Карликьой

Карлѝкьой или Лески (на гръцки: Χιονοχώρι, Хионохори, катаревуса Χιονοχώριον, Хионохорион, до 1928 Καρλή Κιόι, Карли Кьой^[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес).

Тази статия е за селото с паралелно име Лески в Гърция. За селото в Република Македония вижте Лески.

---

Карликьой Χιονοχώρι
Карликьой 41.122778, 23.651111 Карликьой Карликьой
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Сяр
Географска област	Сярско поле
Надм. височина	515 m
Население	17 души (2021 г.)
Пощенски код	625 00
Телефонен код	2321

География

Селото се намира в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), на 515 m надморска височина, на 10 километра североизточно от град Сяр (Серес) и на един час пеша югоизточно от Серския манастир.^[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от турското karlıköy, снежно село. През летните месеци жителите на селото снабдявали Сяр със сняг и лед, които се задържали само там.^[2][3] Жителското име е карлѝкьо̀йченин, карлѝкьо̀йченка, карлѝкьо̀йчене.^[3]

Средновековие

На около километър югозападно от Карликьой, над пътя за Дервешен (Инуса) са останките от ранносредновековната крепост Кули.^[4]

В Османската империя

Според Йордан Иванов старото село се е намирало на североизток в местността Веселе и е било разрушено при османското нашествие.^[5]

Старото, изчезнало село се е казвало Кераница (Κεράνιτσα, Κεράνιτζα). В началото на XIX век в Карликьой се заселват власи от Авдела, бягащи от золумите на Али паша Янински.^[2]

В XIX век Карликьой е смесено българо-влашко село в Сярската каза на Османската империя. Селото има алтернативно българско име Лески, което е живо до изселването на българското му население. Карликьойци се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство.^[5] Църквата „Свети Безсребреници“ е от началото на XIX век.^[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Карле Кьой (Karlé-Keui) има 58 домакинства и 208 жители българи.^[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Карли-Кіой като село с 68 български къщи.^[7]

Спас Прокопов през 1891 година отбелязва, че селото е „съвсем безводно“, но под него, в местността Карлица, се намира вода, която карликьойци използват за пране и други нужди. Няколко години в селото учителства ученикът на Прокопов Никола Божиев от Карлъково.^[8]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

„

Карликьой, на СИ от града, до един връх от Боздаг, който го отделя от манастира „Св. Иван“. Жителите си минуват само с лозята, които са тук много и дават удовлетворително вино; орна земя няма никак. Около селото са наредени дълбоки ями, в които напластяват снегове през зимата, та ги продават лете в Сяр. Има 45 къщи български и няколко влашки; власите са овчаре. Има и църква.[9]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Карли Кьой има 480 жители българи християни и 120 власи.^[10]

В първото десетилетие на XX век населението на Карликьой е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карликьой (Karli-Keuy) има 768 българи патриаршисти гъркомани.^[11]

На 21 септември 1908 година гръкоманска банда от селото, съставена от власи и българи патриаршисти напада свои съселяни екзархисти в лозята по време на нощния им сън. Убити са петима, от които три жени, а други двама са ранени. Злодеянието е организирано от местния гръкомански свещеник Георги Харищев, който наскоро след това заявява, че

„

докато не бъдат разсипани и последните български къщи, селото не ще миряса.[12]

“

Постепенно обаче българските жители на селото се отказват от Патриаршията и приемат върховенството на Екзархията. В 1913 година селото има 100 български къщи, от които само три гъркомански, живеещи в махалите Кукуль и Вароша и 30 власи, обитаващи Краенската махала.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Карликьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[13]

В Гърция

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война Карликьой попада в Гърция. Гръцките власти започват терор над хората с изявено българско съзнание, така например след началото на Междусъюзническата война, българският свещеник в селото е ослепен.^[14] През Първата световна война в 1916 година 20 български семейства емигрират в България, а 80 се преселват в съседното село Дервешен и заедно с дервешенци емигрират в България в 1944 година. Бежанци и потомци на бежанци от Карликьой живеят в Сандански, Гоце Делчев, Пловдив и Пазарджик.^[5]

В 1913 година селото е присъединено административно към община Везник. В 1923 година става самостоятелна община. От 1927 година започва преселение в съседното Дервешен (Инуса), което към 1967 година е почти пълно.^[2]

В 1928 година името на селото е сменено на Хионохорион, в превод снежно село.

Прекръстени с официален указ местности в община Карликьой на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Маслина[15]	Μάσλινα	Гимни Корифи	Γυμνή Κορυφή[16]	възвишение в Шарлия на ЮЮЗ от Карликьой и на С от Субашкьой (434 m)[15]
Хумища	Χούμιστα	Кокинокорфи	Κοκκινοκορφή[16]	местност, от хума, „креда“, от латинското humus чрез гръцкото χώμα, „пръст“, „земя“, „почва“[17]
Кизил Чай[18]	Κιζίλ Τσάϊ	Кокинорема	Κοκκινόρεμα[16]	Бродската река на З от Карликьой[18]
Гумища[15]	Γκούμιστα	Стронгилон	Στρογγυλόν[16]	възвишение в Шарлия на З от Карликьой[15]
Долен Хавуз[15]	Κάτω Χαβούζ	Като Лекани	Κάτω Λεκάνη[16]	местност в Шарлия на С от Карликьой[15]
Горен Хавуз[15]	Άνω Χαβούζ	Ано Лекани	Άνω Λεκάνη[16]	местност в Шарлия на С от Карликьой[15]
Спанакли[15]	Σπανακλή	Спанакокорифи	Σπανακοκορυφή[16]	връх в Шарлия на ССИ от Карликьой (1566,9 m)[15]
Скордиум[15]	Σκορδιούμ	Апотомон	Άπότομον[16]	връх в Шарлия на ССИ от Карликьой (1725,3 m)[15]
Кара	Καρά	Мавро Рема	Μαύρο Ρέμα[16]	река
Гарванова скала[19] или Гарванова скърка	Γκαϊβάνη Γκραίκι	Коракас	Κόρακας[16]	скалист склон над Дряново[19]
Кара Мандра[15]	Καρά Μάνδρα	Маври Стани	Μαύρη Στάνη[16]	връх в Шарлия на С от Карликьой (1607,3 m)[15]
Крагьоз гьол[15]	Καραγκιόζ Γκιόλ	Мавромата	Μαυρομμάτα[16]	Най-високият връх в Сминица на СИ от Карликьой и на З от Карлъково (1963,1 m)[15]
Боз Даг[15]	Μπόζ Ντάγ	Ксеровуни	Ξεροβούνι[16]	връх в Шарлия на СИ от Карликьой и на З от Карлъково[15]

Литература

• Οικονόμου, Φωτεινή, "Βλάχικη γυναικεία φορεσιά από το Χιονοχώρι Σερρών", Μακεδονικά 1973, Θεσσαλονίκη.

Личности

Родени в Карликьой

• Андон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[20]
• Константин Драгумов, гъркомански андартски деец^[21]
• Наум Митрулов, гъркомански андартски деец^[21]