Субашкьой
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Субашкьой (на гръцки: Νέο Σούλι, Нео Сули, катаревуса: Νέον Σούλιον, Неон Сулион, до 1927 година Σουμπάσκιοϊ, Субаскьой,[1]на турски: Subaşköy, Субашкьой) е село в Гърция, дем Довища.
Remove ads
География
Селото е разположено на 7 километра източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле в южното подножие на планината Сминица (Меникио).
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името е турското subaşı, управител на чифлик и кьой, село.[2]
Античност и Средновековие
На 1 km северно от Субашкьой са развалините на античната и средновековна крепост Градище (Градискос).[3]
В Османската империя
През XIX век Субашкьой е сравнително голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Църквата „Успение Богородичо“ е от 1836 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Супашкьой (Soupas-keuy) живеят 976 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Субашкьой (Soubachkeuï) е посочено като село с 226 домакинства, като жителите му са 620 гърци.[6]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
„ | Субашкьой, на И от Сяр 1 час, при полите на Боздаг. Полите на Боздаг над това село са постлани с ботати лозя, гроздето от които се разпродава в града или се прави на вино. Полето под Субашкьой между другите произведения дава и тютюн средно качество. 130 къщи, с 650 гърци.[7] | “ |
Според Васил Кънчов в „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“ Субаш кьой има 130 гръцки къщи[8] и към 1900 година в „Македония. Етнография и статистика“ селото брои 835 жители, от които 820 гърци и 15 турци.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Субашкьой (Soubache-Keuy) се състои от 850 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[10]
В Гърция
Селото е освободено от османска власт от части на Българската армия през октомври 1912 година във Балканската война. По време на войната 1 човек от Субашкьой се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11] По Букурещкия мирен договор, приключил Междусъюзническата война в 1913 година, селото заедно с цяла Егейска Македония попада в Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Неон Сулион, тоест Ново Сули.[12]
Други християнски храмове в селото са „Света Марина“ (1880), „Свети Йоан Предтеча“ (1891), „Свети Илия“ (1900), „Свети Георги“ (1927), „Свети Димитър“ (1836, възстановен 1997).[4]
Remove ads
Личности
- Родени в Субашкьой
Манасий Поптеодоров (1860 – 1938), български музиколог
Христо Сотиров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина[15]
Танасис Кириакопулос (1879 – 1929), гръцки общественик и политик, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Външни препратки
- ((el)) Субашкьой в портал за дарнашките села Архив на оригинала от 2008-07-08 в Wayback Machine.
- ((el)) Сайт на гимназията в селото
- ((el)) Субашкьой на сайта на дем Емануил Папас[неработеща препратка]
- ((de)) Леонард Шулце Йена за земеделието в Субашкьой 1918 – 1921 – Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder, 1927
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads