Дряново (Сярско)

Дряново или Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на гръцки: Δράνοβο, Драново, катаревуса Δράνοβον, Драновон) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Довища, област Централна Македония.

Тази статия е за заличеното село в Гърция. За други значения на Дряново вижте Дряново (пояснение). За други значение на Дреново вижте Дреново.

---

Дряново Δράνοβο
— село —
Дряново 41.134145, 23.718226 Дряново Дряново
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Довища
Географска област	Сминица
Надм. височина	1000 m
Население	1928 души (1928 г.)
Демоним	дреновене

География

Селото е било високо в южните склонове на планината Сминица (Меникио), североизточно от град Сяр (Серес) над село Везник (Агио Пневма). Южно от селото е манастирът „Свети Георги“.^[1]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов говорът на селото е екав и затова жителското име е дрѐновѐнин, дрѐновѐнка, дрѐновѐне.^[2]

В Османската империя

През XIX век Дряново е малко българско село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дреново (Drénovo) е посочено като село с 64 домакинства, като жителите му са 220 българи.^[3]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Дряново като село със 71 български къщи.^[4]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

„

Дряново, село на Боздаг, на разстояние повече от 1 час на И от Карликьой. Същото местоположение, както и в това село, от което се разделя с дълбоко трапище. Поминъкът на селяните съставя гроздето и продаването сняг. Бедност извън мярка. Пътят е твърде лош и стръмен. 25 къщи, 200 жители, само българе; има и църква, в която се чете по гръцки.[5]

“

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дрѣново (Дряново) брои 340 жители българи и 20 черкези.^[6] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Дряново (Drianovo) се състои от 640 жители българи екзархисти и 216 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи българско начално училище.^[8]

През юли 1907 година нивите на Дряново са изгорени от четата на гръцкия андартски капитан Андреас Макулис.^[9] В това време Дряновски и Мъкленски войвода на ВМОРО е Димитър Михайлов.^[10]

Дряново е посетено в 1909 година от училищния инспектор на Солунската епархия Константин Георгиев, който пише, че селото има 78 къщи. Основният поминък на жителите е отглеждането на тютюн, а също така и скотовъдството. След Илинденско-Преображенското въстание селото е подложено на тормоз от гърците от околните села и турските власти, като няколко българи са убити. В Дряново има две църкви. Българското училище представлява двуетажна каменна сграда. Учителят в селото е Н. Антонов, който преподава на четирите отделения и се ползва от одобрението на селяните. Учениците са 37, от които 32 момчета и 5 момичета.^[11]

В Гърция

През Балканската война селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година от части на Българската армия. По време на Междусъюзническата война в същата година е завладяно от гръцки части и след войната остава в Гърция.

Личности

Родени в Дряново

• Стоян Попов (1898 – 1969), български комунист