Стефан Чавдаров

Стефан Иванов Чавдаров, наричан Чафето или Чавдара,^[1] е български революционер, драмски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стефан Чавдаров
български революционер
Роден	24 март 1883 г. Стара Загора, Източна Румелия
Починал	1 август 1944 г. (61 г.) София, Царство България
Стефан Чавдаров в Общомедия

Биография

Четата на Стефан Чавдаров, вторият прав от ляво надясно^[2]

Стефан Чавдаров е роден на 24 март 1883 година в Стара Загора. Завършва втори прогимназиален клас там и се присъединява към ВМОРО. Става четник при ахъчелебийския войвода Пейо Шишманов и участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След потушаването на въстанието през 1904 година Стефан Чавдаров е определен за подвойвода в драмската чета на Михаил Даев. Там са още Пейо Гарвалов, Тодор Паница и Димитър Запрянов. През 1907 година Стефан Чавдаров става войвода на собствена чета от 18 души. Двете чети правят опит да пленят английския полковник Елиът, но акцията е осуетена от турската армия.

Стефан Чавдаров дава сражения на турски войски, наняколко пъти предаден от гъркомани, при селата Просечен и Плевня. След убийството на Михаил Даев през октомври 1907 година Стефан Чавдаров застава срещу групата на Яне Сандански. Неколкократно изпраща писма до Централния комитет и Задграничното представителство на ВМОРО срещу действията на Сандански.

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

На снимката: Апостол Петков, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Георги Занков, Стефан Чавдаров, Костадин Самарджиев – Джемото, Антон Бузуков и други

В началото на 1908 година Стефан Чавдаров е назначен за войвода в Кривопаланечко, а след Младотурската революция през 1909 година Чавдаров заедно с Георги Занков и Дине Дробенов се опитва да възстанови организацията в Серския окръг, но четата им е разбита между селата Търлис, Карликьой и Кърчово от 20 жандари и милиционери българи, под водачеството на мюдюрина на Горно Броди Владимир Икономов, Таската Серски и Чудомир Кантарджиев. Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван.^[3] Арестуван е и лежи няколко месеца в затвор. След освобождението си участва във възстановяването на ВМОРО на Тодор Александров и в периода 1910 – 1912 година Стефан Чавдаров е войвода в Горноджумайско и Малешевско.

След започването на Балканската война през есента на 1912 година Стефан Чавдаров е начело на чета №14 на Македоно-одринското опълчение. Заедно с четите на Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Михаил Чаков, Лазар Топалов, Андон Кьосето, Пейо Яворов и други оформят отряд, начело с Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-и Чепински полк отрядът атакува Мехомия. Чавдаров оглавява Струмския отряд на Опълчението.

Струмски отряд на МОО с командир Стефан Чавдаров
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Артин Агоп	22	Анадола[4]
	Ат. П. Рачков	18	Пещерско	Пещера[5]
	Никола Северов	33	Горна Джумая[6]
	Христо Илис	35	Солунско	Солун[7]

През Междусъюзническата война Чавдаров служи в 13-а кукушка дружина на Опълчението,^[8] а през Първата световна война служи в 67-и пехотен полк.^[9] След края на войната се оттегля от революционна дейност и се завръща в България. Умира преди 1 август 1944 година.^[10][11]