Кладороби

Кладóроби (на гръцки: Κλαδορράχη, Кладорахи, до 1926 година Κλαδοράπη, Кладорапи^[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Тази статия е за селото в Леринско. За селото в Костурско вижте Кондороби.

---

Кладороби Κλαδορράχη
— село —
„Свети Прокопий“
Кладороби 40.82673, 21.39587 Кладороби Кладороби
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Надм. височина	604 m
Население	73 души (2021 г.)
Кладороби в Общомедия

География

Селото е разположено на 5 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) на 2 километра южно от Долно Клещино (Като Клинес), в подножието на планината Пелистер, в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония. В селото е разположен Кладоробският манастир „Успение Богородично“.^[2]

История

В Османската империя

Семейство в Кладороби в началото на XX век

В XV век в Кладорум, Костурско са отбелязани поименно 49 глави на домакинства.^[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Кладороби е споменато с 25 семейства на Дико, Никола, Папа Димитри, Яно, Божик, Станойло, Дидое, Калоян, Стайко, Петру, Стаматос, Никола, Алекса, Никола, Васил, Яно, Кирко, Никола, Шишман, Дабижив, Стайо, Петру, Раде, Радо и Михо, и пет вдовици Рада, Велика, Рада, Добра и Ирина. Общият приход за империята от селото е 1711 акчета.^[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано село Кладорова с 40 джизие ханета (домакинства).^[5]

Църквата „Свети Прокопий“, покровител на селото, е построена в 1874 година.^[6]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година в Кладоради (Kladoradi) има 80 домакинства с 200 жители българи.^[7] В началото на XX век Кладороби е чисто българско село в Леринска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Клодороби има 340 жители българи християни.^[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кладораби е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 48 къщи.^[9]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 384 българи екзархисти.^[11]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. През юли андартска чета, подсилена от местна гъркоманска милиция от Писодер, облечена в турски униформи нахлува през деня в Кладороби, събира мъжкото население на площада и открива огън, като убива 17 души. Леринският каймакамин заявява на другия ден на кмета на Кладороби: „Каквото дирехте, това намерихте“.^[12]

В Гърция

Деца бутат автомобил в Кладороби, 1917 година.

През 1912 година през Балканската война Кладороби е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция.

В 1919 година е построена гробищната църква „Свети Георги“.^[6] В южната част на селото, към Кабасница е параклисът „Свети Атанасий“, а северно от селото са останките на старата църква „Свети Николай“. Останки от храмове има и в местността Бела църква и „Света Параскева“ в полето.^[13]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кладораб има 50 къщи славяни християни.^[14]

В 1926 година селото е прекръстено на Кладорахи.^[15]

В 1927 година в селото е изградена църквата „Света Троица“, осветена в същата година от митрополит Хрисостом Лерински.^[13]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Янков, Велян Мирев, Панайот Юандинов, Мирко Мирчев, Петре Мирчев, Васил Гочев, Димитри Маринов, Коста Калинов.^[16]

Селото не пострадва силно в Гражданската война. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана.^[17]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.^[18]

Прекръстени с официален указ местности в община Кладороби на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Чуката[19]	Τσουκάτα	Ипсома Иполохагу Герондаку	Ύψωμα Ύπολοχαγού Γεροντάκου[20]	връх в Баба на ЮЗ от Кладороби и на СЗ от Кабасница (922,2 m)[19]
Извор[19]	Ίσβορ	Пигиес	Πηγές[20]	местност на ССИ от Кладороби и на ЮИ от Горно Клещино[19]

Преброявания

• 1913 – 346 души
• 1920 – 361 души
• 1928 – 407 души
• 1940 – 530 души
• 1951 – 508 души
• 1961 – 290 души
• 1971 – 119 души
• 1981 – 107 души
• 2001 – 76 души
• 2011 – 93 души

Личности

Родени в Кладороби

• Никола Димов, войвода на Кладоробската чета на ВМОРО в 1904 година^[21]

Български общински съвет в Кладороби в 1941 година

• Сотир Янков
• Велян Мирев
• Панайот Юанидов
• Марко Мирчев
• Петре Мирчев
• Васил Гочев
• Димитри Маринов
• Коста Калинов
• Димитри Маринов
• Сотир Янков^[16]