Щипяни

Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Щипяни или по-старо щиплии (единствено число щипянец, щипянка, щипянче, щиплия, на македонска литературна норма: Штипјани) са жителите на град Щип, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Щип

А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

Thumb
Антон Джамбазов

Б

В

Г

  • Гано Рибарски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[12]
  • Георги (Гьошо) Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13] и в март - май 1915 година,[14] четник и по-късно в 1915 година[15]
  • Георги Гочев (1878 – 1942), български революционер
  • Георги Здравев (1883 – 1928), български политик, деец на БЗНС
  • Георги Иванчев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13]
  • Георги Камчев, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[16]
  • Георги Османков (? – след 1944), български пердприемач и общественик
  • Георги Попянев (1886 – 1965), български революционер, деец на ВМРО[17]
  • Георги Сачев (1886 – 1958), български просветен деец и медик
  • Григор Бурев, български революционер, учител в Кочани и член на околийския революционен комитет в 1898 година.[18]
  • Григор Гърличков (1861 – 1935), български ветеринарен лекар
  • Григор Здравев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[19]
  • Григор Хаджикимов (1893 – 1965), български революционер, деец на ВМРО;
  • Гьоре Иванчев, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година[14]
  • Гьоре Христов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в 1915 година[20]
  • Гьошо Пачаваров (Гьоше Пачаврата) (? – 1902), деец на ВМОРО[2][4][21]
  • Гьошо Икономов, деец на ВМОРО
  • Гьошо Стоименов (1896 – 1922), деец на ВМРО, убит през декември 1922 година от органи на българската полиция.[22]

Д

  • Данаил Щиплията (около 1830 – около 1900), български иконописец
  • Дане Мите, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 4 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
  • Диаманди Николов Тръпчев (1867 – 1942), български военен деец и общественик, един от учредителите на Македонския научен институт
  • Димитри Петре Тенчо Икономов, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране[24] в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 6 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[25]
  • Димитър Костадинов Бабамов (около 1871/2 – 1910), български общественик, председател на Щипската българска община
  • Димитър Стоянов Белаянин (? – около 1890), български учител
  • Димитър Домазетов (1904 – 1925), български революционер
  • Димитър Мирасчиев (1872 – 1934), български революционер и публицист
  • Димитър Недков (1883 – 1977), български революционер
  • Димитър Павлов (1850 – 1919), български просветен деец
  • Димитър Тролев, български пожарникар, виден деец на пожарното дело; командир на пожарната в София, Русе[26][27][28]
  • Димчо Стефанов (1900 – ?), деец на ВМОРО убит преди 1918 г.[2][4]
  • Димче Беловски (1923 – 2010), югославски партизанин и политик, деец на НОВМ
  • Добри Манасиев (1874 – 1947), български революционер, учител и политик
  • Доне Ефремов, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[9]
  • Доне Звездин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[9]
  • Доне Христов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в 1915 година[20]

Е

  • Екатерина Александрова Ципушева (1879 – 1967), българска учителка и революционерка
  • Елена Иванова Генчева, омъжена в Горна Бела речка, дългогодишна учителка, участничка в Септемврийското въстание, авторка на спомени[29]
  • Елена Константинова (Коцева) Мазнева-Накашева (1892 – 1969, Ню Йорк), завършила с отличие Солунската гимназия, съпруга на Панчо Накашев, общественичка
  • Емануил Развигоров (1866 – 1919), български революционер
  • Емануил Чучков (1901 – 1967), югославски политик;
  • Емилия Рамбабова (р. 1977), зъболекарка и политик от Северна Македония
  • Ефрем Стоилков (Стойманов), български учител в родния си град след 1830 година и в Куманово около 1866 година, по-късно е ръкоположен за свещеник[30]
  • Ефрем Чучков (1870 – 1923), български общественик

Ж

З

  • Зоран Костовски (1968 – ), общински съветник и председател на ВМРО – НП в Щип. Един от първите, които издигат плочата на Тодор Александров в щипското Ново село след разпада на Югославия и пръв изнася слово в памет на Александров след промените.

И

Й

К

  • Ката Коцева Нушева, на 72 години към 19 февруари 1943 година, българска революционерка, деятелка на ВМОРО, активна членка за освобождаването на Македония и присъединяването към България. Осъдена е от новите сръбски власти на 5 години строг тъмничен затвор, заради убийството на генерал Ковачев, изтезавана в затвора. Като деятелка за освобождението на Македония получава парична помощ от министъра на здравето в София. На 19 февруари 1943 година, като жителка на Щип, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[39]
  • Катарина Костадинова Джидрова (1878 – ?), по баща Бояджиева, българска учителка и революционерка от ВМОРО
  • Кирил Глигоров (1903 – 1924), български революционер
  • Киро Глигоров (1917 – 2012), президент на Северна Македония
  • Кирил (Киро) Паунов (Паунков) Ацков (10 април 1871 – ?), български революционер, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13] терорист на михайловисткото крило на ВМРО[40]
  • Црън Киро, терорист на ВМОРО[41]
  • Кольо Гюрков (1882 – след 1945), български революционер
  • Коле Кюлюмов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[42]
  • Константин Анастасов, автор на „Кратко описание на святите двадесят монастири в Атонската гора. Заради поклонниците, що идат на Свята гора, и за ония, които желаят да знаят чудесата, що са по святогорските монастири. Издал Константин Анастасов от Щип. Издание трето. Цариград, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“[43]
  • Константин Живков (р. 1870), български военен деец
  • Константин Шекеринов, български учител в Щип между 1874 – 1883 година[44]
  • Коста Атанас (1797 – пр. 1865), български революционер, участник в Гръцката война за независимост
  • Коста Балабанов (р. 1929), общественик от Северна Македония, сътрудник на югославските тайни служби
  • Коста Яневски (р. 1950), северномакедонски политик
  • Костадин Арсов, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[45]
  • Костадин войвода, български хайдутин, действал с чета в Югозападна България през втората половина на XIX век[46]
  • Костадин Маджунков, български просветен деец
  • Коцана Стоянова, българка, православна, арестувана на 28 януари 1901 година, обвинена в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъдена на 3 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистирана с общата амнистия от 12 април 1904 година[25]
  • Коце Гочев – Адвоката (1850 – 1915), български революционер
  • Коце Лазаров (? – 1903), български революционер
  • Коце Михайлов (1894 – 1945), български революционер
  • Коце Щипянчето (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в сражение със сърбите в местността Борила, Прилепско[47]
  • Крум Банов, български революционер, деец на ВМРО[48]

Л

Thumb
Животописна бележка на Лазар Донев Гацов към молбата на баща му за българска народна пенсия, 29 април 1943 година
  • Лазар Донев Гацов, арестуван след убийството на Стоян Мишев в 1924 година, осъден на 20 години, лежал 4 години във вериги в Лепоглава и умрял;[49][50][51] на 29 април 1943 година баща му Доне Деянов Гацов, живеещ в Щип, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[49]
  • Лазар Кльонков (1880 – 1956), български революционер, войвода на ВМРО
  • Лазар Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[11]
  • Лазо Толев, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[52]
  • Любомир Здравев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[53]
  • Любомир Милетич (1863 – 1937), български учен
  • Любомир Тодоров Александров (10 септември 1914 – ?), завършил в 1942 година география в Софийския университет[54]
  • Любчо Георгиевски (1966 – ), българин, политик от Северна Македония
  • Любчо Гроздев (1930 – 1989), политик от Социалистическа република Македония
  • Любчо Йордановски (1953 – ), политик от Северна Македония

М

  • Мане Арсов, български съдия[55]
  • Мане Кльонков, български революционер, изселник в Симитли, активист в Спомагателната организация на ВМРО. Иван Михайлов пише, че той е бил „винаги въ услуга на Дѣлото.“[56]
  • Мане Накашев (1888 – 1933), български общественик, фармацевт и революционер, деец на михайловисткото крило на ВМРО
  • Мано Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в 1915 година[20]
  • Манчо Белчев, стипендиант на Руския синод, следва в духовно училище през 1869 година и в Табор, Чехия (1869 – 1871), завършва естествени науки в Пилзен, учителства в Свищов през 1874 година, прави опити да напише учебници по зоология и ботаника,[57] гимназиален директор[58]
  • Методий Устичков (1867 – ?), български духовник, виден деец на ордена на августинците-успенци
  • Мария Кукубайска (р. 1950), писателка от Северна Македония
  • Милан Антонов (1882 – ), български просветен деец
  • Милан (Миле) Войнов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13] и в март - май 1915 година[14]
  • Милан Константинов (Коцев) Добутов (1877 – 1950), завършил първия випуск на Скопското българско педагогическо училище.[59] През Първата световна война е капитан в българската армия, награден с ордени „За храброст“ и „За военна заслуга“.[60]
  • Милан Кръстев (? – 1907), български революционер, щипски градски войвода на ВМОРО, загинал заедно с Мише Развигоров на 3 април 1907 година[2][61]
  • Милан Туджаров (1888 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Милан Янков (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[62]
  • Минчо Йорданов (1944 – ), политик от Северна Македония
  • Мирчо Кикиридков (1904 – 1944), български революционер, терорист на ВМРО;
  • Мите Димитри, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 4 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[63]
  • Мите Хаджимишев (1873 – 1953), български революционер
  • Михаил Арсов Кикиридков, български революционер
  • Михаил Христов Домазетов (1896 – ?), български юрист
  • Михаил Каламатиев (1896 – ?), деец на ВМРО, впоследствие ренегат
  • Михаил Ковачев (1840 – 1908), български революционер
  • Михаил Колев – Шилката (? – 1929), български революционер от ВМРО, загинал в Щип[64] на 14 юли 1929 година[48]
  • Михаил Костенцев (1832 – 1929), български просветен деец;
  • Михаил К. Манасиев (1873 – ?), български общественик, деец на ВМОК, завършил с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия през 1891 година[65] и в 1900 година химия в Софийския университет.[66]
  • Михаил Марков, български революционер
  • Михаил Момчеджиков (1872 – 1959), български обществен и църковен деец
  • Михаил Наутлиев (? – 1924), български революционер
  • Михаил Охридски и Македонски (1912 – 1999), глава на Македонската православна църква;
  • Михаил Пенушлиев (? – 1930), български търговец в Солун, починал в София[67]
  • Михаил Ренджов (1936 – ), писател от Северна Македония
  • Михаил Филипов (1870 – ?), български общественик, завършил със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия през 1892 година[65] и в 1904 година математика и физика в Софийския университет.[68]
  • Михайло Апостолски (1906 – 1987), югославски и македонски военен деец;
  • Мише Буйнов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1915 година[69]
  • Мише Данчов, български революционер от ВМОРО,[70]
  • Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
  • Мишо Божко, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“,[25] осъден на 6 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
  • Мишо Хаджитоманов (1902 – ?), деец на ВМРО[4]
  • Мишо Шестаков, четник в четата на Мише Развигоров[16]

Н

П

  • Панайот Манов, (1867 – 1931), български революционер
  • Пандо Бурев, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година[14]
  • Пане Гочев, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[9]
  • Пане Прошев (1866 – ?), български революционер
  • Пано Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1915 година[69]
  • Пано Иванов Поляка, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[16][16]
  • Пано Младчев, (1880 – ?), български революционер
  • Панче Гюрков (1894 – ?), български печатар
  • Панче Кралев (р. 1981), политик от Северна Македония, министър
  • Панчо Йосков (1897 – ?), български офицер, полковник
  • Панчо Ефремов Юруков (1903 – 1982), емигрирал в 1913 г. в София, печатар, член на БКМС от 1919 г., на БКП от 1945 г., автор на спомени[75]
  • Панчо Лазаров (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[76]
  • Панчо Михайлов (1896 – 1965), български белетрист
  • Панчо Михайлов (1891 – 1925), български революционер и поет
  • Панчо Накашев (1881 – 1962), български общественик, първият аптекар на Медицинския факултет в София (Александровска болница), деец на ВМРО
  • Панчо Тодоров (1893 – 1933), български революционер от ВМРО
  • Панчо Тошев (1894 – 1942), деец от ВМРО, депутат в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония
  • Петър Гушлев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Петър Джидров (1876 – 1952), български политик
  • Петър Донов, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година[37]
  • Петър (Петре) Жабата, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Мише Развигоров[16], убит преди 1918 г.[2]
  • Петър Завоев (1880 – 1969), български публицист
  • Петър Колев (р. 1986), македонски политик, публицист и пробългарски активист
  • Петър Коцев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[77]
  • Петър Чачаров, български фолклорист от края на XIX и началото на XX век
  • Петър Прошев (Пешо Прошев), български революционер, член на Щипския околийски комитет на ВМОРО през 1904 година[78][79]
  • Плиска Манасиева (р. 1950), студентка, арестувана от сърбокомунистите заедно с баща си Тодор заради пренесените в СР Македония български учебници и книги, и през 1970 година осъдена на година и половина затвор[80]
  • Псалтир Никевски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[12]

Р

С

  • Санде Джамбазов (1874 – 1921), български революционер
  • Санде Колев Самарджия (1850 – след 1943), български революционер
  • Сандо Здравков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[81]
  • Сандо Иванов (1899 – ?), деец на ВМРО[4]
  • Сандо Панов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в 1915 година[20]
  • Сандо Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[82]
  • Сане Йосифов, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[11]
  • Сашко Кедев (1962 – ), кардиохирург и политик от Северна Македония
  • Серафим Григоров (1910 – 1931), български поет
  • Симеон Коцев Пенушлиев (р. 28 януари 1897 – ?), интербригадист[83]
  • Симеон Хаджикимов (1877 – 1955), български революционер, деец на ВМОРО и на ВМРО;
  • Симеон Хаджитошев (? – 1933), български търговец, установил се в град Хасково, привърженик на Иван Михайлов, убит от протогеровисти във вила „Русалка“ – Банкя[84]
  • Славейко Арсов (1873 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО;
  • Славица Шуманска-Митева (р. 1980), северномакедонска филоложка и политик
  • Славчо Стоименски (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • София Донева Прилепчанска-Йосифова (1896 – 1931), една от първите български цигуларки, завършила в Грац, деятелка на Македонския женски съюз[85]
  • Спиридон Михайлов (1878 – 1925), български военен деец
  • Спиро Константинов Михайлов (1887 – 1936), български юрист и общественик, член-учредител на Македонския научен институт
  • Спиро Килиманов, деец на ВМОРО
  • Спиро Суруджиев (? – 1913), български търговец, просветен и църковен деец;
  • Стоян Мишев (1882 – 1924), български революционер, по-късно ренегат[16]
  • Стойче Кръсте, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 6 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[24]
  • Страхил Развигоров (1897 – 1948), български революционер
  • Сърбо Ивановски (1928 – 2014), писател от Северна Македония
  • Славе Иванов (1888 – 1948), български революционер
  • Спас Христов, български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1914 година[86]
  • Станко Янев Тролев – Фифико (1892 – 1931), български революционер от ВМОРО, починал в София[87]
  • Стоил Бичиклиев (? – 1924), български революционер от ВМРО
  • Стоян Параспуров (? – 1907), деец на ВМОРО
  • Стоянче Рибарев (р. 1964), северномакедонски юрист

Т

Ф

Х

  • Христо Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[77]
  • Христо Гръничаров (1856 – ?), български духовник и революционер
  • Христо Димитров, български лекар
  • Христо Ефремов, български революционер
  • Христо Коцев (1869 – 1933), български революционер и просветен деец
  • Христо Марков, български просветен деец, учител в Скопското българско свещеническо училище[94]
  • Христо Митов, български революционер, четник на Владимир Хаджиниколов в 1914 година[95]
  • Христо Настев (1876 – 1962), български революционер
  • Христо Петрев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13] и в март - май 1915 година[14]
  • Христо Прошо, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 12 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[96]
  • Христо Секулов (1871 – ?), български просветен деец
  • Христо Хаджияне, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 6 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
  • Христо Чемков (? – 1898), български революционер
  • Христо Червенелеков, български революционер
  • Христо Шекеринов, български революционер
  • Хюдай Юлкер (р. 1951), турски германски писател

Ц

Ю

Опълченци от Щип

  • Александър Попанастасов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[97]
  • Ефто Димитров, IV опълченска дружина, живущ в София;
  • Иван Апостолов, постъпил в Българското опълчение на 13 май 1877 година, IV дружина, II рота. Убит през август 1877 година.[98]
  • Михаил Минев, родом от Ново село, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[99]
  • Михаил Николаев, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[99]

Македоно-одрински опълченци от Щип

Thumb
Заявление от Борис Андонов Шандаров за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 3 юни 1934 г.
  • Александър (Алекса) Стоянов Максимов (1878 – след 1943), работник, III отделение, служи като тръбач в 3-та рота на 3-та солунска дружина, 15-а щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен;[100] на 13 март 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[101]
  • Атанас Алексиев, 40-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, убит на 17 юни 1913[102]
  • Борис Андонов Шандаров, 24-годишен, жител на София, шивач, прогимназиално образование, четата на Иван Бърльо, инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 14 воденска дружина[103]
  • Васил Арсов, четата на Коста Христов Попето, четата на Тодор Александров[104]
  • Владимир Александров, жител на София, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[105]
  • Григор Александров, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[105]
  • Димитър Александров, 13 кукушка дружина[105]
  • Димитър Арсов, жител на Балбунар, Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[106]
  • Иван Шекеринов, 45-годишен, жител на Кюстендил, обущар, I клас, 1 рота на 7 кумановска дружина[107]
  • Йордан Шекеринов, 40-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[107]
  • Марко Кузин, 28-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо[108]
  • Милан Коцев Джуров (1878 – след 1943), 2-ра рота на 3-та солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен;[109][110] на 29 март 1943 година, като жител на Струмица, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[109]
  • Мише Апостолов, 30-годишен, надничар, грамотен, четата на Иван Бърльо[111]
  • Никола Андонов, 24-годишен, шекерджия, IV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[112]
  • Никола Андонов, 28 (29)-годишен, шекерджия, I клас, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен[112]
  • Пане (Панче) Александров, 20 (21)-годишен, дърводелец, III отделение, Нестроева рота на 3 солунска, 15 щипска дружина[102]
  • Панче Алексиев, Нестроева рота на 3 солунска дружина.[113]
  • Панче Андонов, 27-годишен, сладкар, IV клас, 3 рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[112]
  • Петър К. Бабамов, 30-годишен, чиновник, търговец, IV клас, Нестроева рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[114]
  • Сандо (Санде) Здравев, 55-годишен, бакалин, грамотен, 15 щипска дружина.[115] Деец на ВМОРО[116]
  • Симеон Коцов Байков, 20-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[117]
  • Славе Александров, 4 рота на 3 солунска дружина[102]
  • Славко Гърличков, 30-годишен, чиновник, 15 щипска дружина.[118] 1941 година е избран за председател на шипското настоятелство на Илинденската организация, същата година влиза в Щипския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети.[119]
  • Тоде Митев Абагазов, 36-годишен, обущар, I клас, 15 щипска дружина[120]
  • Тодор Янев (1887 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина. През ноември 1912 година е назначен за войвода на чета в Малгара, Източна Тракия[121]
  • Христо Коцов Байков, 25-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[117]
Remove ads

Починали в Щип

  • Александър Абаджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[122]
  • Александър Георгиев (Санде Чолака, ? – 1908), български революционер
  • Александър Малинов (? – 1904), български революционер, загинал в Ново село
  • Анастас Николов (? – 1920), български зограф
  • Апостол Поликарев, български духовник
  • Белю Киров Киров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[123]
  • Васил Марков Марков (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[124]
  • Васил Хаджикимов (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО, починал в Ново село
  • Вера Циривири (1920 – 1944) – югославска партизанка и деятелка на НОВМ
  • Владимир Живков (? – 1910), български духовник и революционер
  • Георги Чобанов Димитров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[125]
  • Дафко Данаилов (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО
  • Димитър Иванов Бояджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[126]
  • Димитър Митрев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[127]
  • Желю Ив. Кирилчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война, при Ново село[128]
  • Иван Дамянов Михайлов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[129]
  • Иван Неделчев Кехайов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[130]
  • Кирил Григоров (1903 – 1925), български революционер
  • Колю Енев Минев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[131]
  • Костадин Раев Стоев (1920 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[132]
  • Константин Койчев Чаролозов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[133]
  • Константин Цанев Бояджиев (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война при Ново село[133]
  • Матей Семков Коджатонов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[134]
  • Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
  • Никола Михайлов Панов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[135]
  • Никола Панчев Панчев (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война, при Ново село;[136]
  • Никола Сарафов (? – 1921), български революционер
  • Петър Грабов – Жабата (? – 1907), български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[137]
  • Саватие Гърбич (30 юли 1868 – 18 февруари 1915), сръбски учител, преводач, писател[138]
  • Славчо Стоименски (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  • Стайко Филипов Филипов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[139]
  • Стоян Янков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[140]
  • Тодор Николов Ангелов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[141]
Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads