Старобългарски писмени паметници

Старобългарските писмени паметници са източниците за изследване на старобългарския език.

Оцелелите старобългарски писмени паметници от 9-11 век представляват:

• Пергаментни книги или отделни листове от пергаментни книги.
• Епиграфски текстове (надписи) главно върху камък.
• Акростихови творби от старобългарски автори.

Според писмото, на което са написани, старобългарските писмени паметници биват глаголически (на глаголица) и кирилски (на кирилица).

Пергаментни книги или отделни листове от пергаментни книги

Глаголически пергаментни книги и листове

• Зографско четвероевангелие
• Мариинско евангелие (Мариинското четвероевангелие)
• Асеманиево евангелие (Асеманиево изборно евангелие)
• Синайски псалтир
• Синайски молитвеник (Синайски евхологий, требник)
• Клоцов сборник
• Охридско евангелие
• Рилски глаголически листове
• Боянски палимпсест
• Ленинградски палимпсест
• Синайски палимпсест
• Зографски палимпсест

Кирилски пергаментни книги и листове

• Ватикански палимпсест
• Савина книга
• Супрасълски сборник
• Енински апостол
• Хилендарски листове
• Листове на Ундолски
• Добромирово евангелие
• Добрейшово евангелие
• Болонски псалтир
• Радомиров псалтир
• Врачанско евангелие
• Драганов миней
• Софийски песнивец
• Четвероевангелие на цар Иван Александър
• Лалоев апостол
• Братанов миней
• Томичов псалтир
• Манасиева летопис
• Борилов синодик
• Битолски триод
• Македонски кирилски лист
• Зографски листове
• Слуцки псалтир
• Новгородски листове
• Кюстендилски триод
• Ловчански сборник
• Раждавички сборник
• Бдински сборник
• Норовскиия псалтир
• Тертерово евангелие

Епиграфски текстове

 Основна статия: Старобългарска епиграфика

Старобългарската епиграфика изучава надписите с глаголическо и с кирилско писмо от християнската епоха на Първата (865 – 1018 г.) и Втората (1186 – 1396 г.) български държави^[1].

Липсват значителни старобългарски надписи на глаголица от периода IХ-ХI в. Налице са главно отделни глаголически букви, думи или кратки християнски формули (надписът върху северната стена на баптистерия в Кръглата църква в Преслав, Мурфатларски надпис № 4)^[1].

Старобългарските епиграфски надписи на кирилица са значително повече, но преобладават недатираните надписи. На науката са известни и няколко датирани надписа на кирилица от Х-ХI в.^[1]

Акростихови творби от старобългарски автори

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Хартиени писмени паметници

Първите хартиени писмени паметници в България са датирани от XIII век – Дубровнишката и Ватопедската грамота на цар Иван Асен Втори от 1230 година, Търновското четириевангелие от 1273 година и Виргинската грамота на цар Константин – Асен от 1277 година^[2].