Уикипедия:Македония

From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

„Македония“ е уикипедиански проект, който има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към 9 септември 2025 г. порталът съдържа 30 555 статии, или 10% от общия брой статии в енциклопедията.

Съкращение:

Участници

Този потребител е член на Уикипроект Македония.

Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.

Активни

Неактивни (повече от 6 месеца)

Remove ads

Текущи обсъждания

Селища

Населените места в Република Македония.

Частични статистики:

Remove ads

Македония/Неразпознати

Неразпознати села, личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки:

Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание.

Още няколко десетки снимки:

Личности

Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз?

Неидентифицирани от таблото

Според мен е Петър Гайков (П. Гайко разчитам, или Л. Райко, ама тогава не важи)
Д. Райко[во] е според мене - Долно Райково

Чети

В тази категория сбрах всички чети на ВМОРО А в тази част от неразпознатите

  • Четирима четници в Солун и
  • Коста Мариовски - евентуално Коста Костурски, но не прилича
  • Арнаутска чета , същата чета (същата колиба отзад) - евентуално Тасе Сребренски, Тома Марков и въобще корчанци да са тия арнаути? Още по-скандално Зафо Макаресов със същата капата.
  • Ангел (вдясно), Дъмбени . Тая е според мене на същото место като тая - и човекът вляво е същият и на двете снимки
  • Костурска, от Папазоглу
  • Неизвестна (върховисти от 1895 акцията - по дрехите)
  • Неизвестна снимана от Сониксен около 1906 Файл:Cheta_VMORO_ASonnichsen1906.jpg

Неразвити и неясни имена

Георги Стрезов

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Юрук-махалеси, до Бутковското езеро. Населено с 220 турци-юруци, земледелци. Почва плодородна.[1] “

Дейци на ВМОРО/ВМОК/ВМРО

Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в Шаблон:Македония-желани.

Категория:Мъничета за ВМОРО
  • Симеон Сагриев - има учител Силян Сагриев, възможно е да е грешно развито от С. Сагриев
  • Никола Петков (революционер)
  • Крум Дочев
  • София Караянова (снимка)
  • Виктория Мизева (снимка)
  • Георги Ганчев
  • Александър Колчагов
  • Михаил Панайотов (снимка)
  • Мише Бачов (снимка) -
  • Христос Мичос – тоя в най-добрия случай (ако Дельо не бърка) е Мицос
  • Христо Поппандов
  • Стоян Димитров – Акчията в Йордан Гавазов
  • Димитър Петров – Димитрото, Георги Шандаров – убити в Горнуджумайските събития. Шандарови са щипяни.
  • Тодор Вакъфов
  • Сотир Минджов
  • Атанас Кръстев и
  • Георги Хаджиев – действащи войводи в Солунски окръг през въстанието
  • Теню Колев
  • Георги Рашев и брат му
  • Кръстьо Рашев
  • Георги Рачев (революционер)
  • Костадин Кушьов, който се среща и като Костадин Кошоюв
  • Богдан Гавазов
  • В Илинденската организация - в Четвърти конгрес на Илинденската организация, Седми конгрес на Илинденската организация и Осми конгрес на Илинденската организация има Александър Сапунджиев. Такъв е под № 988 в Свидетелствата от Ваташа Александър Николов Сапунджиев.
  • Дейци на ВМРО от едноименната статия - Андон Ботев, Тодор Чоков, Никола Попов, Григор Василев и Евтим Стойчев, Владо Туджаров, Димитър Василев – Димката

Села от Милоевич

  • Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сейдели (Сеjдели; № 439) има 40 къщи турци.[2]
  • Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бийкли (Биjикли; № 446) има 30 къщи турци.[2]
  • Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Джупчели (Ђупчели; № 447; бележка (3): ?) има 30 къщи турци.[2]
  • Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долна махала (Долна Махала; № 449; бележка (4): ?) има 15 къщи турци.[2]
  • Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Мулайли (Мулаjли; № 460; бележка (10): ?) има 15 къщи турци.[2]
  • Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дукушли (Дукушли; № 462) има 25 къщи турци.[2]


Картографският институт

Вариант Осничани, защото е след Папратско и преди Езерец и Скумско, но е много малко за Осничани, а и си го има. Варианти Ошени и Госно, но също ги има.
Пещера е споменато и в Хрупищко.

Синве

Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония)

33

Това е или Балджа – по-вероятно, което обаче си има споменаване в Синве, или Балевец, което си нема, ама по не звучи.

35

38

39

Може да е Турия (Ганохора). Има село Флория в Берско в Пердикар
Местност Фолия

42

43

44 Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Птери (Pthéri) живеят 300 гърци.[16]

45 Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Помелени (Poméléni) живеят 240 гърци.[17]

50

52

53

Беседи

Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните.

  • Салпи (дем Ясъкьой)
  • Киран махала

Изоставени в Серско

  • Демир хан
  • Саръкая
  • Гюдженли

Кънчов

Берска Каза
  • Лидагос
  • Райко
Ениджевардарска Каза
  • Неврам
  • Ново село - Литоксоу твърди, че е негушкото с 65 жители, но тогава, което е берското с 90, което си е след Вещица съвсем логично - бърка Литоксоу.
  • Корово, в некви списъци го има и като Корвуд (Корово)
Воденска Каза
  • Джедид
Гевгелийска Каза
  • Търново - главното село на Търновата, но къде?

Николов

Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат

  • Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари[22]
  • Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година[23]
  • М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО[24]
  • Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.[25]
  • Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.[26] – Войводата Димо Бояджиев е родом от с. Карачкьой, Гюмюрджинско. Войвода е при Таню Николов във ВТРО, по-късно живее в Крумовград. --Станислав (беседа) 09:26, 23 юни 2017 (UTC)
  • Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.[27]
  • Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.[28]
  • Кръстьо Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.[29] (Илия Кърчовалията е командир на четата; Кръсто Гечев има служил в 6-а охридска дружина, с.176)
  • Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.[30]
  • Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.[31]
  • Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.[32] Джунови от Ваташа?
  • Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.[33]
  • Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.[34]
  • Никола Дунев, тетовски войвода.[35]
  • Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.[36]
  • Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.[37]
  • Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.[38]
  • Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.[39]
  • Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.[40]
  • Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.[41]
  • Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.[42]
  • Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.[43]
  • Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.[44]
  • Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.[45] Мунджови са масово от Желин
  • Даме Мушев, прилепски селски войвода.[46]
  • Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902 – 1903 г. войвода на чета в Ресенско.[47]
  • Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.[48]
  • Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.[49]
  • Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.[50]
  • Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.[51]
  • Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.[52]
  • Никола Попов, БН 137 стр., тетовски и гостиварски войвода през 1913 г. – тоя да е Никола Панов Андреев ми се вижда много с печатна грешка. --Мико (беседа) 15:29, 19 септември 2012 (UTC)

Пелтеков

  • Ангел Богов Джанев, четник при Марко Лазаров, по-късно околийски войвода в Прилепско. През лятото на 1913 година води сражение със сръбска войска в Прилепец[53]
Силно вероятно да е идентичен с Атанас Джамов, или поне ортак
  • Никола Иванов, търговец и деец на освободителното движение, член на ВМОК от Първия конгрес на македонските братства, март 1895 година[54]
Тоя може би е Никола Наумов. Това е същият текст, който имаме в Никола Наумов с източник Елдъров. Но запасен поручик? -- Мико (беседа) 06:45, 1 декември 2020 (UTC)
Remove ads

Статистика от 1 година

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ново село е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 9 къщи.[55]

Вероятно не е това до Гнеотино, защото то е ново - нема го на руската карта изобщо.

Амнестираните

  • Аргир Панайот, българин, православен, от село Астрица, Населица, арестуван през 1903 година, обвинен в „разбунтуване, включвайките се в българския бунтовнически комитет“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[56]
Вотрица - но гръцко помашко, Царища, гръцко. Да е Ащин - тоест Хрупища? -- Мико (беседа) 11:28, 28 юли 2025 (UTC)
Remove ads

Фондове в ДА „Архиви“

  • Стефан Илиев Матерков (1887 – ?) -- 766К
  • Съюз на македонските студентски дружества в чужбина -- 1934К, 1 опис, 261 а.е., 1923 – 1942 г. -- устав, протоколи от заседания, писма, портрети, снимки на македонски дейци, резолюции, позиви, некролози, вестници със статии за Македония
  • „Четата на Тане Николов“ – 735К, 1 опис, 17 а.е., 1917 – 1918 г. -- заповеди, писма, рапорти, инвентарни книги
  • „Спомени, снимки и други на участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско“ – 771К, 7 описа, 1244 а.е., 1722 – 1989 г. -- устави, организационни документи, спомени, биографии, писма, телеграми, снимки на революционни комитети, чети и дейци (няколко: 1878 – 1961; 1903 – 1912; 1880 – 1930; 1922 – 1943), възвания, топографски карти, отчети, резолюции
  • „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлински конгрес 1878 г.“ --1932К, 4 описа, 1179 а.е., 1870 – 1986 г. -- устави, протоколи, биографични сведения за македонски дейци, възвания, протести, статии от вестници, спомени, разкази и песни за Македония, снимки на чети с воеводи, четници и дейци, сведения и донесения, писма, резолюции
  • Групов фонд „Вътрешна македонска революционна организация (обединена)“ ВМРО (об.) (1925 – 1937) Фонд 204Б, 1 опис, 74 а.е., 1924 – 1941
  • Ползвал съм фонд в даа с #337Б, който съдържа документи на един от участниците в освободителното движение: Константин Василев Груев (1869-1933); в същия фонд е и на сина му Кирил Константинов Груев (1901-1980).
Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads