Старавина
селище в Република Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Старавина (на македонска литературна норма: Старавина; на гръцки: Σταράβινα или Σταραβίνη) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
Remove ads
География
Старавина е разположена в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.
Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[1]
История
Античност и средновековие
На хълм непосредствено западно от Градешница, между селото и Старавина, на 1100 m надморска височина са развалините на крепостта Пеща.[2]
В Османската империя
В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година селото е отбелязано като Истаравина с 52 ханета (домакинства).[4] В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година в Истаравина са отбелязани 59 ханета.[5]
В селото има няколко църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана,[6] третата е „Свети Атанасий“, разположена на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година. Църквата-костница „Свети Архангел Михаил“ не е довършена.
В XIX век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старавина е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 79 къщи.[9]
В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[10]
Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.[11]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През Първата световна война в селото е създадено българско военно гробище.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Вангел Чукалев от Битоля е български кмет на Старавина от 27 септември 1941 година до 3 юни 1942 година. След това кметове са Борис Ив. Кьорпанов от Ресен (18 юни 1942 - 25 ноември 1942), Григор п. Георгиев от Острово (25 ноември 1942 - 22 февруари 1943), Кирил П. Кондов от Прилеп (1 април 1943 - 24 април 1943) и Иван Дим. Групчев от Охрид (26 април 1944 - 9 септември 1944).[12]
До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.
- Преброявания в Югославия и Северна Македония[3]
Remove ads
Личности
- Родени в Старавина
Йоан Дамянов (Ιωάννης Δαμιανόπουλος), агент (първи и трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[13]
Петко Петков (1867 – ?), деец на ВМОРО- Яни Мяковчиев или Петров (1881 – 1962) (Ιωάννης Μιακόφτσης, Πετρόπουλος), гъркомански андартски деец[14][15]
- Починали в Старавина
- Алберт Соломон Илиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
- Велислав Николов Панайотов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
- Минко Иванов Памукчиев, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[17]
- Петко Матеев Момчилов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[16]
- Христо Кирков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[16]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads