Иван Караджов (революционер)

Иван Христов Караджов с псевдоними Веригин,^[1] Вълков^[2] и Лешков^[3] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, един от основните привърженици на крилото на Иван Михайлов.^[4]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Караджов.

---

Иван Караджов
български революционер
Роден	21 декември 1875 г. Лешко, Османска империя
Починал	24 май 1934 г. (58 г.) Горна Джумая, Царство България
Награди	„Свети Александър“
Семейство
Съпруга	Олга Маджарова
Подпис
Иван Караджов в Общомедия

Биография

Караджов е роден на 8/21 декември 1875 година в горноджумайското село Лешко, което тогава е в Османската империя. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в българското класно училище в Цариград. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[5] В гимназията се присъединява към ВМОРО.

Става учител в Горна Джумая и по нотно пеене в Скопското българско педагогическо училище (1895 – 1898). Образованието си завършва в 1902 година в Придворната певческа школа в Санкт Петербург,^[6] където в 1900 година, заедно с Кръсте Мисирков и други студенти, участва в създаването на Таен македоно-одрински кръжок.^[7]

След това е назначен като учител по пеене в Солунската българска мъжка гимназия. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в затвора.

След освобождаването му в 1904 година в периода 1905 – 1907 година учителства в Сярското българско педагогическо училище и същевременно е окръжен ръководител на ВМОРО.^[8] Делегат е на Серския окръжен конгрес на ВМОРО през юли - август 1906 година.^[9] След края на учебната година 1906/1907 година Екзархията е принудена от османските власти да го уволни заради подозрения в революционна дейност.^[10]

Установява се в България и учителства в Пазарджик и Дупница.

Отзад: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев; в средата: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров; отпред: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов, Георги Занков

След Младотурската революция в 1908 година отново става български учител в Солун.

Съучредител е на Съюза на българските конституционни клубове.^[11] В 1909 година заедно с Димитър Константинов е избран от Горна Джумая за делегат на Втория конгрес на организацията.^[12]

В 1909 година композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, заради което е преследван от властите, наказан и преместен да преподава в Солунската българска девическа гимназия. През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.^[13]

Иван Караджов

През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. От 1913 година е учител в Горна Джумая.

През септември 1915 година младши подофицер Караджов завежда разузнавателен пункт № 3 в Горна Джумая на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.^[14] При включването на Първата световна война навлиза в Македония и организира разузнавателна чета.^[15] По-късно е началник на разузнавателния пункт във Велес.^[16]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, е награден с орден „Свети Александър“.^[17]

След войната до 1930 година отново преподава пеене в Горна Джумая. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая.^[18] Михаил Монев и Иван Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции във Вардарска Македония.

Преследван е от правителството на Александър Стамболийски, което прави опит да го убие заедно с Михаил Монев и Иван Попевтимов.^[19] Караджов участва в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринска Македония в 1923 година и в Горноджумайската наказателна акция през септември 1924 година.

Партизанският отряд на Иван Караджов в Хума през Първата световна война, май 1916 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Влиза в настоятелството на Горноджумайското македонско благотворително братство.^[20]

През юли 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров е на страната на крилото на Иван Михайлов.

Пенсионира се и спира да преподава през 1930 година, а година след това отказва поста си в ЦК на ВМРО по здравословни причини.

Иван Караджов умира през 1934 година в Горна Джумая.^[21][22] За него Христо Шалдев пише:

„

Той беше добър и приятен събеседник, във всяка компания; беше човек с широка душа; беше, най-после, голем българин в душата и съзнанието на когото бе легнала идеята за освобождението и обединението на българското племе.[23]

“

Женен е за единствената дъщеря на архимандрит Йона Маджаров – Олга.^[24]

Паметна плоча на Иван Караджов е поставена на стената на читалището в Благоевград.^[25]

• 
  Тодор Александров и Иван Караджов
• 
  Тодор Александров, Иван Караджов и други
• 
  Тодор Александров, Иван Караджов и други

Източници

• Иван Караджов – „Македонските партизански отряди през време на големата война“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, книга 14, София, 1929 година
• Баждаров, Георги, Моите спомени
• Тюлеков, Димитър, „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“
• Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр.444.
• Барелеф за композитора на „Тих бял Дунав“
• „Иван Караджов“, статия от Христо Шалдев публикувана във в-к „Македонска Трибуна“, брой 388, Indianapolis, USA, 1934 г.
• "Един окръжен конгрес на В.М.Р.О. в 1906 год.", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. II, кн. 3 (13), София, февруари 1929 година