Ловчански конгрес на ВМОРО

Ловчанският или Вторият редовен конгрес е окръжен конгрес на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се от 26 юли/8 август до 6/18 август 1906 година. Целта на конгреса е подготовка на окръга за предстоящия през есента общ конгрес на ВМОРО.^[1]

II Серски окръжен конгрес
— конгрес —
Място	Ловча, Османска империя
Дата	26 юли – 6 август 1906 г.

Делегати

Делегатите са 26.

Делегати
Име	Родом	Бележка
Яне Сандански	Влахи	Председател на Конгреса
Пере Тошев	Прилеп	Представител на Централния комитет на ВМОРО
Михаил Даев[2]	Балчик	Драмски районен войвода
Иван Караджов	Лешко	Делегат от Серския революционен район[3]
Таската Серски[2]	Враня
Мицо Врански[2]	Враня
Чудомир Кантарджиев[2]	Сливен
Стойо Хаджиев[2]	Голешово
Пейо Радев[2]	Чирпан
Георги Скрижовски[2]	Скрижово
Георги Занков[2]	Самоков
Димитър Запрянов[2]	Караорман
Георги Казепов	Калиманци
Александър Буйнов	Шумен
Димитър Икономов	Ловча
Тодор Попантов[4]	Ваташа
Илия Балтов[4]	Прилеп
Петър Милев[2]	Косача
Димитър Трендафилов[5]	Горно Броди

Решения

Конгресът е открит на 26 юли в къщата на Димитър Икономов в неврокопското село Ловча. След петдневни заседания в Ловча, поради раздвижване на турските войски в района, конгресът се премества в Либяхово, където заседават в къщата на Иван Коюмджиев до 6 август.^[6]

Конгресът приема отчетите на революционните комитети и в резолюцията си констатира, че промяната в тактиката на властта налага и промяна на тактиката на организацията. Препоръчва се да се намали числения състав на четите, да се привлекат в тях по-добре образовани хора, да се организира милицията като самостоятелен орган за отбрана. Отбелязва се нуждата от борба с чуждите пропаганди в окръга, особено с гръцката, от засилване на развитието на българското учебно дело и на борбата за подобряване на икономическото състояние на населението. Конгресът утвърждава бюджета на окръга, избира нов окръжен комитет и делегати за предстоящия общ конгрес - Пере Тошев, Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Петър Милев, Кръстьо Българията, Тодор Попантов, Петър Попарсов и Димитър Стефанов.^[6]