Коста Христов – Попето

Коста Христов Попов, известен като Попето,^[1][2] е български революционер, виден деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, гевгелийски войвода.

Тази статия е за гевгелийския войвода. За крушевския вижте Коста Христов (Годиве).

---

Коста Христов
български революционер
Роден	21 април 1862 г. Смоквица, Османска империя
Починал	1941 г. (78 г.) София, България
Подпис
Коста Христов в Общомедия

Биография

Във ВМОРО

Четата на Коста Попето от пролетта на 1912 година. Седнал на втория ред най-вляво е Риндо Велков, до него Васил Арсов от Щип, делегиран от ЗП инструктор^[3]

Демонстрация на македонската емиграция в България. Коста Христов в средата.

Коста Попето е роден на 21 април 1862 година в гевгелийското село Смоквица, тогава в Османската империя. Завършва второ отделение в училище и става четник при велешкия хайдутски войвода Стоян Мохаджира. През Илинденско-Преображенското въстание е помощник войвода на Андрей Докурчев.^[4] Заедно с Мамин Колю запалват Крушевската жандармерийска казарма, а по-късно участва и в отбраната на Крушевската република.

През пролетта 1911 година въоръжен от върховистите около полковник Стефан Николов навлиза в Македония^[5] и през лятото на 1911 година е околийски войвода на чета в Гевгелийско^[6], като негов секретар тогава е Стоян Чочков. През май 1912 година навлиза в Македония, начело на чета в състав:^[7]

Призив на Коста Попето от Балканската война към населението да укрива храни от реквизиционните комисии

Текст

“	Драги братя, Организацията вече изпраща своя последен куршум срещу петвековния тиранин. Ядката от ореха, за който сега се бият съюзените държави с тоя тиранин е в полза на Македонеца, защото той доказа, че трябва да бъде свободен. Но все пак свободата няма да ни се поднесе даром. Войната може би ще продължи и докато тя трае, реквизиционните комисии всичко ще Ви изземат. Ето защо поканваме Ви да разгласите между населението, щото всяка къща да си направи скривалище и да укрива храните си, да укрива и добитъка си от погледа на реквизиционната комисия и да смели по възможност повече брашно. Засега изпълнете само това нареждание, след което ще последва друго. Като ви уверяваме в близкия ден на свободата, ние извикваме: Да живее Автономна Македония! Да живее свободата! Коста Хр. Попов Секретар: А. Динев	”

Уверение, подписано от Коста Попето, удостоверяващо, че народната певица Наста Павлова е вземала активно участие в Илинденско-Преображенското въстание

Чета на Коста Попето, май 1912
Име	Родно място
1. Ангел Динев	Смоквица
2. Васил Арсов	Щип
3. Атанас Нушков	Габрово
4. Никола Иванов Казака	Казичене
5. Христо Андонов	Гърчище
6. Мито Тенин	Кованец
7. Васил Христов	Брайковци
8. Христо Пенов Гегов	Балинци
9. Иван Стоянов	Паликура
10. Риндо Велков	Стояково
11. Миле Зайков	Стояково

Атанас Нушков напуска четата и отива в четата на Иван Николаев, а на 19 юни в сражение над село Босилово четата губи и Риндо Велков. След съвещание с гевгелийския околийски комитет четата решава да направи атентат в града, но не като магарешките в Щип, Кочани и Дойран, които са в населено място и затова на 12 юли взривява железопътен мост.^[8] Коста Попето и секретарят му Ангел Динев са в конфликт с другата българска чета в Кожух планина – тази на Ичко Димитров, когото обвиняват във върховизъм.^[9]

Балканската война

В началото на Балканската война четата на Попето става партизански взвод № 41 на Македоно-одринското опълчение в състав от 19 души, навлиза в Кожух планина и води сражения.^[10]

Чета № 41 на МОО с командир Коста Христов
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Атанас Нушков		Струмишко	Габрово[11]
	Ат. Г. Бакалов	27	Гевгелийско	Смоквица[12]
	Васил Димитров Аларозосул	27[13]
	Васил Арсов		Щипско	Щип[14]
	Григор Кочов	27	Битолско	Смилево[15]
	Дачо Ж. Шопов		Добричко	Добрич	орден „За храброст“ IV степен[16]
	Димитър Апостолов	25 (30)	Дойранско	Марвинци[17]
	Желязко Ив. Желев		Варненско	Аджемлер[18]
	Илия Настов		Прилепско	Вранче[19]
	Леонид Стойков	22 (29)	Гевгелийско	Гърчище[20]
	Миле Зайков	24	Гевгелийско	Стояково[21]
	Мито Андонов	25	Гевгелийско	Гявато[22]
	Михал Анастасов	22	Балчишко	Балчик	орден „За храброст“ IV степен, орден „За военна заслуга“[23]
	Петър Ангелов	30	Охридско	Конско[24]
	Петър Иванов	38	Охридско	Елшани[25]
	Спиро Н. Филев	37	Костурско	Загоричани[26]
	Тодор Славов Чобанов	22	Ямболско	Ямбол	орден „За храброст“ IV степен[27]
	Христо Андонов	25	Гевгелийско	Гърчище[28]
	Христо Андонов	20	Гевгелийско	Гявато[28]
	Щило Ковански		Гевгелийско	Кованец[29]

На 7 октомври 1912 година при Петрово четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето се съединяват с Костурската съединена чета. На 12 октомври, след като Костурската съединена чета се отделя към Костурско, при село Конопище останалите чети дават сражение на многобройна турска военна част, която отблъскват с цената на 5 убити четници.^[30]

По-късно Попето заедно с Михаил Радев Странджата оглавява Втора гевгелийска чета и е в 13 кукушка и 15 щипска дружина, а през Междусъюзническата война – в Сборната партизанска рота.^[31]

В музея на град Струмица се съхранява оригинален кръгъл бронзов печат на войводата. В околовръст е гравиран следният надпис: „ГЕВГЕЛИСКИ ВОИВОДА КОСТА ПОПЕТО“, а в централния кръг, девизът: „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ“.^[32]

В 1941 година Коста Попето заедно с Тане Николов участва в големите Илинденски тържества след освобождението на Вардарска Македония през април.

• 
  Четниците на Коста Попето Коста Арабаджиев, Васил Катин и Лямо Комаров.
• 
  Тане Николов и Коста Попето на честване на Илинденското въстание.
• 
  Отдясно наляво: Тане Николов, Коста Попето и осиновеният син на Тане Енчо Николов (роден син на Мамин Колю) на гарата в Прилеп по време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война.
• 
  Македонска демонстрация в София, Коста Попето вляво