Субашкьой

Субашкьой (на гръцки: Νέο Σούλι, Нео Сули, катаревуса: Νέον Σούλιον, Неон Сулион, до 1927 година Σουμπάσκιοϊ, Субаскьой,^[1]на турски: Subaşköy, Субашкьой) е село в Гърция, дем Довища.

Субашкьой Νέο Σούλι
— село —
Субашкьой от хълма Свети Илия (Профитис Илияс). В дъното на юг Сяр
Субашкьой 41.093889, 23.643889 Субашкьой Субашкьой
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Довища
Географска област	Дарнакохория
Надм. височина	234 m
Население	2539 души (2001)
Пощенски код	621 00
Телефонен код	2321
Субашкьой в Общомедия

География

Селото е разположено на 7 километра източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле в южното подножие на планината Сминица (Меникио).

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е турското subaşı, управител на чифлик и кьой, село.^[2]

Античност и Средновековие

На 1 km северно от Субашкьой са развалините на античната и средновековна крепост Градище (Градискос).^[3]

В Османската империя

През XIX век Субашкьой е сравнително голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Църквата „Успение Богородичо“ е от 1836 година.^[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Супашкьой (Soupas-keuy) живеят 976 гърци.^[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Субашкьой (Soubachkeuï) е посочено като село с 226 домакинства, като жителите му са 620 гърци.^[6]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

„

Субашкьой, на И от Сяр 1 час, при полите на Боздаг. Полите на Боздаг над това село са постлани с ботати лозя, гроздето от които се разпродава в града или се прави на вино. Полето под Субашкьой между другите произведения дава и тютюн средно качество. 130 къщи, с 650 гърци.[7]

“

Според Васил Кънчов в „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“ Субаш кьой има 130 гръцки къщи^[8] и към 1900 година в „Македония. Етнография и статистика“ селото брои 835 жители, от които 820 гърци и 15 турци.^[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Субашкьой (Soubache-Keuy) се състои от 850 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.^[10]

В Гърция

Селото е освободено от османска власт от части на Българската армия през октомври 1912 година във Балканската война. По време на войната 1 човек от Субашкьой се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[11] По Букурещкия мирен договор, приключил Междусъюзническата война в 1913 година, селото заедно с цяла Егейска Македония попада в Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Неон Сулион, тоест Ново Сули.^[12]

Други християнски храмове в селото са „Света Марина“ (1880), „Свети Йоан Предтеча“ (1891), „Свети Илия“ (1900), „Свети Георги“ (1927), „Свети Димитър“ (1836, възстановен 1997).^[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Субашкьой на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Бахчи[13]	Μπαχτέδες	Кипи	Κήποι[14]	местност на З от Субашкьой и на И от Сяр[13]
Алис[13]	Άλής	Орион	Όριον[14]	възвишение на СЗ от Субашкьой (110,7 m)[13]
Какавудия[13]	Κακαβούδια	Салигария	Σαλιγκάρια[14]	местност на ЮЮЗ от Субашкьой[13]
Бузарас[13]	Μπουζάρας	Пагерон	Παγερόν[14]	възвишение на СЗ над Субашкьой (188 m)[13]

Личности

Родени в Субашкьой

• Манасий Поптеодоров (1860 – 1938), български музиколог
• Христо Сотиров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина^[15]
• Танасис Кириакопулос (1879 – 1929), гръцки общественик и политик, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Външни препратки

• ((el)) Субашкьой в портал за дарнашките села Архив на оригинала от 2008-07-08 в Wayback Machine.
• ((el)) Сайт на гимназията в селото
• ((el)) Субашкьой на сайта на дем Емануил Папас^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Леонард Шулце Йена за земеделието в Субашкьой 1918 – 1921 – Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder, 1927