Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Барбара фон Бранденбург (на немски: Barbara von Brandenburg, * 1422,[1] † 7 ноември 1481 в Мантуа) от род Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург-Кулмбах и чрез женитба маркграфиня на Мантуа от 1444 до 1478 г.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Барбара фон Бранденбург.
Барбара фон Бранденбург Barbara von Brandenburg | |
принцеса от Бранденбург-Кулмбах и маркграфиня на Мантуа | |
Родена |
30 септември 1422 г.
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Италия |
Религия | католицизъм |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хоенцолерн, Гонзага |
Баща | Йохан (Бранденбург-Кулмбах) |
Майка | Барбара фон Саксония-Витенберг |
Братя/сестри | Доротея Бранденбургска Елизабет фон Бранденбург (1425–1465) |
Съпруг | Лудовико III Гонзага (12 ноември 1433 – 12 юни 1478) |
Деца | Федерико I Гонзага Джанфранческо Гонзага (1446 – 1496) Доротея Гонзага Барбара Гонзага Франческо Гонзага (1444 – 1483) Родолфо Гонзага Паола Гонзага (1463 – 1497) |
Други роднини | Албрехт Ахилес (чичо) Йохан Цицерон (първи братовчед) Йоахим I (Бранденбург) (племенник) Галеацо Мария Сфорца (зет) Фридрих II (Бранденбург) (чичо) Гуидобалдо да Монтефелтро Изабела д’Есте Елеонора Гонзага дела Ровере (правнучка) Маргарета Баварска (снаха) Елизабет Датска (1485–1555) Йохан III (Нюрнберг) |
Барбара фон Бранденбург в Общомедия |
Тя е най-възрастната дъщеря на маркграф Йохан „Алхимиста“ от Бранденбург-Кулмбах (1406 – 1464) и принцеса Барбара фон Саксония-Витенберг (1405 – 1465), дъщеря на курфюрст Рудолф III от Саксония-Витенберг от род Аскани. Тя е племенница на император Сигизмунд Люксембургски.
Тя се омъжва на 11 години в Мантуа на 12 ноември 1433 г. за Лудовико III Гонзага (1412 – 1478) от род Гонзага, маркграф на Мантуа (1444 – 1478). [1][2]
Барбара научава четири езици и има познания в литературата.[3] Луиджи Гонзага назначава през 1460 г. Андреа Мантеня за дворцов художник на фамилията.
Той я оставя да взема участие в управлението. Три от нейните деца тя жени за немски принцове и принцеси.[4] Барбара води голяма кореспонденция с фамилията си и с Висконти, Курията и други личности в империята.
След смъртта на нейния съпруг тя води регентството за най-големия си син. Тя се грижи за възпитанието и обучението на нейните деца.
Барбара е главен герой в историческия роман The Princess of Mantua на писателката Мари Феранти.[5]