Стровия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Стровия (на македонска литературна норма: Стровија) е село в община Долнени на Северна Македония.
Remove ads
География
Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп между планините Даутица и Бабуна. Стровия е най-северното пелагонийско село. Край селото се намира манастирът „Свети Илия“.
История
В XIX век Стровия е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Строве (Strové) е посочено като село с 56 домакинства и 232 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стровия е населявано от 434 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стровия е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 63 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стровия има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
По време на Първата световна война Стровия е включена в Костинската община и има 564 жители.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Стровия като българско село.[7]
В 1961 жителите на селото са 632, в 1994 – 75 македонци, а според преброяването от 2002 година Стровия има 35 жители македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 35 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото е разположен манастирът „Света Неделя“, изграден на мястото на стар храм и осветен на 2 май 1976 година от епископ Ангеларий Пелагонийски.[9]
Remove ads
Личности
- Родени в Стровия
Боце Перески (р. 1933), югославски офицер, генерал-майор от ЮНА и Република Македония
Величко Николов, игумен на манастира „Свети Спас“ в Зързе през 1860 година[10]- Иван Сивев, деец на ВМОРО[11]
- Любица Буралиева (р. 1952), северномакедонски политик
- Цветан Стровиянчето (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник при Панчо Константинов[12]
- Дамян Георгиев Шишков , кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[13]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads