Загоричанци

списък на хората от село Загоричани From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Загоричанци или в местния говор загоричѐни (на гръцки: Βασιλειαδίτες) са жителите на село Загоричани (Василиада), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Загоричани

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А

Thumb
Анастас Янков
  • Анастас Янков (1857 – 1906), български революционер, деец на ВМОК
  • Анастасиос Мисякас, деец на гръцката въоръжена пропаганда[1][2]
  • Аргир Вангелов Геленцов (1886 – 1934), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, починал в София[3][4]
  • Атанас Дуков (Θανάσης Ντούκωφ), български революционер от „Охрана“[5]
  • Апостол Калоянов, български просветен деец
  • Атанас Топалов (? – 1903), български свещеник и революционер

Б

В

Thumb
Дядо Васил Калъча

Г

  • Григор Анастасов, учител в костурското село Горенци[7]
  • Григор (Глигор) Ичков, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[8]

Д

Thumb
Димитър Благоев
  • Дамян Илиев, български учител и революционер
  • Диме Сапунаров (около 1823 - 15 август 1903), убит от турски войници край селото по време на Илинденското въстание[9]
  • Димитър Благоев (1856 – 1924), български политик
  • Димитър Иванов, български революционер, деец на „Охрана
  • Димитър Йовков (1877 - 1957), български революционер
  • Димитър Кьсев (1872 - 1973), български революционер
  • Димитър Попдимитров (1869 - след 1943), български революционер
  • Димитър Спиров, български търговец и общественик
  • Димитър Сапунаров, български революционер
  • Димитър Чостов (1883 – след 1943), български революционер
  • Димчо Атанасов Дуков (1929 – ?), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени[10]

Е

  • Екатерина Дамянова Делева (1916 – ?), съпруга на Методи Делев, членка на ЕАМ от 1943 г. и на АФЖ, войник от ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ с децата си емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени[11]
  • Екатерина Данчева, учителка в костурското село Горенци[12]
  • Елена Дамянова (1878 - ?), българска учителка и революционерка

И

  • Иван Касов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[13]
  • Иван Колокотронов (1880 – 1905), български революционер
  • Иван Сапунаров, български учител и революционер
  • Иван Шотов (1889 – 1941), български търговец и благодетел
  • Иван Шпатов, български търговец и дарител на желязната църква „Свети Стефан“ в Цариград. Името му е изписано в самата църква. [14]
  • Илия Вулев (1880 – ?), български учител
  • Илия Патеров, български общественик
  • Илия Попанстасов (Илияс Папанастасиу), деец на гръцката въоръжена пропаганда[15][16]
  • Илия Шотов (1856 – 1939), български търговец и благодетел

Й

К

Thumb
Кузман Стефов
  • Киро (Киряк) Димитров Киров (1864 – след 1943), български революционер
  • Константин Шапкарев, учител в костурското село Горенци[12]
  • Козма Карамачо (? – 1901), гъркоманин, предател
  • Козма Клянков (Κοσμας Μισιρλής ή Κλιάντσος, Космас Мисирлис Клянцос), участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от Лазар Поптрайков през юли 1899 година[17][18][2]
  • Козма Погончев (1875 - 1934), български революционер
  • Козма Христов Джидров, български революционер[19]
  • Костадин Василев (1865 – след 1912), български революционер
  • Коста Киров (1870 – след 1943), български революционер
  • Кузман Караджов (1897 - 1975), български общественик
  • Кузман Стефов (Попстефов, 1875 – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Кузо Илков – Самарджията, български революционер от ВМОРО[20][21]
  • Кузо Погончев (1873 – 1902), български революционер, деец на ВМОК

М

  • Маслина Грънчарова (1874 – 1958), българска революционерка
  • Методи Димитров Делев (1909 – ?), в 1936 година е интерниран на Агиос Евстратиос, член на Гръцата комунистическа партия от 1945 година, от 1945 до 1964 година е в затвора като българин комунист, след излизането си на свобода, емигрира в България, оставя спомени[11]
  • Митре Гърков, войвода на Загориченската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[22]

Н

Thumb
Нато Янков

П

Thumb
Петър Погончев

С

  • Сава Цеков (? – 1895), български духовник, архимандрит, председател на Костурската българска община
  • Сотир Лютиков (1916 – 1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ, НОФ и НОВМ
  • София Атанасова Киричева (1927 – ?), член на ЕПОН от 1946 г., ятачка на ЕЛАС, извела група деца бежанци в Румъния в 1948 г., участничка в Гражданската война на страната на ДАГ (1949), сражавала се при Малимади, Кулукутурия и Лерин, емигрантка в СССР (1949 – 1956), в 1956 година се установява във Варна, България, авторка на спомени[27]
  • Спиро Василев Мореов, български общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Костурското братство
  • Сребро Данов (1869 – ?), български просветен деец
  • Стефан Николов (1840 – 1905), български духовник, убит в Загоричанското клане от 1905 година на 60 години[28]
  • Султанка Николова Дукова (1906 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1954 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[10]
  • Султана Димитрова Сапунарова – Шотова (1896 - 12 октомври 1968), починала във Варна, дъщеря на Димитър Сапунаров[29]

Ф

Х

  • Хрисанта Патерова (1862 – 27 март 1937), българска общественичка и дарителка
  • Христо Благоев (1865 – 1896), български социалист
  • Христо Буцев, български духовник
  • Христо Данов (1877 – ?), български просветен деец, завършил филология в Германия, с докторско звание в София, учител в Сяр[30]
  • Христо Дуков (1865 – ?), български лекар
  • Христос Дукас (1933 – 2000), гръцки художник, изведен в 1948 г. като дете бежанец в Румъния, завърнал се в Гърция и установил се в Лошница рисува икони и стенописи в къщи и лошнишките църкви[31]
  • Христо Попстефов, български учител, брат на Неделко Попстефов и син на българския свещеник отец Стефан
  • Христо Сугарев (Ицо Сугарето), загорицки първенец, допринесъл за наемането на Георги Динков за учител в селото[32]
  • Христо Сугарев (1884 – 1956), деец на Загорицкото благотворително и взаимоспомагателно дружество „Илинден“, внук на Ицо Сугарето, починал в София[32]
  • Христо Цуцулев (Христос Цуцулис Димитриадис), гръцки учител и участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от ВМОРО през юли 1899 година
  • Христо Шотов (1852 – 1927), починал във Варна, брат на Илия Шотов, четник на Стефо Николов[26]

Я

Remove ads

Починали в Загоричани

По произход от Загоричани

Македоно-одрински опълченци от Загоричани

Thumb
Андон Шалев със знамето на Загоричани, 1943 г.
Thumb
Дейците на ВМОРО и на „Охрана“ от Загоричани Дине Бабалов (65-годишен към 4 януари 1944 година) и Васил Барзов (70-годишен към 4 януари 1944 година)
  • Андон Шалев (1873 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[33]
  • Атанас Данев (Данов, 1886 – 1913), 1 рота на 6 охридска дружина, загинал при Редки буки на 18 юни 1913 година[34]
  • Вангел Д. Чакъров, четата на Коста Христов Попето[35]
  • Вангел С. Пърчев (Гърчев), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[36]
  • Васил Димитров (1886 – ?), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[37]
  • Владимир Попанастасов (1887 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 9 юли 1913, награден[38]
  • Георги Василев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[39]
  • Георги Иванов, Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[40]
  • Георги Н. Чакъров (1876 – ?), млекар, ІV отделение, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[35]
  • Димитър Аргиров, 36-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[41]
  • Димитър Калоянов (1881 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[42]
  • Димитър Христов (1877 – ?), ревизор по железниците, щаб на 4 битолска, Нестроева рота на 6 охридска, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[43]
  • Захари Станоев (Станев), жител на Самоков, партизанска чета на поручик Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина[44]
  • Иван Дамянов (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[45]
  • Илия Димитров (1887 – ?), 2 рота на 4 битолска дружина[46]
  • Илия Киров Шуптов (Шкапов, 1879 – след 1943), 1-ва рота на 6-та охридска дружина, 4-та рота на 15-а щипска дружина;[47] на 11 април 1943 година като жител на Пловдив подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[48]
  • Илия Киряков Туптов, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен на 14 юли 1913 година[49]
  • Илия Кьосев, 1 рота на 8 костурска дружина[50]
  • Костадин (Кочо) Василев (1865 – ?), млекар, неграмотен, партизански отряд на Димитър Аянов[51]
  • Кръсто (Кръстю) Иванов (1861 – 1913), музикантска команда на 11 сярска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, загинал на 16 юли 1913 година[52]
  • Кузман Попвасов (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[53]
  • Ламбо (Ламбро) Кузманов (1886 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[54]
  • Леонид Бачов (1869/1870[55] или 1880[56] – ?), млекар, 3 рота на 4 битолска дружина[55]
  • Нато Янков (1864 – ?), жител на София, щаб и 1 рота на 6 охридска дружина[57]
  • Никола Симов (1877 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[58]
  • Никола Янакиев (1888 – ?), Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[59]
  • Пандо Кузов, 1 рота на 9 велешка дружина[60]
  • Симо Христов (1876 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[61]
  • Сотир (Спиро) Димитров, 3 отделна партизанска рота, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[62]
  • Спас Георгиев Васов (1892 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[63]
  • Спиро Григоров (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[64]
  • Спиро Н. Филев (1875 – след 1943), четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина[65]
  • Спиро Сидеров (Сидов, 1884 – ?), Костурска съединена чета[66]
  • Спиро Петличков (1891 – ?), партизанска чета на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина,[67] в 1919 година завършил право в Софийския университет.[68]
  • Спиро Хаджиев (1887 – ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[69]
  • Спиро Я. Крондев (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[70]
  • Ставре Тунев (1885 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[71]
  • Стоян Киров (1880 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[72]
  • Търпен Георгиев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[73]
  • Филип Ангелов, 43-годишен, 1 рота на 4 битолска дружина[74]
Remove ads

Български революционери, участници в „Охрана“

Remove ads

Загинали в Гражданската война

Повече информация №, Име ...
Remove ads

Външни препратки

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads