружество „Св. Йоан Кръстител“ през 1929 година.^[9]

Издава списание „Дебърски глас (1935 - 1943)“.^[10] В 1935 година издава книгата „Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов“,^[11] в 1938 г. - „Град Дебър и неговото основаване“,^[12] а в 1941 година - книгата „Дебърската епископия“.^[13]

Към 1941 година е съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.^[14]

Външни препратки

• "Спомени за Гоце Делчев; ученик и юнкер - Кукуш - Солун - София", Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, публикувано в „Спомени за Георги Делчев и Борис Дрангов“, София, 1935 година
• „Спомени за Борис Дрангов“, Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, публикувано в „Спомени за Георги Делчев и Борис Дрангов“, София, 1935 година
• „Град Дебър и неговото основаване“, София, 1938 година
• „Дебърската епископия“, София, 1941 година
• „По проектиращето се ново училищно здание в Дебър“, статия от Стамат Стаматов публикувана във в-к „Дебърски глас“, год. I, бр. 15, София, 12 юли 1909 г.
• „Дебърски гласъ“, Дебърско благотворително братство, бр. 5, София, 1943.
• „Дебърски гласъ“, Дебърско благотворително братство, бр. 6, София, 1943.
• Монахът Иоан Дебранин (Осмия патриарх и първия архиепископ на Охридската патриаршия), София, 1940 година
• Дебърска просветителна дружба във Фердинанд, публикувано във вестник „Дебърски глас“, год. II, бр. 4, София, 24 април 1910 година