Аце Дорев

Михаил (Аце) Василев Дорев е български революционер, виден битолски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Аце Дорев
български революционер
Роден	1871 г. Пътеле, Османска империя
Починал	19 септември 1941 г. (70 г.) Битоля, Царство България
Аце Дорев в Общомедия

Биография

Дорев е роден в село Пътеле, Леринско, тогава в Османската империя, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Брат е на дипломата Панчо Дорев и първи братовчед на учителя Иван Дорев. Завършва ІV клас в българската прогимназия в Битоля, не продължава образованието си и остава да работи в книжарницата на баща си.^[1] Сближава се с учителя Даме Груев, интерниран от властите от Солун в Битоля. Става член на ВМОРО през 1897 година. В 1900 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Георги Попхристов, Васил Пасков, Георги Пешков и Неделко Дамянов. Дорев, който минава за честен и състоятелен човек е избран за касиер на комитета, като изпълнява тази длъжност до и след Илинденско-Преображенското въстание. Георги Попхристов си спомня за него:

„

...книжар в Битоля, син на богато семейство, бе нежен по природа и възпитание, но като пазител на революционната каса бе незаменим... Аце през цялото време служи честно и беше готов да помага на делото с всичко. Най-много услужваше с пари, особено когато организацията се нуждаеше от големи суми за закупуване на оръжия... Аце Дорев се ползваше с голямо доверие и авторитет между еснафите н града, които бяха тогава около 30. Освен това, като книжар, поддържаше връзки и с учителите в окръга[2].

“

По време на Попставревата афера се намира във Виена по търговски въпроси.

На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг в 1903 година е избран за завеждащ информационното бюро в Битоля, което по време на въстанието през лятото дава на европейските журналисти и консули сведения от Щаба за хода на въстанието и за изстъпленията на османците върху мирното население.^[1]

При опит на властта да го арестува бяга в България^[1] и от началото 1905 година до 1908 година е начело на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил.^[3][1] През 1906 година е делегат на II общ конгрес на организацията.^[4] На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от март 1908 година е избран за член на Задгранично представителство на ВМОРО заедно с Христо Матов и Апостол Грежов.^[5]

След Младотурската революция в 1908 година се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Битоля.^[6] На втория конгрес на организацията през 1909 г. е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.^[7]

През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Александър Евтимов и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович.^[8] След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.

В 1910 година е отново арестуван по време на обезоръжителната акция, изтезаван, осъден доживот и заточен в Мала Азия, където го заварва избухването на Балканската война.^[1]

Освободен е през 1913 година и с помощта на руския консул в Смирна се връща обратно в Битоля. По време на Първата световна война от 1915 до 1918 година е член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града. След падането на Битоля през ноември 1916 година се изтегля в Иваневци – новият околийски център, където изпълнява длъжността околийски началник. След края на войната се изтегля в България, но по-късно отново се връща в Битоля.

Съучредител е на Леринското благотворително братство през август 1919 година.^[9]

Умира на 19 септември 1941 година след освобождението на Вардарска Македония.^{[10][11][12][13]}

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

Родословие

Христо Дорев

Васил Дорев

Тодор Дорев

Трайче Доревски (1867 – 1945)

Аце Дорев (1871 – 1941)

Панчо Дорев (1878 – 1938)

Линка Хололчева

Христо Хололчев

Иван Дорев (1866 – 1942)

Кирил Дорев (1913 – ?)

Крум Хололчев (1915 – 1986)