Щипяни
Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Щипяни или по-старо щиплии (единствено число щипянец, щипянка, щипянче, щиплия, на македонска литературна норма: Штипјани) са жителите на град Щип, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Щип
А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А

Александър Балабанов (1879 – 1955), български литературовед, преводач и критик
Александър Георгиев (Санде Чолака, ? – 1908), български революционер
Александър Гърличков (1923 – 1989), югославски комунист, политик от Социалистическа Република Македония
Александър Донски (р. 1969), северномакедонски псевдоисторик
Александър Захариев (? – 1905), български духовник
Александър Икономов (1876 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
Александър Кралев (1882 – 1905), български революционер
Александър Малинов (? – 1904), български революционер
Александър (Сандо) Нехтенин (? – 1900), български революционер, деец на ВМОРО[1][2]
Александър Параспуров (1871 – ?), български просветен деец, в 1900 година завършил история в Софийския университет[3]
Александър Развигоров (1874 – 1946), български революционер
Александър Ставрев (? – 1913), български военен деец, поручик
Ампо Карагьозов (1900 – ?), български революционер, деец на ВМРО[4]
Ана Дурловски (р. 1978), северномакедонска оперна певица
Анастас Чепреганов, български учител в родния си град между 1874 – 1883 година[5]
Андон Пиперевски (1877 – 1942), български предприемач
Андрей Самоников, сръбски просветен деец
Андрея Арсов (1857 – 1923), български търговец и предприемач.[6]
Антон Джамбазов, български колоездач[7]
Апостол Поликарев, български духовник;
Арсени Костенцев (1842 – 1921), български просветен деец;
Арсо Лазаров (1845 – ?), български общественик
Асан Керим (1921 – 1990), югославски политик
Атанас Ковачев (1820 – ?), български духовник
Ацо Шопов (1923 – 1982), поет от Социалистическа Република Македония, академик
Б
Благо Мишев Манев (? – 1943), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[8]
Благой Монев Кратовалиев (? – 13 август 1929), български революционер, ръководител на Македонската младежка тайна революционна организация в Щип
Благой Самоников (р. 1942), северномакедонски поет
Благой Пуздерлиев, български революционер от ВМОРО и ВМОК
Борис Данев, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[9]
Борис Милевски, югославски партизанин и военен деец
Бобан Николов (р. 1994), футболист от Северна Македония
В
Васил Хаджикимов (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО;
Васил Хаджиянков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[2]
Виктория Димитрова Бабамова-Възвъзова (1894 – 1978), българска общественичка, дъщеря на Димитър Бабамов
Владимир (Владо) Ванев, български революционер от ВМОРО, роден в Ново село, четник на Ефрем Чучков,[10] четник на Стоян Мишев[11]
Владимир Живков (? – 1910), български духовник и революционер
Владимир Ковачев (1875 – 1910), български революционер
Владимир Сланков (1889 – 1914), български революционер, войвода на ВМОРО;
Владислав Ковачев (1875 – ?), български революционер, деец на ВМОК
Г
Гано Рибарски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[12]
Георги (Гьошо) Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13] и в март - май 1915 година,[14] четник и по-късно в 1915 година[15]
Георги Гочев (1878 – 1942), български революционер
Георги Здравев (1883 – 1928), български политик, деец на БЗНС
Георги Иванчев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13]
Георги Камчев, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[16]
Георги Османков (? – след 1944), български пердприемач и общественик
Георги Попянев (1886 – 1965), български революционер, деец на ВМРО[17]
Георги Сачев (1886 – 1958), български просветен деец и медик
Григор Бурев, български революционер, учител в Кочани и член на околийския революционен комитет в 1898 година.[18]
Григор Гърличков (1861 – 1935), български ветеринарен лекар
Григор Здравев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[19]
Григор Хаджикимов (1893 – 1965), български революционер, деец на ВМРО;
Гьоре Иванчев, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година[14]
Гьоре Христов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в 1915 година[20]
Гьошо Пачаваров (Гьоше Пачаврата) (? – 1902), деец на ВМОРО[2][4][21]
Гьошо Икономов, деец на ВМОРО
Гьошо Стоименов (1896 – 1922), деец на ВМРО, убит през декември 1922 година от органи на българската полиция.[22]
