Бронепалубни крайцери тип „Паурфул“

Паурфул (на английски: Powerful) са серия бронепалубни крайцери от 1-ви ранг, на Британския Кралски флот построени през 1890-те години на 19 век. Проектирани са под ръководството на Уилям Уайт, като отговор на руските броненосни крайцери „Рюрик“ и „Россия“^[1]. Екипажът на тези кораби е сравним по брой с този на броненосците, а стойността на всеки един от тях е почти двойна на кораб от предшестващия тип „Едгар“, които са с нормални размери.

Бронепалубни крайцери тип „Паурфул“ Powerful-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Терибъл“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Бронепалубни крайцери от типа „Паурфул“
Следващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Диадем“
Предшестващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Едгар“
Производител	Vickers в Бароу ин Фърнес и др., Великобритания
Планирани	2
Построени	2
В строеж	1894 г. – 1898 г.
В строй	1897 г. – 1932 г.
Утилизирани	2
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	14 427 t (нормална)
Дължина	164,0 m
Дължина между перпендикулярите	152,4 m
Ширина	21,6 m
Газене	7,3 m
Броня	на палубата: 51 – 152 mm; кули: 152 mm; барбети: 152 mm (подемници за боеприпаси: 51 mm); каземати: 51 – 152 mm; командирска рубка: 152 mm
Задвижване	4 парни машини с тройно разширение; 48 водотръбни котли Belleville
Мощност	25 000 к.с. (18,6 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	22 възела (40,7 km/h)
Далечина на плаване	7000 мили при 14 възела; Запас гориво: 3000 t въглища
Екипаж	894 души
Въоръжение
Артилерия	2×1 234 mm; 12×1 152 mm; 16×1 76 mm; 12×1 47 mm
Торпедно въоръжение	4×1 457 mm ТА
Бронепалубни крайцери тип „Паурфул“ в Общомедия

Огромната стойност и неикономичност в експлоатацията принуждава британското Адмиралтейство да премине към строителство на доста по-малките бронепалубни крайцери от типа „Диадем“.

Конструкция

Крайцерите тип „Паурфул“. Схема на артилерията и бронирането.

Необикновен проект, останал в историята като най-големите бронепалубни крайцери, корабите от типа „Паурфул“ към момента на своето влизане в строй са най-големите крайцери, а по своята водоизместимост са на нивото на ескадренните броненосци от периода, а също така са и най-дългите военни кораби в света за периода.

История на службата

Име	Корабостроителница	Заложен	Спуснат на вода	Влязъл в строй	Съдба
HMS Powerful	Vickers, Бароу ин Фърнес	1894 г.	24 юли 1895 г.	8 юни 1897 г.	предаден за скрап през 1929 г.
HMS Terrible	John Brown & Company, Клайдбанк	1894 г.	27 май 1895 г.	24 март 1898 г.	предаден за скрап през 1932 г.

Двата крайцера от типа „Паурфул“ са заложени в 1894 г. и са представени на изпитания през 1896 г., но проблемите с недостатъчно усвоената силова установка с водотръбни котли, за първи път поставени на голям гораб от британския флот, задържат приемането им на въоръжение до 1897 – 1898 г. Проблемите със силовата установка на корабите от серията така и не са отстранени до края на службата им, но въпреки това, зададените по проект 22 възела ход и далечина на плаване от 7000 морски мили са достигнати.

Ранните години на своята служба крайцерите тип „Паурфул“ минават в Далечния изток, а в 1899 г., в хода на англо-бурската война, оперативно доставят в Капската колония две бригади морска пехота. В периода 1902 – 1904 г. крайцерите са модернизирани с добавянето на четири 152 mm оръдия и преработване на котлите за работа с нефт. Вследствие на съмнителната им бойна ценност и отсътствие на ясна тактическа роля, голяма част от времето след модернизацията крайцерите от типа „Паурфул“ са в резерва. Към началото на Първата световна война „Паурфул“ и „Терибъл“ окончателно остаряват и в 1912 и 1915 г. са прекласифицирани на учебен кораб и плаваща казарма. В тези роли се използват до своето окончателно изваждане от флота и утилизиране в периода 1929 и 1932 г.

Оценка на проекта

Независимо от използването на технически новости – електрозадвижване за насочване на оръдията на главния калибър и водотръбните котли на „Белвил“ – „Паурфул“ и „Терибъл“ са неуспешни кораби. Бронираната палуба със скосовете, казематите на средната артилерия и барбетите на оръдията от ГК са толкова несъвършена защита в боя, че тези огромни, слабоманеврени кораби често са наричани „големи плаващи мишени“^[2].

	„Дюпюи дьо Лом“[3]	„Креси“[4]	„Громобой“[5]	„Жана д’Арк“[6]	„Паурфул“[7]	„Фюрст Би́смарк“[8]	„Асама“[9]
Година на залагане	1890	1898	1898	1899	1894	1897	1896
Година на влизане в строй	1895	1901	1900	1902	1897	1900	1899
Водоизместимост нормална, т	6783	12 193	12 359	11 270	14 424	11 461	9855
Пълна, т[ком. 1]	?					9875	10 687
Мощност на ПМ, к.с.	13 000	21 000	14 500	33 000	25 000	13 500	18 000
Максимална скорост, въз.	19,7	21	19	21,8	22	18,5	21,5
Далечина на плаване, мили (на ход, въз.)	6500(10)	7200 (10)	8200 (10)	13 500 (10)	7000 (14)	3230 (12)	4600 (11,5)
Брониране, мм
Тип на бронята[ком. 2]	С	КС	СХ	СХ	С	КС	СХ
Пояс	100	152	152	150	-	200	178
Палуба (скосове)	38(68)	38(38)	38 – 64 (карапасна)	64 (35)	51 – 152 (карапасна)	50	63(63)
Кули	200	152	—	160	152	200	152
Барбети	-	152	—	140	152	200	152
Рубка	130	305	305	150	305	200	356
Въоръжение	2×194-мм/45 6×164-мм/45 4×65-мм 8×47-мм/43 2 ТА	2×1×234-мм/46,7 12×1×152-мм/45 12×1×76,2-мм/40 2 ТА	4×203-мм/45 16×1×152-мм/45 24×1×75-мм/50 16×1×47-мм/43 2 ТА	2×194-мм/40 16×1×138-мм/45 16×1×47-мм/43 2 ТА	2×234-мм/40 12×152-мм/40 16×76,2-мм/40 16×47-мм/43 2 ТА	2×2×240-мм/40 12×1×150-мм/40 10×1×88-мм/30 6 ТА	2×2×203-мм/45 14×1×152-мм/40 12×1×76,2-мм/40 5 ТА

Коментари към таблицата

1. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове
2. За тази с дебелина пет дюйма и нагоре.