Витоша (природен парк)

„Витоша“ е първият природен парк в България и на Балканския полуостров.

Вижте пояснителната страница за други значения на Витоша.

---

Природен парк „Витоша“
Бистришко бранище
Местоположение в България 42.563667, 23.278361
Местоположение	България
Най-близък град	София
Площ	27 079 ha
Построен	1934 г.
Създаден	1934 г.
Уебсайт	www.park-vitosha.org
Витоша в Общомедия

Разполага се на територия от 270 кв. км в едноименната планина Витоша. Обявен е за защитена територия, с Постановление № ІІІа 15422 от 27.10.1934 г. на министъра на народното стопанство.^[1]

Местоположение

Парк „Витоша“ се простира върху площ от над 270 кв. км. На северозапад Владайската седловина и Владайска река я отделят от планината Люлин; на североизток е Софийска котловина; на изток река Искър я отделя от Лозенска планина; а на югоизток дълбоката долина на река Ведена я отделя от планината Плана. Бука-Преслапската седловина на юг я отделя от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива ѝ с река Клисурата (Суха). По-нататък границата следи река Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до село Боснек, а след това поречието на Струма и язовир „Студена“. На запад Витоша стига до Пернишката котловина.

Статут

С постановление на Министерски Съвет № 15422 от 27 октомври 1934 г., бр. 178/1934 на Държавен вестник заедно със самия парк е създаден резерват „Бистришко бранище“, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е сред от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и вторият резерват в парка „Торфено бранище“.

История

Карта на Витоша с граници на парка и двете бранища

• 1934 г. – обявен за национален парк върху площ от около 6410 ха.
• 1952 г. – прекатегоризиран в Народен парк. Територията му се увеличава до 22 725 ха.
• 1981 г. – площта на парка е увеличена до 26 547 ха.
• 1991 г. – площта на парка се увеличава до 26 606 ха.
• 2000 г. – прекатегоризация в Природен парк.
• 2004 г. – последна промяна в границите на парка. Територията му се променя до днешните 27 079 ха.

Управление

Управлението се осъществява от Дирекция на Природен парк „Витоша“, поделение на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните.

Дирекция на Природен парк „Витоша“

София, 1303

ул. „Антим I“ № 17

електронна поща: [e-mail]

www.park-vitosha.org

Административна принадлежност

В административно-териториално отношение, площта на парка попада в три области, четири общини и 16 землища, както следва:^[2]

1. Област София (44% от територията)
   1. Столична община
      1. Район „Витоша“ – кв. Княжево, кв. Бояна, кв. Драгалевци, кв. Симеоново, с. Мърчаево, с. Владая;
      2. Район „Панчарево“ – с. Бистрица и с. Железница;
2. Софийска област (18% от територията)
   1. Община Самоков
      1. с. Ярлово;
3. Област Перник (38% от територията)
   1. Община Перник – с. Рударци, с. Кладница, с. Чуйпетлово, с. Боснек и бившите села (заличени) Витошко и Крапец;
   2. Община Радомир – с. Горна Диканя.

Фондова принадлежност

Разпределение на собствеността в Природен парк „Витоша“ по землища^[2]

№	землище	площ, ха	собственост, ха
			държавна	общинска	частна	религиозна	на общ. организации	временно стопанисвана от общината	съсобственост
1.	с. Мърчаево	606.019	531.364	0.133	73.483			0.571	0.469
2.	с. Владая	1253.669	686.064	0.666	561.246	0.47	1.487	2.170	1.566
3.	кв. Княжево	187.592	79.18	8.234	95.836		3.00		1.341
4.	кв. Бояна	3819.203	3578.832	0.141	214.670			2.141	23.419
5.	кв. Драгалевци	1296.005	1024.862	27.334	180.280	12.789	39.395		11.345
6.	кв. Симеоново	521.753	469.466	7.914	41.42			2.641	0.312
7.	с. Бистрица	2363.745	983.9	987.091	45.838			339.238	7.678
8.	с. Железница	1822.575	671.01	676.116	144.956		0.055		4.862
9.	с. Ярлово	4877.608	2180.406	1749.401	946.665			0.717	0.419
10.	с. Чуйпетлово	3024.184	2680.093	74.917	250.401			18.773
11.	с. Горна Диканя	683.634	543.262	53.246	60.545			26.58
12.	с. Боснек	1910.829	1781.026	8.085	25.115			96.559	0.044
13.	бивше с. Крапец	1381.639	735.168	79.573	436.833		0.988	129.078
14.	бивше с. Витошко	1802.470	1070.995	24.662	601.069	5.473	4.816	95.455
15.	с. Кладница	1069.903	910.601	0.724	93.265	52.5	3.218	8.947	0.648
16.	с. Рударци	442.07	417.15	0.42	23.745			0.747	0.018
Всичко:		27 062.898	18 343.379	3698.657	3795.36	71.232	52.959	1049.94	52.121

Обекти в парка

Резервати

В границите на парка, съществуват два резервата:

• Биосферен резерват „Бистришко бранище“
• Резерват „Торфено бранище“

Върхове и скали

• Голи връх
• Голям Купен
• Камен дел
• Комините
• Кръста
• Лъвчето
• Малък Купен
• Момина скала
• Накев камък
• Резньовете (Малък Резен, Голям Резен)
• Седлото
• Селимица
• Сива грамада
• Скопарник
• Средец
• Ушите
• Черни връх
• Черната скала

Местности

• Бялата вода
• Ветровала
• Витошко плато
• Дендрариума
• Дивия бик
• Златните мостове
• Игликина поляна
• Конярника
• Копитото
• Меча поляна
• Офелиите
• Трендафила
• Яворова поляна

Природни забележителности

• Алекови водопади
• Боснешки карстов район
• Боянски водопад
• Боянско езеро
• пещера Духлата
• карстов извор Живата вода

Детски екостационар

• Детски екостационар „Белите брези“, с:
  • Музей на совите
  • Музей на водното конче
  • Музей на мечката

Храмове и манастири

• Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“
• Драгалевски манастир „Успение Богородично“
• Кладнишки манастир „Свети Николай“

Флора

Растителният свят в парка е изключително богат и разнообразен: ^[3]

• 500 вида сладководни водорасли;
• 805 вида гъби;
• 360 вида лишеи;
• 326 вида мъхове;
• 1489 вида висши растения

• 
  Обикновена хвойна
• 
  Черен бъз
• 
  Диворастящи гъби
• 
  Бяла мура
• 
  Жълта тинтява
• 
  Планински крем
• 
  Планински божур
• 
  Клек
• 
  Пролетен горицвет
• 
  Петров кръст
• 
  Райхенбахова перуника

Фауна

Животинският свят също е изключително разнообразен: ^[4]

• Безгръбначни – 540 вида;
• Насекоми – голям дъбов сечко, буков сечко, червена горска мравка;
• Риби – балканска пъстърва;
• Птици – намерени са 236 вида, от които 120 са гнездящи, а 53 са прелетни. Основните видове са сокерица, жълтоглаво кралче, боров синигер, кръсточовка, червенушка, голям пъстър кълвач, черен кълвач, керкенез, мишелов, голям ястреб и други.
• Бозайници – благороден елен, сърна, мечка, вълк, заек, лисица, видра, дива котка и др.

В парка се срещат 13 вида прилепи – малък подковонос, голям подковонос, пещерен дългокрил и други.

• 
  Жълтоглаво кралче
• 
  Голям пъстър кълвач
• 
  Мишелов
• 
  Благороден елен
• 
  Вълк
• 
  Лисица
• 
  Видра
• 
  Малък подковонос прилеп в парка
• Червена лисица – заснета от фотокапан в парка
• Диви свине – заснети от фотокапан в парка
• Сърна (женска) – заснета от фотокапан в парка
• 
  Дива котка – заснета от фотокапан в парка

Вижте също

• Витоша
• Защитени територии в България