Д
Данаил Щиплията (около 1830 – около 1900), български иконописец
Дане Мите, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 4 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
Диаманди Николов Тръпчев (1867 – 1942), български военен деец и общественик, един от учредителите на Македонския научен институт
Димитри Петре Тенчо Икономов, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране[24] в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 6 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[25]
Димитър Костадинов Бабамов (около 1871/2 – 1910), български общественик, председател на Щипската българска община
Димитър Стоянов Белаянин (? – около 1890), български учител
Димитър Домазетов (1904 – 1925), български революционер
Димитър Мирасчиев (1872 – 1934), български революционер и публицист
Димитър Недков (1883 – 1977), български революционер
Димитър Павлов (1850 – 1919), български просветен деец
Димитър Тролев, български пожарникар, виден деец на пожарното дело; командир на пожарната в София, Русе[26][27][28]
Димчо Стефанов (1900 – ?), деец на ВМОРО убит преди 1918 г.[2][4]
Димче Беловски (1923 – 2010), югославски партизанин и политик, деец на НОВМ
Добри Манасиев (1874 – 1947), български революционер, учител и политик
Доне Ефремов, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[9]
Доне Звездин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[9]
Доне Христов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в 1915 година[20]
Е
Екатерина Александрова Ципушева (1879 – 1967), българска учителка и революционерка
Елена Иванова Генчева, омъжена в Горна Бела речка, дългогодишна учителка, участничка в Септемврийското въстание, авторка на спомени[29]
Елена Константинова (Коцева) Мазнева-Накашева (1892 – 1969, Ню Йорк), завършила с отличие Солунската гимназия, съпруга на Панчо Накашев, общественичка
Емануил Развигоров (1866 – 1919), български революционер
Емануил Чучков (1901 – 1967), югославски политик;
Емилия Рамбабова (р. 1977), зъболекарка и политик от Северна Македония
Ефрем Стоилков (Стойманов), български учител в родния си град след 1830 година и в Куманово около 1866 година, по-късно е ръкоположен за свещеник[30]
Ефрем Чучков (1870 – 1923), български общественик
Ж
Жан Митрев (1961 – ), виден кардиохирург от Северна Македония
З
И
Иван Бърдаров, български учител и революционер
Иван (или Илия) Донев, български свещеник и революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13] и в март - май 1915 година[14]
Иван Шандаров (около 1861 – след 1900), български просветен деец и писател
Иван М. Голев (1869 или 1870 – 1945), български лекар и просветен деец
Иван Михайлов (1896 – 1990), български революционер, водач на ВМРО;
Илия Арев (1914 – 1977), актьор от Социалистическа република Македония
Илия Ванев Гюрков, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[31]
Илия Лилинков (1902 – 1927), български революционер, деец на ВМРО
Ипократ Развигоров (1900 – 1927), български революционер
Илия Арев (1914 – 1977), актьор от Социалистическа република Македония
Й
Йордан Атанасов (1885 – след 1950), български революционер
Йордан Бабамов, политик от Кралство Югославия, избран за депутат в 1931 г.[32][33]
Йордан Витошански (1879 – 1903), български революционер
Йордан Герасимов Трайчев – Шишкин (1889 – 1944), български партизанин[34]
Йордан Гюрков (1891 – 1931), български революционер
Йордан Панев Гиров (7 август 1914 – ?), завършил в 1942 година земеделие в Софийския университет[35]
Йордан Санев, български революционер от ВМОРО, четник на Диме Трайчев,[36] четник на Ефрем Миладинов в 1914 година[37]
Йосиф Ковачев (1839 – 1898), български учен и държавник
Йордан Коцов (Коцев), български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[16] и на Йордан Спасов[38]
Йордан Миялков (1932 – 1991), македонски политик
Йордан Цицонков (1900 – 1926), деец на ВМРО[4]
К
Ката Коцева Нушева, на 72 години към 19 февруари 1943 година, българска революционерка, деятелка на ВМОРО, активна членка за освобождаването на Македония и присъединяването към България. Осъдена е от новите сръбски власти на 5 години строг тъмничен затвор, заради убийството на генерал Ковачев, изтезавана в затвора. Като деятелка за освобождението на Македония получава парична помощ от министъра на здравето в София. На 19 февруари 1943 година, като жителка на Щип, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[39]
Катарина Костадинова Джидрова (1878 – ?), по баща Бояджиева, българска учителка и революционерка от ВМОРО
Кирил Глигоров (1903 – 1924), български революционер
Киро Глигоров (1917 – 2012), президент на Северна Македония
Кирил (Киро) Паунов (Паунков) Ацков (10 април 1871 – ?), български революционер, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13] терорист на михайловисткото крило на ВМРО[40]
Црън Киро, терорист на ВМОРО[41]
Кольо Гюрков (1882 – след 1945), български революционер
Коле Кюлюмов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[42]
Константин Анастасов, автор на „Кратко описание на святите двадесят монастири в Атонската гора. Заради поклонниците, що идат на Свята гора, и за ония, които желаят да знаят чудесата, що са по святогорските монастири. Издал Константин Анастасов от Щип. Издание трето. Цариград, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“[43]
Константин Живков (р. 1870), български военен деец
Константин Шекеринов, български учител в Щип между 1874 – 1883 година[44]
Коста Атанас (1797 – пр. 1865), български революционер, участник в Гръцката война за независимост
Коста Балабанов (р. 1929), общественик от Северна Македония, сътрудник на югославските тайни служби
Коста Яневски (р. 1950), северномакедонски политик
Костадин Арсов, доброволец в Ученическия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[45]
Костадин войвода, български хайдутин, действал с чета в Югозападна България през втората половина на XIX век[46]
Костадин Маджунков, български просветен деец
Коцана Стоянова, българка, православна, арестувана на 28 януари 1901 година, обвинена в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъдена на 3 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистирана с общата амнистия от 12 април 1904 година[25]
Коце Гочев – Адвоката (1850 – 1915), български революционер
Коце Лазаров (? – 1903), български революционер
Коце Михайлов (1894 – 1945), български революционер
Коце Щипянчето (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в сражение със сърбите в местността Борила, Прилепско[47]
Крум Банов, български революционер, деец на ВМРО[48]
Л

Лазар Донев Гацов, арестуван след убийството на Стоян Мишев в 1924 година, осъден на 20 години, лежал 4 години във вериги в Лепоглава и умрял;[49][50][51] на 29 април 1943 година баща му Доне Деянов Гацов, живеещ в Щип, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[49]
Лазар Кльонков (1880 – 1956), български революционер, войвода на ВМРО
Лазар Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[11]
Лазо Толев, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[52]
Любомир Здравев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[53]
Любомир Милетич (1863 – 1937), български учен
Любомир Тодоров Александров (10 септември 1914 – ?), завършил в 1942 година география в Софийския университет[54]
Любчо Георгиевски (1966 – ), българин, политик от Северна Македония
Любчо Гроздев (1930 – 1989), политик от Социалистическа република Македония
Любчо Йордановски (1953 – ), политик от Северна Македония
М
Мане Арсов, български съдия[55]
Мане Кльонков, български революционер, изселник в Симитли, активист в Спомагателната организация на ВМРО. Иван Михайлов пише, че той е бил „винаги въ услуга на Дѣлото.“[56]
Мане Накашев (1888 – 1933), български общественик, фармацевт и революционер, деец на михайловисткото крило на ВМРО
Мано Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в 1915 година[20]
Манчо Белчев, стипендиант на Руския синод, следва в духовно училище през 1869 година и в Табор, Чехия (1869 – 1871), завършва естествени науки в Пилзен, учителства в Свищов през 1874 година, прави опити да напише учебници по зоология и ботаника,[57] гимназиален директор[58]
Методий Устичков (1867 – ?), български духовник, виден деец на ордена на августинците-успенци
Мария Кукубайска (р. 1950), писателка от Северна Македония
Милан Антонов (1882 – ), български просветен деец
Милан (Миле) Войнов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13] и в март - май 1915 година[14]
Милан Константинов (Коцев) Добутов (1877 – 1950), завършил първия випуск на Скопското българско педагогическо училище.[59] През Първата световна война е капитан в българската армия, награден с ордени „За храброст“ и „За военна заслуга“.[60]
Милан Кръстев (? – 1907), български революционер, щипски градски войвода на ВМОРО, загинал заедно с Мише Развигоров на 3 април 1907 година[2][61]
Милан Туджаров (1888 – ?), български революционер от ВМОРО
Милан Янков (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[62]
Минчо Йорданов (1944 – ), политик от Северна Македония
Мирчо Кикиридков (1904 – 1944), български революционер, терорист на ВМРО;
Мите Димитри, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 4 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[63]
Мите Хаджимишев (1873 – 1953), български революционер
Михаил Арсов Кикиридков, български революционер
Михаил Христов Домазетов (1896 – ?), български юрист
Михаил Каламатиев (1896 – ?), деец на ВМРО, впоследствие ренегат
Михаил Ковачев (1840 – 1908), български революционер
Михаил Колев – Шилката (? – 1929), български революционер от ВМРО, загинал в Щип[64] на 14 юли 1929 година[48]
Михаил Костенцев (1832 – 1929), български просветен деец;
Михаил К. Манасиев (1873 – ?), български общественик, деец на ВМОК, завършил с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия през 1891 година[65] и в 1900 година химия в Софийския университет.[66]
Михаил Марков, български революционер
Михаил Момчеджиков (1872 – 1959), български обществен и църковен деец
Михаил Наутлиев (? – 1924), български революционер
Михаил Охридски и Македонски (1912 – 1999), глава на Македонската православна църква;
Михаил Пенушлиев (? – 1930), български търговец в Солун, починал в София[67]
Михаил Ренджов (1936 – ), писател от Северна Македония
Михаил Филипов (1870 – ?), български общественик, завършил със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия през 1892 година[65] и в 1904 година математика и физика в Софийския университет.[68]
Михайло Апостолски (1906 – 1987), югославски и македонски военен деец;
Мише Буйнов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1915 година[69]
Мише Данчов, български революционер от ВМОРО,[70]
Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
Мишо Божко, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“,[25] осъден на 6 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
Мишо Хаджитоманов (1902 – ?), деец на ВМРО[4]
Мишо Шестаков, четник в четата на Мише Развигоров[16]
Н
Нанчо Витларов (1901 – ?), деец на ВМРО[4]
Наум Бърдаров, български учител и деец на ВМОРО[71]
Наум Момчеджиков (1908 – 1984), български революционер от ВМРО
Никола Балабанов (1898 – 1969), български театрален деец
Никола Иванов-Балтон (1948 – 2012), художник от Северна Македония
Никола Кангалов (1901 – ?), терорист на ВМРО, привърженик на Иван Михайлов,[4][72][73]
Никола Коцев (1882 – ?), български свещеник и просветен деец
Никола Клюсев (1927 – 2008), политик, 1-ви министър-председател на Северна Македония
Никола Наумов (1871 – 1931), български революционер, основател на ВМОК, деец на ВМОРО
Никола Панчев, деец на ВМОРО
Никола Попспиров, български революционер, четник на Лазар Тодоров в 1914 година[74]
Никола Северов (1879 – ?), деец на ВМРО
П
Панайот Манов, (1867 – 1931), български революционер
Пандо Бурев, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година[14]
Пане Гочев, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[9]
Пане Прошев (1866 – ?), български революционер
Пано Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1915 година[69]
Пано Иванов Поляка, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[16][16]
Пано Младчев, (1880 – ?), български революционер
Панче Гюрков (1894 – ?), български печатар
Панче Кралев (р. 1981), политик от Северна Македония, министър
Панчо Йосков (1897 – ?), български офицер, полковник
Панчо Ефремов Юруков (1903 – 1982), емигрирал в 1913 г. в София, печатар, член на БКМС от 1919 г., на БКП от 1945 г., автор на спомени[75]
Панчо Лазаров (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[76]
Панчо Михайлов (1896 – 1965), български белетрист
Панчо Михайлов (1891 – 1925), български революционер и поет
Панчо Накашев (1881 – 1962), български общественик, първият аптекар на Медицинския факултет в София (Александровска болница), деец на ВМРО
Панчо Тодоров (1893 – 1933), български революционер от ВМРО
Панчо Тошев (1894 – 1942), деец от ВМРО, депутат в XXIII ОНС (1931 – 1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония
Петър Гушлев, български революционер, деец на ВМОРО
Петър Джидров (1876 – 1952), български политик
Петър Донов, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година[37]
Петър (Петре) Жабата, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Мише Развигоров[16], убит преди 1918 г.[2]
Петър Завоев (1880 – 1969), български публицист
Петър Колев (р. 1986), македонски политик, публицист и пробългарски активист
Петър Коцев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[77]
Петър Чачаров, български фолклорист от края на XIX и началото на XX век
Петър Прошев (Пешо Прошев), български революционер, член на Щипския околийски комитет на ВМОРО през 1904 година[78][79]
Плиска Манасиева (р. 1950), студентка, арестувана от сърбокомунистите заедно с баща си Тодор заради пренесените в СР Македония български учебници и книги, и през 1970 година осъдена на година и половина затвор[80]
Псалтир Никевски, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[12]
Р
Ратка Чоревска (1925 – 2016), актриса от Северна Македония
Рачо Косев, български вестникар и дипломат
Ристо Лазаров (р. 1949), писател от Северна Македония
Роза Койзеклиева (1902 – 1948), българска просветна деятелка и революционерка
С
Санде Джамбазов (1874 – 1921), български революционер
Санде Колев Самарджия (1850 – след 1943), български революционер
Сандо Здравков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[81]
Сандо Иванов (1899 – ?), деец на ВМРО[4]
Сандо Панов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в 1915 година[20]
Сандо Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[82]
Сане Йосифов, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[11]
Сашко Кедев (1962 – ), кардиохирург и политик от Северна Македония
Серафим Григоров (1910 – 1931), български поет
Симеон Коцев Пенушлиев (р. 28 януари 1897 – ?), интербригадист[83]
Симеон Хаджикимов (1877 – 1955), български революционер, деец на ВМОРО и на ВМРО;
Симеон Хаджитошев (? – 1933), български търговец, установил се в град Хасково, привърженик на Иван Михайлов, убит от протогеровисти във вила „Русалка“ – Банкя[84]
Славейко Арсов (1873 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО;
Славица Шуманска-Митева (р. 1980), северномакедонска филоложка и политик
Славчо Стоименски (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
София Донева Прилепчанска-Йосифова (1896 – 1931), една от първите български цигуларки, завършила в Грац, деятелка на Македонския женски съюз[85]
Спиридон Михайлов (1878 – 1925), български военен деец
Спиро Константинов Михайлов (1887 – 1936), български юрист и общественик, член-учредител на Македонския научен институт
Спиро Килиманов, деец на ВМОРО
Спиро Суруджиев (? – 1913), български търговец, просветен и църковен деец;
Стоян Мишев (1882 – 1924), български революционер, по-късно ренегат[16]
Стойче Кръсте, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 6 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[24]
Страхил Развигоров (1897 – 1948), български революционер
Сърбо Ивановски (1928 – 2014), писател от Северна Македония
Славе Иванов (1888 – 1948), български революционер
Спас Христов, български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1914 година[86]
Станко Янев Тролев – Фифико (1892 – 1931), български революционер от ВМОРО, починал в София[87]
Стоил Бичиклиев (? – 1924), български революционер от ВМРО
Стоян Параспуров (? – 1907), деец на ВМОРО
Стоянче Рибарев (р. 1964), северномакедонски юрист
Т
Тано Манасиев, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година[37]
Тасе Гюрков, български революционер
Татияна Лалчевска (р. 1973), северномакедонска педагожка и политик
Текин Аръбурун (1905 – 1993), турски военен деец и политик
Тодор Александров (1881 – 1924), български революционер, водач на ВМРО;
Тодор Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Славейко Арсов[88]
Тодор Арсов (1912 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
Тодор Белоглавов (1869 – ?), български просветен деец
Тодор Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[52]
Тодор Гичев, български лекар, революционер и общественик
Тодор Гущеров (1899 – ?), деец на ВМРО[4]
Тодор Димитров Илиев, български просветен деец, гимназиален директор,[89] учил в Робърт колеж от 1880/1881 до 1885/1886 година, когато завършва[90]
Тодор Лазаров (1869 – 1912), български революционер, член на ЗП на ВМОРО
Тодор Манасиев (? – 6 юли 1974), български адвокат, репресиран от сърбокомунистите заради открито демонстрираното му българско самосъзнание, получавайки 3-годишна присъда, в резултат на което умира[80]
Тодор Мировски (1904 – 1959), икономист от Северна Македония
Тодор Павлов (1890 – 1977), български учен и политик, академик;
Тодор Хр. Пиперевски, български индустриалец, дарител и революционер, касиер на ВМРО
Тодор Серсемов, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година[37]
Тодор Станчев (? – 1915), български военен деец, поручик
Тодор Тошанов, български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1914 година[91] и на Кръсто Лазаров в 1915 година[92]
Тодор Хаджикостадинов (Хаджиконстантинов), български революционер
Трайко Калайджиев (1860 – 1910), български свещеник и революционер
Трайко Клисаров, български учител в общинското градско училище през 1830 година[93]
Трайко Константинов (1848 – 1919), български методистки проповедник
Трайче Кацаров (р. 1959), писател от Северна Македония
Трайчо Данчов, български революционер, деец на ВМОРО[70]
Трайчо Станчев (Станчов), български революционер
Траян Митев Станойков, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а македонска дивизия
Трайчо Пацков (1902 – 1925), български революционер от ВМРО
Ф
Ферус Мустафов (р. 1950), музикант
Фируз Демир (1923 – 1988), политик от Социалистическа република Македония и деец на НОВМ
Х
Христо Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[77]
Христо Гръничаров (1856 – ?), български духовник и революционер
Христо Димитров, български лекар
Христо Ефремов, български революционер
Христо Коцев (1869 – 1933), български революционер и просветен деец
Христо Марков, български просветен деец, учител в Скопското българско свещеническо училище[94]
Христо Митов, български революционер, четник на Владимир Хаджиниколов в 1914 година[95]
Христо Настев (1876 – 1962), български революционер
Христо Петрев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година[13] и в март - май 1915 година[14]
Христо Прошо, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 12 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[96]
Христо Секулов (1871 – ?), български просветен деец
Христо Хаджияне, българин, православен, арестуван на 28 януари 1901 година, обвинен в „присъединяване към бунтовническото движение и дръзване да употреби оръжие против жандармерията и султанската войска, които били изпратен да задушат въоръженото събиране в махалата Ново село, Щипска каза, където се призовавало на оръжие, и замесеност в сблъсъка, който со случил след това, в който били убити капитан Реджеп ефенди, поручик Али ефенди и воденичарят Тоде, а жандармът Хюсеин, пазачът Халид, пожарникарят Давуд, войниците Мехмед и Арслан, както и други чауши били ранени“, осъден на 6 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
Христо Чемков (? – 1898), български революционер
Христо Червенелеков, български революционер
Христо Шекеринов, български революционер
Хюдай Юлкер (р. 1951), турски германски писател
Ц
Цвета Апостолска (1913), деец на НОВМ
Ю
Юрдан Варадински (1879 – 1903), български революционер от ВМОРО
Опълченци от Щип
Александър Попанастасов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[97]
Ефто Димитров, IV опълченска дружина, живущ в София;
Иван Апостолов, постъпил в Българското опълчение на 13 май 1877 година, IV дружина, II рота. Убит през август 1877 година.[98]
Михаил Минев, родом от Ново село, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[99]
Михаил Николаев, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[99]
Македоно-одрински опълченци от Щип

Александър (Алекса) Стоянов Максимов (1878 – след 1943), работник, III отделение, служи като тръбач в 3-та рота на 3-та солунска дружина, 15-а щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен;[100] на 13 март 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[101]
Атанас Алексиев, 40-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, убит на 17 юни 1913[102]
Борис Андонов Шандаров, 24-годишен, жител на София, шивач, прогимназиално образование, четата на Иван Бърльо, инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 14 воденска дружина[103]
Васил Арсов, четата на Коста Христов Попето, четата на Тодор Александров[104]
Владимир Александров, жител на София, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[105]
Григор Александров, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[105]
Димитър Александров, 13 кукушка дружина[105]
Димитър Арсов, жител на Балбунар, Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[106]
Иван Шекеринов, 45-годишен, жител на Кюстендил, обущар, I клас, 1 рота на 7 кумановска дружина[107]
Йордан Шекеринов, 40-годишен, 1 рота на 5 одринска дружина[107]
Марко Кузин, 28-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо[108]
Милан Коцев Джуров (1878 – след 1943), 2-ра рота на 3-та солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен;[109][110] на 29 март 1943 година, като жител на Струмица, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[109]
Мише Апостолов, 30-годишен, надничар, грамотен, четата на Иван Бърльо[111]
Никола Андонов, 24-годишен, шекерджия, IV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[112]
Никола Андонов, 28 (29)-годишен, шекерджия, I клас, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ IV степен[112]
Пане (Панче) Александров, 20 (21)-годишен, дърводелец, III отделение, Нестроева рота на 3 солунска, 15 щипска дружина[102]
Панче Алексиев, Нестроева рота на 3 солунска дружина.[113]
Панче Андонов, 27-годишен, сладкар, IV клас, 3 рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[112]
Петър К. Бабамов, 30-годишен, чиновник, търговец, IV клас, Нестроева рота на 3 солунска дружина, 15 щипска дружина[114]
Сандо (Санде) Здравев, 55-годишен, бакалин, грамотен, 15 щипска дружина.[115] Деец на ВМОРО[116]
Симеон Коцов Байков, 20-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[117]
Славе Александров, 4 рота на 3 солунска дружина[102]
Славко Гърличков, 30-годишен, чиновник, 15 щипска дружина.[118] 1941 година е избран за председател на шипското настоятелство на Илинденската организация, същата година влиза в Щипския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети.[119]
Тоде Митев Абагазов, 36-годишен, обущар, I клас, 15 щипска дружина[120]
Тодор Янев (1887 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина. През ноември 1912 година е назначен за войвода на чета в Малгара, Източна Тракия[121]
Христо Коцов Байков, 25-годишен, дограмаджия, грамотен, четата на Иван Бърльо, 15 щипска дружина[117]
Remove ads
Починали в Щип
Александър Абаджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[122]
Александър Георгиев (Санде Чолака, ? – 1908), български революционер
Александър Малинов (? – 1904), български революционер, загинал в Ново село
Анастас Николов (? – 1920), български зограф
Апостол Поликарев, български духовник
Белю Киров Киров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[123]
Васил Марков Марков (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[124]
Васил Хаджикимов (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО, починал в Ново село
Вера Циривири (1920 – 1944) – югославска партизанка и деятелка на НОВМ
Владимир Живков (? – 1910), български духовник и революционер
Георги Чобанов Димитров (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[125]
Дафко Данаилов (1892 – 1982), български революционер от ВМОРО и ВМРО
Димитър Иванов Бояджиев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[126]
Димитър Митрев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[127]
Желю Ив. Кирилчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война, при Ново село[128]
Иван Дамянов Михайлов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[129]
Иван Неделчев Кехайов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[130]
Кирил Григоров (1903 – 1925), български революционер
Колю Енев Минев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[131]
Костадин Раев Стоев (1920 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[132]
Константин Койчев Чаролозов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[133]
Константин Цанев Бояджиев (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война при Ново село[133]
Матей Семков Коджатонов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна война[134]
Мише Развигоров (1873 – 1907), български революционер
Никола Михайлов Панов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[135]
Никола Панчев Панчев (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война, при Ново село;[136]
Никола Сарафов (? – 1921), български революционер
Петър Грабов – Жабата (? – 1907), български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[137]
Саватие Гърбич (30 юли 1868 – 18 февруари 1915), сръбски учител, преводач, писател[138]
Славчо Стоименски (1921 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
Стайко Филипов Филипов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[139]
Стоян Янков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[140]
Тодор Николов Ангелов (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[141]
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads