Горно Клещино

From Wikipedia, the free encyclopedia

Горно Клещино
Remove ads

Горно Клѐщино или Горна Клѐщина (произношение в местния говор Клѐшчино на гръцки: Άνω Κλεινές, Ано Клинес, катаревуса Άνω Κλειναί, Ано Клине, до 1926 година Άνω Κλέστινα, Ано Клестина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Бързи факти Страна, Област ...
Remove ads

География

Селото е разположено на Стара река (Палио Рема) на 7 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) западно от Долно Клещино (Като Клинес), в подножието на планината Пелистер, в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История

В Османската империя

Църквата в центъра на селото, според едни сведения посветена на Свети Николай, а според други на Света Параскева, е разрушена от османците и на нейно място е построено мюсюлманско училище, запазено до 1924 година. Западно от селото е манастирът „Свети Илия“, а на изток е имало друг манастир „Свети Прокопий“, също разрушен от албанци мюсюлмани. Иконите от манастира са преместени в едноименната църква в Кладороби.[2]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКлещина като българско село.[3] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Горно Клещино като българско село.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кластини (Klastini), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Клещени (Klechténi) е посочено като село в Леринска каза с 200 домакинства и 600 жители българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 156 български семейства (752 души).[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горно Клещино има 350 жители арнаути мохамедани.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Клещина е чисто албанско село в Леринската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[9]

По-късно в него купуват имоти българи от селата Буф, Турие и Битуша и селото става със смесено население.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Клещино (Горно или Долно) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция

Thumb
Клещино през Първата световна война
Thumb
Млада двойка българи на 16 и 17 години, в народни носии в Клещино, 1918 г.[12]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горна Клещина (Горна Клештина) има 7 къщи славяни християни и 200 къщи арнаути мохамедани.[13] След Гръцко-турската война мюсюлманите се изселват и в селото са настанени гръцки бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 85 семейства и 381 души бежанци.[14]

В 1926 година селото е прекръстено на Ано Клине.[15]

Селото не пострадва силно в Гражданската война. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана.[16]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.[17]

Повече информация Име, Ново име ...
Преброявания
  • 1913 – 749 души
  • 1920 – 911 души
  • 1928 – 584 души
  • 1940 – 740 души
  • 1951 – 656 души
  • 1961 – 540 души
  • 1971 – 267 души
  • 1981 – 236 души
  • 2001 – 222 души
  • 2011 – 179 души
Remove ads

Личности

Родени в Горно Клещино
  • Димитър Г. Черкезов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Клещино, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[22]
  • Риза Халим от Клещино, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал добитък от жителите на село Битуша, което по време на бунта избягало в планината“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]
  • Садик Тахир от Клещино, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал добитък от жителите на село Битуша, което по време на бунта избягало в планината“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[23]

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads