Върбоец

Върбоец или понякога книжовно Върбовец (на македонска литературна норма: Врбоец) е село в община Крушево, Северна Македония.

Върбоец Врбоец
— село —
ОУ „Никола Карев“
Върбоец 41.336944, 21.296667
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Крушево
Географска област	Пелагония
Надм. височина	580 m
Население	256 души (2002)
Пощенски код	7524
МПС код	PP
Върбоец в Общомедия

География

Селото е разположено на няколко километра западно от Кривогащани.

История

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“

В XIX век Върбоец е смесено село на албанци, българи и цигани в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Върбовци (Varbovtzi) е посочено като село с 43 домакинства и 80 жители мюсюлмани, 74 българи и 40 цигани.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Върбоецъ или Върбовци има 234 жители, от които мнозинството от 150 души са албанци мохамедани, циганите са 66, а българите са най-малко само 24, всички от тях християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Върбовец е чисто турско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 42 къщи.^[3]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Върбовецъ има 50 турски къщи.^[4]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Върговец живеят 250 турци.^[5]

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ е започната в 1966 и е завършена в 1972 година, когато е и осветана от епископ Ангеларий Пелагонийски. Представлява еднокорабна сграда с полукръгла апсида на източната страна.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 256 жители, от които 255 северномакедонци и един друг.^[7]

Личности

Родени във Върбоец

• Арслан Нуман, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „дръзнал да пали къщите и да краде предмети на населението от Крушево по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, обвинен от Обвинителната комисия, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[8]
• Мухтар Адем Салих, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал един кон от добитъка, който се разпръснал по планината по време на Крушевските събития“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[9]
• Неби Хуршид, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта е откраднал предмети от Крушево“, затворен с решение на Прилепския следствен отдел, лежал в Прилепския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[10]
• Сюлейман Омер, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта е откраднал предмети от Крушево“, затворен с решение на Прилепския следствен отдел, лежал в Прилепския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[10]
• Шабан Хуршид, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „по време на Крушевските събития, разбил вратата на къщата Георги Илия от Тръстеник, влязал вътре и откраднал някои предмети, също така и някои домашни животни“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[11]
• Фаик Сеид, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „по време на Крушевските събития, разбил вратата на къщата Георги Илия от Тръстеник, влязал вътре и откраднал някои предмети, също така и някои домашни животни“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[11]