Загоричанци
списък на хората от село Загоричани From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Загоричанци или в местния говор загоричѐни (на гръцки: Βασιλειαδίτες) са жителите на село Загоричани (Василиада), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Загоричани
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А
Анастас Янков (1857 – 1906), български революционер, деец на ВМОК
Анастасиос Мисякас, деец на гръцката въоръжена пропаганда[1][2]
Аргир Вангелов Геленцов (1886 – 1934), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, починал в София[3][4]
Атанас Дуков (Θανάσης Ντούκωφ), български революционер от „Охрана“[5]
Апостол Калоянов, български просветен деец
Атанас Топалов (? – 1903), български свещеник и революционер
Б
Благой Кирчев (1865 – ?), български адвокат, народен представител
В

Васил Касов (1880 – 1939), български революционер
Василий Смирненски (1835 – 1910), митрополит на Анхиало и Смирна[6]
Г
Д

Дамян Илиев, български учител и революционер
Диме Сапунаров (около 1823 - 15 август 1903), убит от турски войници край селото по време на Илинденското въстание[9]
Димитър Благоев (1856 – 1924), български политик
Димитър Иванов, български революционер, деец на „Охрана“
Димитър Йовков (1877 - 1957), български революционер
Димитър Кьсев (1872 - 1973), български революционер
Димитър Попдимитров (1869 - след 1943), български революционер
Димитър Спиров, български търговец и общественик
Димитър Сапунаров, български революционер
Димитър Чостов (1883 – след 1943), български революционер
Димчо Атанасов Дуков (1929 – ?), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени[10]
Е
Екатерина Дамянова Делева (1916 – ?), съпруга на Методи Делев, членка на ЕАМ от 1943 г. и на АФЖ, войник от ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ с децата си емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени[11]
Екатерина Данчева, учителка в костурското село Горенци[12]
Елена Дамянова (1878 - ?), българска учителка и революционерка
И
Иван Касов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[13]
Иван Колокотронов (1880 – 1905), български революционер
Иван Сапунаров, български учител и революционер
Иван Шотов (1889 – 1941), български търговец и благодетел
Иван Шпатов, български търговец и дарител на желязната църква „Свети Стефан“ в Цариград. Името му е изписано в самата църква. [14]
Илия Вулев (1880 – ?), български учител
Илия Патеров, български общественик
Илия Попанстасов (Илияс Папанастасиу), деец на гръцката въоръжена пропаганда[15][16]
Илия Шотов (1856 – 1939), български търговец и благодетел
Й
Йосиф Марков (? - 1946), български общественик
К

Киро (Киряк) Димитров Киров (1864 – след 1943), български революционер
Константин Шапкарев, учител в костурското село Горенци[12]
Козма Карамачо (? – 1901), гъркоманин, предател
Козма Клянков (Κοσμας Μισιρλής ή Κλιάντσος, Космас Мисирлис Клянцос), участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от Лазар Поптрайков през юли 1899 година[17][18][2]
Козма Погончев (1875 - 1934), български революционер
Козма Христов Джидров, български революционер[19]
Костадин Василев (1865 – след 1912), български революционер
Коста Киров (1870 – след 1943), български революционер
Кузман Караджов (1897 - 1975), български общественик
Кузман Стефов (Попстефов, 1875 – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО
Кузо Илков – Самарджията, български революционер от ВМОРО[20][21]
Кузо Погончев (1873 – 1902), български революционер, деец на ВМОК
М
Маслина Грънчарова (1874 – 1958), българска революционерка
Методи Димитров Делев (1909 – ?), в 1936 година е интерниран на Агиос Евстратиос, член на Гръцата комунистическа партия от 1945 година, от 1945 до 1964 година е в затвора като българин комунист, след излизането си на свобода, емигрира в България, оставя спомени[11]
Митре Гърков, войвода на Загориченската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[22]
Н
Натанаил Янков (1865 - ?), български военен деец
Наум Темчев, български просветен деец
Неделко Попстефов (? - 1913), български свещеник и революционер,[23]
Никола Грънчаров (? - 14 август 1903), деец на ВМОРО, загинал в сражението при Дробоко по време на Илинденско-Преображенското въстание[24]
Никола Досев (1880 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
Никола Попанастасов Ралев, български революционер, участник в Илинденското въстание и църковната борба, затварян в затвора Едикуле и Костурския затвор, преселил се през 1907 в Канада[25]
Никола Филов, четник на Стефо Николов[26]
Лефтер Манче (1948 – ), канадски пластичен хирург
П
Пандо Типов (1902 – 1928), български революционер
Петър Погончев (1875 – 1908), български революционер, деец на ВМОК и на ВМОРО
С
Сава Цеков (? – 1895), български духовник, архимандрит, председател на Костурската българска община
Сотир Лютиков (1916 – 1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ, НОФ и НОВМ
София Атанасова Киричева (1927 – ?), член на ЕПОН от 1946 г., ятачка на ЕЛАС, извела група деца бежанци в Румъния в 1948 г., участничка в Гражданската война на страната на ДАГ (1949), сражавала се при Малимади, Кулукутурия и Лерин, емигрантка в СССР (1949 – 1956), в 1956 година се установява във Варна, България, авторка на спомени[27]
Спиро Василев Мореов, български общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Костурското братство
Сребро Данов (1869 – ?), български просветен деец
Стефан Николов (1840 – 1905), български духовник, убит в Загоричанското клане от 1905 година на 60 години[28]
Султанка Николова Дукова (1906 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1954 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[10]
Султана Димитрова Сапунарова – Шотова (1896 - 12 октомври 1968), починала във Варна, дъщеря на Димитър Сапунаров[29]
Ф
Филип Васков – Славянски, български и югославски общественик
Филип Колокотронов (1881 – 1916), български революционер
Х
Хрисанта Патерова (1862 – 27 март 1937), българска общественичка и дарителка
Христо Благоев (1865 – 1896), български социалист
Христо Буцев, български духовник
Христо Данов (1877 – ?), български просветен деец, завършил филология в Германия, с докторско звание в София, учител в Сяр[30]
Христо Дуков (1865 – ?), български лекар
Христос Дукас (1933 – 2000), гръцки художник, изведен в 1948 г. като дете бежанец в Румъния, завърнал се в Гърция и установил се в Лошница рисува икони и стенописи в къщи и лошнишките църкви[31]
Христо Попстефов, български учител, брат на Неделко Попстефов и син на българския свещеник отец Стефан
Христо Сугарев (Ицо Сугарето), загорицки първенец, допринесъл за наемането на Георги Динков за учител в селото[32]
Христо Сугарев (1884 – 1956), деец на Загорицкото благотворително и взаимоспомагателно дружество „Илинден“, внук на Ицо Сугарето, починал в София[32]
Христо Цуцулев (Христос Цуцулис Димитриадис), гръцки учител и участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от ВМОРО през юли 1899 година
Христо Шотов (1852 – 1927), починал във Варна, брат на Илия Шотов, четник на Стефо Николов[26]
Я
Яков Янков, български общественик, деец на ВМОК
Remove ads
Починали в Загоричани
Нумо Янакиев Желински (1882 – 1904), костурски районен войвода на ВМОРО
Глигор Зисов (? – 1913), български учител
Панайот Робев (? – 1913), български революционер
По произход от Загоричани
Петър Джидров (1876 – 1952), български политик
Македоно-одрински опълченци от Загоричани


Андон Шалев (1873 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[33]
Атанас Данев (Данов, 1886 – 1913), 1 рота на 6 охридска дружина, загинал при Редки буки на 18 юни 1913 година[34]
Вангел Д. Чакъров, четата на Коста Христов Попето[35]
Вангел С. Пърчев (Гърчев), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[36]
Васил Димитров (1886 – ?), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[37]
Владимир Попанастасов (1887 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 9 юли 1913, награден[38]
Георги Василев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[39]
Георги Иванов, Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[40]
Георги Н. Чакъров (1876 – ?), млекар, ІV отделение, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[35]
Димитър Аргиров, 36-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[41]
Димитър Калоянов (1881 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[42]
Димитър Христов (1877 – ?), ревизор по железниците, щаб на 4 битолска, Нестроева рота на 6 охридска, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[43]
Захари Станоев (Станев), жител на Самоков, партизанска чета на поручик Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина[44]
Иван Дамянов (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[45]
Илия Димитров (1887 – ?), 2 рота на 4 битолска дружина[46]
Илия Киров Шуптов (Шкапов, 1879 – след 1943), 1-ва рота на 6-та охридска дружина, 4-та рота на 15-а щипска дружина;[47] на 11 април 1943 година като жител на Пловдив подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[48]
Илия Киряков Туптов, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен на 14 юли 1913 година[49]
Илия Кьосев, 1 рота на 8 костурска дружина[50]
Костадин (Кочо) Василев (1865 – ?), млекар, неграмотен, партизански отряд на Димитър Аянов[51]
Кръсто (Кръстю) Иванов (1861 – 1913), музикантска команда на 11 сярска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, загинал на 16 юли 1913 година[52]
Кузман Попвасов (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[53]
Ламбо (Ламбро) Кузманов (1886 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[54]
Леонид Бачов (1869/1870[55] или 1880[56] – ?), млекар, 3 рота на 4 битолска дружина[55]
Нато Янков (1864 – ?), жител на София, щаб и 1 рота на 6 охридска дружина[57]
Никола Симов (1877 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[58]
Никола Янакиев (1888 – ?), Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[59]
Пандо Кузов, 1 рота на 9 велешка дружина[60]
Симо Христов (1876 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[61]
Сотир (Спиро) Димитров, 3 отделна партизанска рота, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[62]
Спас Георгиев Васов (1892 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[63]
Спиро Григоров (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[64]
Спиро Н. Филев (1875 – след 1943), четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина[65]
Спиро Сидеров (Сидов, 1884 – ?), Костурска съединена чета[66]
Спиро Петличков (1891 – ?), партизанска чета на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина,[67] в 1919 година завършил право в Софийския университет.[68]
Спиро Хаджиев (1887 – ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[69]
Спиро Я. Крондев (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[70]
Ставре Тунев (1885 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[71]
Стоян Киров (1880 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[72]
Търпен Георгиев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[73]
Филип Ангелов, 43-годишен, 1 рота на 4 битолска дружина[74]
Remove ads
Български революционери, участници в „Охрана“
|
|
|
|
Remove ads
Загинали в Гражданската война
Remove ads
Външни препратки
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads