Старошево

Старошево, Старошово или Ставрово (на гръцки: Σταυροδρόμι, Ставродроми, катаревуса: Σταυροδρόμιον, Ставродромион, до 1923 година Σταρός, Старос или Σταυρός, Ставрос^[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 316 жители според преброяването от 2001 година.

Старошево Σταυροδρόμι
Старошево 41.210556, 23.0475 Старошево Старошево
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Синтика
Географска област	Сярско поле
Надм. височина	96 m
Население	316 души (2001)

География

Селото е разположено в Сярското поле в полите на Круша планина. Намира се северозападно от град Сяр (Серес) и на запад от северозападния бряг на Бутковското езеро (Керкини).

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име Старо̀ш, образувано от стар и – ош, като Драгош.^[2]

В Османската империя

През XVIII век селото се намирало на запад от днешното в местността Дервено. Старошевци не са изконни жители. Преди повече от три века те са дошли тук от село Тренчови колиби, Струмишко (в Огражден планина).^[3]

През XIX век и началото на XX век Старошево е село в Сярската каза на Османската империя. То е чифлик на Саръ бей от Солун.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Старош (Staroch) е посочено като село с 33 домакинства, с 15 жители мюсюлмани и 80 жители българи.^[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Старошово, чифлик на Сари бея от Солун; 1/2 час до селото Бутково, 3 часа на Ю от Порой. Гръцка църква; ново училищно здание, в което учат смесено. 70 къщи българе земеделци.[5]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Старошево) брои 460 жители, всички българи християни.^[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Старошево (Starochevo) се състои от 488 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 30 ученици.^[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Старошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

В Гърция

Селото е освободено от български части, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция.

В 1924 година селото наброява 80 български къщи (включително и 5 къщи гъркомани). През 1925 година всички български семейства се преселват в България - в град Петрич и региона.^[3]

В Старошево са заселени гърци-бежанци и според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 60 бежански семейства с 214 души.^[9]

Личности

Родени в Старошево

• Петрос Хирас (Πέτρος Χήρας), гръцки андартски деец, четник при Константинос Гарефис между 1905 и 1906 година, след това при Панайотис Пападзанетеас^[10]
• Стойко Митев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков^[11]
• Щерьо Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета солунска дружина^[12]