Крушевски революционен район
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Крушевският революционен район от Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Крушевската нахия от Битолска кааза в Османската империя с главен град Крушево. Районът е добре организиран и активно участва в подготовката и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание, по време на което е провъзгласена така наречената Крушевска република, а при потушаването на въстанието Крушево е изгорено.
Remove ads
История
Основаване на комитета и първи години (1895 - 1902)
На 1 септември 1895 година учител в Крушево става Кирил Янков от Кайлярско.[4][5] На 7 септември 1895 година от Прилеп пристигат водачите на ВМОРО Павел Христов и Никола Мильовски, които привличат Янков във ВМОРО и му възлагат да организира революционен комитет в Крушево, което той прави на 14 септември, Кръстовден, в Демирова кория над Крушево.[6][7]
Първите членове на революционния комитет са Матей Нешков, Димитър Велянов и Миту Секулов. След това Янков постепенно привлича към революционното дело Наки Стефанов Карев, Унчу Г. Велянов, Георче Тренков, Илче Стойчев, Томе Никлев, които организират първите градски групи. В 1896 година в Организацията влизат Тирчу Секулов, Гурко Д. Божинов, Коле Ивановски, Велчу Николов Еца,[7] Петруш Н. Карев, Томо Кръстев Дойчин, а по-късно Павле Костев, Тирчу Карев, Христо П. Кюркчиев, Вангю Георчев Белич, Коле Шапърдан и други търговци, занаятчии, работници от града.[8]
Покръщаването на селата в нахията и околностите започва веднага, но се засилва по време на главния учител Димитър Иванов и учителя Петър Ацев. За да се улесни проникването на революционните идеи сред гражданите, е основано неделно училище за мъже и жени, а за покръщаванията по селата се правят чести излети и екскурзии по случай различни местни празници. С апостолска дейност в района по-късно се заемат дошлите от България Йордан Пиперката и Гюрчин Наумов. Първата районна чета в Крушевско е създадена на 3 март 1901 година и е оглавена от Никола Русински, като в нея влизат Йордан Пиперката, Гюрчин Наумов, Велко Марков и Георги Сугарев. На 15 август 1901 година Никола Петров получава нареждане да се премести в Прилепско, а Пиперката – в отделения от Крушовския Демирхисарски революционен район. Четата е оглавена от Велко Марков.[8]
Обхванати селища (1901)
В Крушево е организирана и терористична група, чиито цели са да насажда страх у слабодушните граждани, да подпомага въоръжаването на Организацията като събира данък от богатите и да изпълнява екзекуции на осъдени от Организацията мюсюлмани и християни в Крушево и района. В нея влизат Вангю Г. Белич, Коле Иванов, Вангю Топуз, Георги Иванов, Такю К. Ашлака, Мате Сечков, Ванчу Котев Белувче и други.[11]
В 1902 година в Крушево избухва афера с Неделното училище, вследствие на която Димитър Иванов бяга в България, а Петър Ацев става войвода в Прелепско. Ръководството на Крушевския комитет е поето от архидякон Йосиф Пречистански.[11]
Афери от 1902 година
През 1902 година три големи афери разстройват революционното дело в Крушевския район. През пролетта властите взимат повод от едно оплакване на българското население и изпращат в града анкетна комисия, чиято истинска цел е да открие революционната мрежа, за която турците имат подозрения. В резултат избухва Крушевската афера, при която десетки революционни дейци от Крушево и Крушевско са арестувани и измъчвани, а трима учители и няколко граждани стават нелегални в четата на Велко Марков.[12][13]
Малко по-късно, през май 1902 година, след предателство, четата на Марков е обградена в Ракитница и въпреки помощта на милиция от Крушево и околните села, както и от четата на Йордан Пиперката, не успява да пробие обръча и от 14 души се спасяват само 4 четници, като загива и войводата Марков. При последвалата Ракитнишка афера отново са арестувани десетки революционни дейци и е разкрита част от организационното оръжие.[14][15]
Малко след края на Ракитнишката избухва нова - Михайловата афера, след като в Битоля е заловен доставчикът на оръжие Кола Михайлов и той издава скривалището на оръжие в Крушево в дома на Фания Такю Ляпова. Благодарение на факта че то се оказва празно, са арестувани само 30 по-видни граждани и домакинята на къщата Фания Ляпова. Освен Кола в затвора попадат и четирима негови другари - Йосиф от Жабени, Битолско, Тане и двама турци, които са измъчвани, но не издават нищо.[16]
Подготовка за въстание
След смъртта на Велко Марков ръководството на Крушевската чета е поето от четника му Гюрчин Наумов, който е опитен и се ползва с доверие от населението, а в началото на 1903 година в Крушевско идват и четите на Питу Гули и Иван Наумов Алябака. С Питу Гули идват и опитните дейци Андрей Докурчев, Тодор Христов – Офицерчето, Ташко Карев и Коста Попето. Делегатът на Крушевския район на Смилевския конгрес през май 1903 година Никола Карев е сред малцинството делегати, настояващи за отлагане на въстанието поради липса на достатъчно оръжие.[17]
В града така наречената Интелектуална група се занимава с леене на куршуми, които се разпространяват по селата. В нея влизат учителите Никола Киров, Стерю Блажев и Ташко Попхристов, кандидат-учителят Наум Томалевски, гимназистите Михаил Станоев, Тома Константинов, Мито Тръпчев, шивачът Ванчу Делев, дърводелецът Велко Пецан и каменоделецът Ставре Трайков. Специални фурни в Осоя и в село Пуста река правят галети. Всички членове на Организацията - граждани и селяни, минават обучение по стрелба в гората.[18] Тодор Христов, подпомогнат от учителите Фания Ракиджиева, Коца Йосева и Ташко Попхристов, обикаля беладието, хюкюмата, пощата и казармата, за да направи план за овладяването на ключовите обекти в града. Към войводите Христов и Алябака се присъединява и Антиноген Хаджов.[19]
Смилевският конгрес определя следното горско началство за района: Никола Карев, Тодор Христов, Тома Никлев и Антиноген Хаджов, като Никлев и Хаджов са членове ръководители на Крушевския комитет. Към началството по време на въстанието се присъединяват и двамата градски ръководители Григор Д. Божинов и учителят Тодор Павлов. Районът разполага със 750 бойци, въоръжени с пушки гра, капаклии („Снайдер“ 1865),[19] бердани, мартини и само 20 манлихери и маузерки. Революционерите са разпределени в осем отряда:[20]
Илинденско въстание
На 18 юли войводата Никола Карев, подвойводата Коста Попето и десетникът Ташку Кукев обикалят полските села и разпореждат всички въоръжени сили от тях да се качат в Свето Митрани.[27] Милициите от другите села се събират в Пусторечкия и Зашлечкия осой.[28] В града остават само двама членове на комитета - Григор Д. Божинов и Тодор Павлов, които се разполагат в къщата на Гьоре Макрев в Рамнище и разпръсват интелектуалната група из града, за да следи движението на турците. Миту Тръпчев, Ставре Трайков, Тимьо Кондраков и Косту Лапев са изпратени с тенекии с газ и спирт в местността Куличе при отредите на Андрей Докурчев и Алябака.[29] Братята Колич и Алексо Ивановски получават задача да се скрият в гръцката църква „Свети Никола“ със задачата щом отрядът на Андрей Докурчев влезе в града, да заемат позиции в църквата срещу хюкюмата и да забият църковните камбани. Прислугата на българската църква „Успение Богородично“ и на влашката „Свети Йоан Кръстител“ е известена да отговори с камбанен звън.[30] Телеграфните жици, свързващи Крушево с Битоля и Прилеп, са прекъснати.[31]
След полунощ отрядът на Андрей Докурчев навлиза в града и отрядът на Вангю Топузов се натъква на жандари край черковната чешма и Топузов открива огън по тях. Хюкюматът е обсаден, като десетарите заемат позиции: Коста Попето в улицата при Нешковци, Ташку Кукев при Хаджи Мойсовци, Миха Алексов и Миле Попкръстев при Гинальовци, Петра Паре и Лакю Конче при Нако, а войводата и Вангю Топуз в църквата. Жандармерията в хюкюмата се държи здраво[31] и чак след като въстаниците подпалват входната врата, войниците започват да бягат, като някои загиват, някои успяват да се измъкнат. От въстаниците Петър Тръпчев от Единаковци е ранен, а Стефан Мангела от Журче загива. Беледието пада без съпротива, като книжата му са изгорени на площада. Телеграфо-пощенската станция е обсадена от групите на Тоду Боряр, Йоан Попдимитриев и Лакю Конче, но персоналът се предава без съпротива.[32] Полицейският пристав и комисар-полицаят, квартируващи в къщата на Косту Стоянов Елена, се предават, но таксилдарите оказват съпротива и къщата, в която са настанени, е подпалена, като загива крушовчанинът Питу Гьонда, а десетарят Лакю Горцу е ранен.[33]
При обявяването на въстанието членовете на ВМОРО от гражданите образуват отряда на Тодор Христов.[33] Заловени са всички турски чиновници и служители и са изпратени при Щаба на Началството на Гуменя. Гражданите се поздравяват с „Христос Возкресе“ и „Честита свобода“, а в църквите се служи великденска литургия.[34]
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads